Национална комисия ще следи спазването на добрите управленски практики
След Национален кодекс за корпоративно управление България ще си има и национална комисия, при това тя ще е първата в Югоизточна Европа.
"България е първата в региона с такава комисия и вие трябва да се гордеете с това", заяви Кристиан Щренгер, директор на германския инвестиционен фонд "ДВС инвестмънтс" и член на Комисията по корпоративно управление в Германия при представянето на българския орган вчера.
Комисията, която е съставена от доказани експерти от академичните и бизнес средите (виж списъка в dnevnik.bg/pazari), ще насърчава утвърждаването на добрите практики в областта на корпоративното управление сред българските компании и ще подпомага дружествата да привличат капитал. "Това няма да е независим орган в смисъла на такъв, от който нищо не зависи. При нас имаме изтъкнати в обществото личности", обясни Румен Радев, който в следващите шест месеца ще е председател на комисията, а в момента е и заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Националната комисия е продължение на проекта за Българския национален кодекс за корпоративно управление, който беше създаден през 2007 г. и под който вече се подписаха 49 дружества, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса.
"Ще търсим разширяването на приложното поле на кодекса по отношение на предприятията с държавно участие и банковия сектор", информираха още от учредителите на новия орган. Съвсем скоро към комисията се очаква да се присъедини и представител на Асоциацията на търговските банки.
Подобни организации действат успешно и в други развити европейски страни като Испания и Холандия. За да подкрепи българския проект за национална комисия от САЩ, долетя и Филип Армстронг, директор на Глобалния форум за корпоративно управление.
| Как ще работи комисията Националната комисия по корпоративно управление ще функционира като независим орган под егидата на Българската фондова борса и Комисията за финансов надзор. Членовете й определят по един представител, който ще участва в работата на комисията. Заседанията на органа се провеждат най-малко веднъж на три месеца, като провеждането на ежемесечни такива е препоръчително. Председателят ще се избира на ротационен принцип за период от шест месеца. Органът ще преразглежда националния кодекс на всеки 18 месеца и ще прави ежегодна оценка за състоянието на корпоративното управление в страната. Предоставянето на консултации и сътрудничеството с важни държавни институции и бизнес организации също е сред основните функции на комисията. |
Иван Такев, оперативен директор на БФБ - София:
Няма пречка БФБ като търговско дружество да приеме Националния кодекс за корпоративно управление. Борсата никога не е вземала решения в ущърб на своите акционери. Преди време попитахме дружествата за отношенията ни помежду ни. Без да абсолютизирам, беше отговорено, че операторът е прозрачен. Няма как банка с нула процента свободно търгувани акции и пет акционера да бъде активна в корпоративното управление.
Ралица Агайн-Гури, зам.-председател на КФН:
Оценката ми за държавата като акционер не е ласкателна. Държавата не демонстрира необходимото уважение към останалите акционери и към капиталовия пазар като важен инструмент за финансиране на бизнеса в България. Примерът със "Слънчев бряг" (опитът на държавата безвъзмездно да прехвърли инфраструктурата в курорта на община Несебър) е типичен случай на източване на предприятие. Когато законът е бил разработван никой не е мислел, че ще има случай като този. Нормативната уредба разглежда само казусите с неизгодна продажба на активи. Мярката на КФН не беше разбрана от държавата и в частност - предишният състав на Министерството на икономиката и енергетиката. Дори ДАНС поиска документацията по принудителната мярка за "Слънчев бряг".
Нели Кордовска, главен директор "Банков надзор" в БНБ
В никакъв случай не сме напълно доволни от постигнатото от банките в ефективното прилагане на добрите практики за корпоративно управление. Не искам да ги оправдавам. При наличието на мажоритарен собственик с над 97% не можем да говорим за корпоративно управление от типа на това в САЩ и Европа. Мажоритарен собственик, който е почти едноличен такъв, сам може да прецени каква информация да предоставя извън изискваната от регулатора.