Понижаването на осигурителната тежест трябва да бъде съпроводено с цялостна реформа на пенсионната система, заяви ръководителят на мисията на МВФ в България Бас Бакер в интервю за "Капитал" (интервюто четете тази събота във вестника). Според фонда първата част от тази реформа е жените да се пенсионират не на 60 години, а на 63 като мъжете. Така според тях ще се смекчи натискът от спадащите постъпления във фонд "Пенсии", който ще загуби около 300 млн. лв. при 2 процентни пункта понижение на осигурителните вноски.

"Повечето държави в Европейския съюз са изравнили възрастта за пенсиониране между мъжете и жените, а тя е 65 години, а в България, дори мъжете се пенсионират по-рано", коментира Бас Бакер. Той веднага уточни, че институцията само отправя съвети, а не искания.

Засега именно в подхода към намаляване на осигуровките е най-същественото разминаване между правителството на Бойко Борисов и Международния валутен фонд при последното посещение на експертите му. Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков, който покани експертите да оценят икономическата политика на кабинета, не отхвърли идеята за промени в пенсионната система по принцип, но заяви, че те не могат да станат сега. "Цялостната реформа изисква анализ и отнема време, а социалните осигуровки ще се понижат от януари", каза той. В края на миналата седмица социалният министър Тотю Младенов коментира, че в състояние на криза няма да се правят никакви реформи по отношение на пенсионната възраст. Това не означава, че не трябва да мислим дългосрочно за повишаването й, добави той.

Според запознати сегашното правителство е обсъждало подобна мярка и дори тя е имала голям шанс да влезе в управленската програма на ГЕРБ, но впоследствие е отпаднала. Мотивът на управляващите бил, че така хора, които са пред излизане от пазара и вече са правили планове за пенсиониране, ще останат в трудна позиция. Те са сред служителите, които работодателите първи освобождават, а в сегашните години, ако не се пенсионират, може да останат с малки или без никакви доходи.

В дългосрочен план обаче повишаване на възрастта за пенсиониране не се изключва и все някога ще трябва да се направи. Експерти на правителството в социалната област коментираха, че в следващите 10 години това ще стане необходимост, тъй като демографската криза намалява броя на работещите, които финансират първия стълб на пенсионната система, а Сребърният фонд ще може единствено да повиши сигурността на пенсиите.

Грубите сметки на правителството показват, че средно на година около 40 хил. души навършват пенсионна възраст. Ако от тях половината са жени и получават средна пенсия 260 лв., то с рязко вдигане на пенсионната възраст от 60 на 63 години държавата ще спести около 62 млн. лв. в първата година, а във втората и третата ефектът ще нарасне в аритметична прогресия. Ако мярката се предприеме след кризата, то ползите за бюджета пък щели стигнат 100 млн. лв. в първата година, защото освен по-малките разходи за системата тези хора ще се осигуряват и ще носят повече приходи. "Такова действие обаче е малко вероятно и ако има повишаване на пенсионната възраст, ще става постепенно", обясниха експерти от Министерски съвет.

В момента всяка година държавното обществено осигуряване и в частност фонд "Пенсии" изпитват недостиг на средства, тъй като пенсионните осигурителни вноски на работещите не са достатъчни да финансират изплащането на пенсиите. Дефицитът се запълва с трансфер от републиканския бюджет, като финансовото министерство планира по този начин да компенсира и допълнителния спад на постъпления от понижените вноски през 2010 година.

Георги Ангелов, икономист, "Отворено общество" Практически миналата година приключи процесът по увеличение на пенсионната възраст за жените, което бе част от реформата на системата от 1999 г. Теоретически никога не е лош моментът да се повиши пенсионната възраст, но политически винаги е неподходящ. Продължителността на живота се увеличава повече, отколкото досегашното вдигане на пенсионната възраст. За мен най-добрият вариант е да има автоматична връзка между продължителността на живота и пенсионната възраст. Това нещо не трябва да зависи от правителствата, а примерно от оценка на НСИ, която се прави на всеки 2 години. Така с повишаването на продължителността на живота би могло да се вдига и пределната възраст. Друго, което може по-лесно да стане, е като се даде по-голям бонус на хора, които отлагат пенсионирането си, т.е. коефициентът за годините трудов стаж за години след достигане на пенсионната възраст да е по-висок. Това и политически е постижимо и ефективно, а не нормативно ще се вдигне пенсионната възраст, като за законови промени ще може да се мисли занапред. Лъчезар Богданов, икономист, "Индъстри уоч" На първо място, МВФ като цяло защитава конвенционалната позиция за поддържане на разходно-покривната система. Тя е характерна за развитите страни и трудно може да се очаква по-радикална идея за реформи. Според мен това не е единствената алтернатива. Те подхождат от принципа на фискалното благоразумие, а именно минимално възможни вратички за източване на средства. Аз подкрепям такава идея. Друг е въпросът какво ще стане в България, когато хората останат като безработни заради вдигането на възрастта. Начинът е да се намали броят на пенсионерите и в същото време да се стимулират хората да работят и да плащат осигуровки. Трябват повече работещи на по-малко пенсионери. Сред мерките може да попадне и изсветляването на сивия сектор и хората, които не плащат осигуровки и крият доходи. Иначе постепенното вдигане е по-подходящо от рязкото, но трябва да се започне незабавно.