Фондове за земя, регистрирани на борсата като дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), обмислят да предложат на Комисията за финансов надзор да отпадне задължението им да разпределят като дивидент не по-малко от 90 на сто от печалбата си. По този начин те смятат, че ще увеличат възможностите си за финансиране и изгодите за акционерите.

Инициативата за промени е на един от най-големите играчи на пазара на земя - "Адванс терафонд" (с 277 хил. дка), но изпълнителният му директор Радослав Манолов очаква и другите в сегмента да подкрепят идеята. Това съобщи самият той пред "Дневник". "Това задължение ощетява акционерите. Вместо да реинвестираме в нови активи, от което инвеститорите да спечелят повече от своите акции, ние постепенно декапитализираме компаниите", обясни директорът на на "Адванс терафонд". По думите подобна стъпка ще направи фондовете по-гъвкави, с повече възможност за финансиране и по-печеливши. Мениджмънтът на "Адванс терафонд" дава за пример германската практика, където ако едно дружество реинвестира печалбата си за две години, дивидентът отпада.

В момента съгласно закона АДСИЦ, в това число и тези за имоти, са задължени да разпределят поне 90% положителния краен финансов резултат, стига той да е получен от реална дейност - доходи от ренти, наеми и препродажби, а не от преоценки на активите.

Представителите на други водещи фондове за земя в сектора също изглеждат склонни да подкрепят подобна проектопромяна. "Обективно погледнато, в настоящата ситуация може да се мисли в тази посока, но нещата трябва да се премислят добре", каза Стоян Малкочев, изпълнителен директор на "Еларг", най-големият играч в бизнеса от частния сектор с притежаваните си 293 хил. дка площи.

От Комисията за финансов надзор останаха изненадани от идеята и макар да изглеждат резервирани, дадоха заявка, че са готови за разговори и дискусии по темата. "Точно тази идея за мен е новост и не ми е известно някога да е обсъждана. Аз лично смятам, че с изменения в закона не бива съществено да се променя формулата на дейността на дружествата, на която инвеститорите вече са се доверили, или ако се направят подобни промени, те трябва да се ползват с достатъчно широка обществена подкрепа", коментира зам.-председателят на КФН Ралица Агайн, в чийто ресор попада дейността на фондовете.

На предложението на фондовете за земя не гледат благосклонно обаче техни колеги от дружествата за инвестиции в имоти, които са създадени по същия закон. "Не може да се правят промени поради конюнктурни съображения", категоричен е Тодор Брешков, председател на съвета на директорите на "Фонд за недвижими имоти България". Според него инвеститорите са вложили пари в тези компании именно и заради това, че ще раздават дивиденти, и това, че мениджърите им са затруднени в трудните за икономиката времена, не е извинение. "По тази логика и държавата може да каже: Криза е, дайте да увеличим данъка от 10 на 20%", направи паралел той, като допълни, че задължението за дивиденти трябва да остане при всичките му минуси.

Отпадането на задължителния дивидент би било революционна промяна в нормативната уредба, регулираща сектора на АДСИЦ, тъй като това се считаше за сърцевината на първоначалния замисъл за фондовете. Досега фондовете за земя разчитаха за набиране на средства на фондовия пазар посредством увеличение на капитала и продажба на нови акции. С идването на кризата обаче инвеститорите значително намаляха, а и публичните предлагания на нови книжа в момента водят до разводняване на капитала, ако настоящите акционери не могат да упражнят правата си и при очаквана по-ниска емисионна стойност на книжата спрямо балансовата им стойност (акциите на борсата в момента се търгуват под счетоводната си стойност, което прави трудно определянето на достатъчно висока емисионна такава). Другият вариант за привличане на средства - банковите кредити, също е труднодостъпен за момента заради затягането на политиката на кредитните институции. Дружествата дори са принудени да теглят банкови кредити, за да платят дивидентите на акционерите, защото нямат достатъчно парични наличности заради несъбрани вземания и забавени плащания.