Финансистите на Г-20 очертаха рамката за ограничаване на бонусите

Финансистите на Г-20 очертаха рамката за ограничаване на бонусите

<em>Финансовите министри и централните банкери на страните от Г-20 се срещнаха в Лондон в края на миналата седмица, за да положат основите за официалната среща на големите, която ще се състои в американския град Питсбърг&nbsp; в края на септември. На снимката (от ляво на дясно) са гуверньорът на Банк ъф Ингланд Марвин Кинг, финансовият министър на Великобритания Алистър Дарлинг, премиерът на страната Гордън Браун, президентът на бразилската централна банка Енрике Мейрелес, финансовият министър на Бразилия Гуидо Ментега, президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише и шведският финансов министър Андерс Борг</em>
Финансовите министри и централните банкери на страните от Г-20 се срещнаха в Лондон в края на миналата седмица, за да положат основите за официалната среща на големите, която ще се състои в американския град Питсбърг  в края на септември. На снимката (от ляво на дясно) са гуверньорът на Банк ъф Ингланд Марвин Кинг, финансовият министър на Великобритания Алистър Дарлинг, премиерът на страната Гордън Браун, президентът на бразилската централна банка Енрике Мейрелес, финансовият министър на Бразилия Гуидо Ментега, президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише и шведският финансов министър Андерс Борг
Финансовите министри и централните банкери от страните от Г-20 постигнаха споразумение за рамката, според която трябва да се регулират възнагражденията и бонусите на банкерите, чиито институции са взели държавна помощ, но в все пак оставиха последната дума в регулаторните органи. Предложението е държавата да определя общата сума за бонуси спрямо предвидените помощи, а в крайна сметка надзорите да посочват конкретната сума за дадена банка.
Министрите призоваха финансовите институции да разпределят и по-разумно печалбите си - вместо да отиват за бонуси на  мениджърите им, те трябва да се насочват към заздравяване на капиталовите си позиции, за да се справят по-добре по време на криза.
Все пак обаче не липсват и противоречия между отделните държави, още повече че изплащането на бонуси в банки, получили държавна помощ, е причина за голяма доза обществено напрежение и дебати в ударените от кризата страни. Берлин и Париж продължават да застъпват тезата за определяне на горна граница на високите мениджърски заплащания, както и обвързването им с дългосрочни цели и постижения на компаниите.
Финансистите от САЩ и Великобритания настояват ограничаването на бонусите да е само за 5-годишен период, а при нужда получените от мениджърите средства да се връщат на банката. След срещата в Лондон стана ясно, че създаденият през април Борд за финансова стабилност (Financial Stability Board - FSB) ще предложи основните рамки по тези действия до официалната среща на Г-20 в края на септември в Питсбърг.
Ограничаването на бонусите обаче може да се окаже трудна задача, тъй като опитите вече това да се направи в САЩ бяха заобиколени. Така например някои местни банки намалиха допълнителните плащания, но за сметка на това увеличиха основните заплати на банкерите.
Не са изцяло ясни и позициите на финансистите от Г- 20 по въпроса за ограничаване на риска и засилване на капиталовите позиции на световната банкова система. Експертите се обединяват около тезата, че тази инициатива трябва да бъде предприета в най-скоро време, за да може да се осигури устойчиво възстановяване, а и да бъдат предотвратени евентуални нови сривове на финансовия сектор.
Анализатори обаче коментират, че липсата на детайли и конкретни цели е обезпокояваща. Най-радикално по темата подходи финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър. Според него глобалната банкова система трябва да преживее коренна промяна в посока към дисциплиниране на институциите, намаляване на риска и нивото на задлъжнялост и засилване на капиталовите си позиции. По време на срещата в Лондон беше продължен и разговорът за държавите със статут на данъчни убежища. Финансистите от Г-20 заплашиха страните от черния списък със санкции, ако не отговарят на конкретни изисквания за прозрачност на банковите си системи до март 2010 г.
Цитати:
Алистър Дарлинг, министър на финансите на Великобритания: "Банките имат
нужда от завещания - разработване на сценарии за непредвидени тежки
ситуации"
Тимъти Гайтнър, министър на финансите на САЩ: "Нашата цел е да
разработим нови банкови стандарти, които да ограничат създаването на
кредитни и ценови балони"
Липсва единство около монетарната политика
Финансовите лидери на страните от групата на Г-20 не успяха да достигнат и до конкретни рамки за бъдещата монетарна политика, която ще се прилага в отговор на кризата. Финансовите министри и централните банкери на водещите икономики обявиха, че когато точният момент дойде, светът трябва да приложи координирана, прозрачна стратегия за гладък изход от кризата, но конкретните стъпки за осъществяването й отново останаха неуточнени. Точният момент и скоростта, с която експертите ще спрат експанзионистичните мерки, предприети от централните банки, се определят като ключови за устойчивия растеж на глобалната икономика.
Според последните прогнози на анализатори това ще стане най-рано след средата на 2010 г. в еврозоната и САЩ, а Китай ще трябва първи да се преборят със заплахата от бум на инфлацията в страната. Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише увери преди срещата в Лондон, че ЕС вече разполага с план за действие и очаква точния момент за задействането му. Представителите на Г-20 ще превключат към рестриктивни мерки едва когато са налице всички сигнали за нуждата от тях, се казва в официално съобщение от събитието. Евентуално избързване при изтегляне на средства от паричната система на големите икономики може да доведе до задълбочаване на финансовата криза, напомняйки за Голямата депресия през 30-те години, припомнят анализатори.