Финансовият министър Симеон Дянков откри позитивни сигнали в спада на брутния вътрешен продукт - 5.8% за третото тримесечие (на годишна база), най-голям от началото на кризата в страната.

"Четвъртото тримесечие на тази година и първото на следващата ще са най-тежки, но вече виждаме положителни сигнали", коментира Дянков в петък. По думите му отчетения от Националния статистически институт спад не е толкова лош, колкото се е очаквало. Затова министърът смята, че свиването на българската икономика за цялата 2009 г. ще е по-малко от прогнозираните 6.3%, но не конкретизира.

Според Дянков светлината в тунела се дължи основно на борбата с контрабандата. "Производители, с които се срещам при пътуванията си из страната, отчитат ръст на поръчките, а причина за това е и прекъсването на контрабандата", каза той. Според него действията на агенция "Митници" са намалили вноса на нелегални стоки от Турция и Китай.

Данните на НСИ, изнесени в петък, почти съвпадат с прогнозите на икономисти, до които "Дневник" се допита миналата седмица. Средната им оценка бе за 5.5% спад за периода юли - септември.

Според Дянков антикризисният план на кабинета "Станишев" е бил грешен и заедно с провала в усвояването на еврофондовете е ускорил свиването на икономиката с между 1% и 1.5%. "Фискална експанзия по време на криза се прави с малки инфраструктурни проекти, които да дават бърз ефект или секторни политики, каквито видяхме в областта на автомобилостроенето. В България можеше да се предприеме саниране на болници, училища и детски градини, но вместо това се заложи на мащабни проекти и нищо не се постигна", коментира Дянков.

България е на пето място по спад на брутния продукт сред 18-те държави членки на ЕС, по данни на Евростат. Най-голям е сривът в Естония и Литва, следвани от Унгария и Румъния. Според Дянков резултатът ни е по-добър и от този на Словения, Дания и Ирландия, които още не са подали информация към европейската статистическа служба.

Предварителните данни на Евростат показват, че в сравнение с второто тримесечие, през третото еврозоната и Европейския съюз най-накрая са се върнали към растеж, отчитайки повишение съответно от 0.4% и 0.2%. Анализаторите обаче са скептични доколко той е устойчив на фона на еднократните монетарни и фискални стимули, все още свитото кредитиране и растящата безработица.

Според Тим Аш, главен анализатор за развиващи се пазари в Royal Bank of Scotland, задълбочаващата се рецесия в България подчертава несигурността в държави с фиксиран валутен курс. "За да могат да затворят все още големите дефицити по текущите си сметки, правителствата ще трябва агресивно да ограничат вътрешното потребление", допълва той, цитиран от "Блумбърг".

С развитието на кризата обаче платежният баланс на България се подобрява. Септември е третият пореден месец, в който текущата сметка приключва с излишък. Данните на БНБ показват, че той е в размер на 24.3 млн. евро при дефицит от 606 млн. евро за същия период на миналата година. За деветте месеца дефицитът по текущата сметка е в размер от 2.114 млрд. евро, което е с 62% по-малко в сравнение със същия период на миналата година.