В разгара на глобалната криза все повече потребители на финансови услуги губят доверие в банките и финансовия сектор и предпочитат сами да управляват своите активи. Това показва проучване на "Файненшъл таймс" (ФТ)/Harris Poll сред над 6 хил. потребители в САЩ и Европа. Докато клиентите губят доверието си в кредитните институции, специалистите продължават да оказват твърдата си подкрепа за по-сложните финансови продукти и нуждите от тях.

Сривът на капиталовите пазари в цял свят и липсата на сигурност в корпоративния сектор заради кризата драстично влияят и върху на поведението на потребителите, показва проучването на ФТ. Все повече хора в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Испания оттеглят доверието си от банковите институции и инвестиционните консултанти и смятат, че сами могат най-добре да управляват средствата си. "Научих се сам да анализирам и взимам решения за моите пари", споделя пред ФТ Анди Бедуел, консултант, останал разочарован от четири финансови съветници през последните години. Въпреки това мнозинството от хората държат средствата си в депозити и влогове.

Освен че се доверяват най-вече на себе си в управлението на парите си, основна част от анкетираните заявяват, че въпреки кризата отношението им към инвестиции остава непроменено. Общата тенденция сред анкетираните в шестте страни е да запазят стратегията си или да подходят по-предпазливо към паричните си решения. Отчетлива предпазливост се забелязва сред потребителите спрямо отношението им към най-рисковите продукти като акциите, които остават най-предпочитани сред американците. Изключение са испанците, от които една трета смятат да увеличат поеманият от тях риск през следващите две години въпреки кризата.

Подобна тенденция се наблюдава и на българския пазар. Според анкета на www.dnevnik.bg/pazari сред около 200 души, основна част от потребителите, разчитат на себе си в управлението на парите си, предпочитат по-нискорискови финансови продукти като депозитите и въпреки кризата се придържат към първоначалните си инвестиционни стратегии. Това е видно и по дела на рисковите инвестиции (на борсата и във взаимни фондове) спрямо депозитите на гражданите в банковата система. Той е едва около 6 на сто.

Макар и кризата да е затвърдила доверието на потребителите в собствените им умения, специалистите все пак изтъкват плюсовете на по-сложните финансови продукти. Според професора по икономика и финанси от "Йеил" Робърт Шилер пазарите и клиентите имат нуждата от постоянно развиващи се финансови продукти, които колкото и да са сложни, включат редица възможности за диверсификация на риска, печалби и гаранции. Шилер сочи, че темата за доверието е определяща за отношенията между потребителите и финансовите институции, но това се пренася по погрешен начин върху стойността, която продуктите предлагат. По думите му регулаторите трябва да се концентрират не върху премахването им, а върху точното и коректно измерване на рисковете, които те носят, и по-разбираемото им представяне пред потребителите в иновативен пакет. Именно липсата на тези мерки създава впечатлението, че в основата на кризата са сложните финансови продукти. Страхът от непознати термини и липсата на доверие все пак отблъскват клиентите именно от такива предложения, които включват ограничение на риска и гарантирането на различни предимства, допълва Шилер.