България може да издаде нови еврооблигации
България може да емитира еврооблигации на международните пазари, за да финансира дупката в бюджета. Това заяви финансовият министър Симеон Дянков в интервю за "Блумбърг". "Ако пазарите се успокоят, България може да издаде книжата през следващите девет месеца", казва Дянков и допълва че, размерът на емисията ще зависи от бюджетния дефицит. По думите му вече е започнала и подготовката на документите за кандидатурата за влизане в "чакалнята за еврозоната" ERM II през ноември тази година. "Има голяма несигурност за това какво ще се случи в региона заради финансовата криза. Това няма да попречи на кандидатурата, но може да ускори скоростта на разглеждането й", казва той.
След първото заседание на новия кабинет през миналата седмица стана ясно, че правителството трябва да запълни дупка от 2.5 млрд. лв. вместо първоначално очакваните 2 млрд. лв. в бюджет 2009 г. Засега се очаква това да стане със свиване на разходи, с което да се набавят половината от нужните средства, и опити да се увеличат приходите за останалата половина.
България има сравнително нисък публичен дълг в сравнение с други в страни в региона, което много анализатори отчитат като предимство предвид кризата. Това й позволява да се възползва от възможностите на международните пазари чрез емисия облигации, коментира "Блумбърг". В момента държавният дълг е малко под 13% от БВП - далеч под тавана на Маастрихт от 60%, който много европейски страни надхвърлят.
България издаде три емисии международни облигации през април 2002 г., като едната вече беше изплатена. От останалите две едната е за 835.5 млн. евро с падеж 2013 г., а втората е за 1.3 млрд. долара с падеж 2015 г. В края на миналата година финансовото министерство изкупи малка част тях - за около 140 млн. евро. Към май обемът на двете емисии е около 1.7 млрд. евро. В емисионната стратегия, приета от предходното правителство в края на мандата му, пък се посочва, че ще се анализира възможността за емитиране на облигации на международните капиталови пазари, но с цел да се покрият съществуващите емисии.
Някои страни от Централна Европа вече прибягнаха към финансиране с глобални облигации. Полша пласира бондове за 1.75 млрд. евро, а Унгария - за 1 млрд. евро, при силен инвеститорски интерес.
По думите на Дянков взимането на заем от Международния валутен фонд (МВФ) не е от незабавна нужда. "Смятаме да включим експерти от МВФ при анализирането на бюджета за периода до края на 2009 г. и най-вече в подготовката на бюджет 2010. Анализът им може бързо да послужи при евентуална нужда от заем през 2010 г., ако стане ясно, че няма как да формираме бюджет 2010 г. само с рязане на разходи", пояснява той пред "Блумбърг". Ако бюджетът излезе на дефицит, той ще е първият от осем години насам, като очакванията на МВФ са той да е 1% от БВП.
Кабинетът може да продаде и дела си в БФБ Правителството е готово да продаде и дела си от 44% в Българската фондова борса (БФБ), "ако има добър инвеститор", казва Дянков пред "Блумбърг". До момента интерес към дял от борсата са проявявали няколко други големи борсови оператора - "Дойче бьорзе", Виенската фондова борса, Варшавската, Атинската и скандинавската OMX, която вече е част от групата на NASDAQ. Продажбата на дела обаче се оказа, че не е сред приоритетите на предишното правителство, когато в региона бяха продадени няколко борси при нива от 30 пъти печалбата им. Единственото по стратегическо действие на БФБ по време на предходното правителството освен бума на пазара беше закупуването от страна на правото да се ползва новата търговска платформа Xetra от "Дойче бьорзе" през юни 2008 г. |