Рецесията приключи, но не и кризата. Тази реплика, станала любима на държавниците в последните месеци, може би най-добре описва ситуацията в европейските икономики. Докато еврозоната и ЕС успяха да излязат от рецесия, то този изход може да доведе до период на слаб растеж, а дори и стагнация. Официалните прогнози на ЕК предвиждат годишният растеж на БВП да се върне в положителна територия още през 2010 г., но даже и те не изключват тримесечия от леки понижения в средносрочен план. Някои анализатори отиват по-далече и изказват съмнения относно устойчивостта на възстановяването.

Докато спекулациите продължават, то е ясно, че следващите месеци ще са изпълнени със заплахи за европейските икономики. Влошаващата се ситуация на пазара на труда продължава да тегне над управляващите, а според прогнозите на анализатори тенденцията на ръст на безработицата ще може да се обърне едва шест до девет месеца след връщането към икономически растеж в региона.

Свиването на заетостта обаче определено ще доведе до нови спадове в потреблението и свиване на услугите, което допълнително ще натиска икономическата активност в Европа. Борбата с безработицата е и един от основните акценти на провежданите в момента фискални политики за стимулиране на стопанството. Средствата по държавните програми вече започват да се изчерпват, без да създават дългосрочна заетост в общия случай, а трупащите се дефицити в посока изкуствено съживяване на икономиките започват да тежат на правителствата.Затягането на публичните финанси в Европа ще бъде и друго основно препятствие пред управляващите.

По-сериозен обаче се очертава да е казусът за затягане на монетарната политика, водена от ЕЦБ. Последните данни за БВП във валутния съюз ясно очертават разпокъсаността на държавите в еврозоната и разнопосочното движение на техните икономики. Пред Жан-Клод Трише обаче стои задачата за прилагане на координирана политика, която да успее да охлади растежа на стопанските лидери като Германия и Франция. Това трябва да стане успоредно с подпомагането на изоставащите Испания, Ирландия, Гърция и Финландия без надуването на балони и създаването на предпоставки за инфлационните бумове в закъсалите страни.