Ще успее ли унгарската икономика да се възстанови без подкрепата на Международния валутен фонд? Няма ли да поеме по пътя на Гърция? Ще прекратили ли наистина отношенията си с фонда Будапеща, или новият премиер Виктор Орбан ще изчака резултатите от общинските избори през октомври. Това са само част от въпросите, които си задават икономисти и анализатори, след като новото правителство на Унгария в началото на юли прекъсна на пръв поглед внезапно преговорите си с фонда за спасителния заем за страната.

В близкото минало Унгария беше една от черните овце на Европа. През 2006 г., когато останалите членки на Европейския съюз (ЕС) отчитаха бурен растеж, държавата регистрира бюджетен дефицит от 9.3% от БВП. Впоследствие обаче дупките в бюджетите на страни като Португалия и Гърция започнаха да се увеличават, а в Унгария резултатите започнаха да се подобряват.

Доскоро изглеждаше, че Будапеща се движи в правилната посока. След тежката 2009 г. бившото вече правителство на социалистите предвиждаше завръщане към растежа през 2011 г. Страната изтегли 10 млрд. евро от кредитната линия на МВФ и още 5.5 млрд. евро от фонда на ЕС. В края на миналата година Будапеща заяви, че няма да се възползва от поредния транш от помощта.

Проблемите с международните кредитори започнаха, след като десноцентристкото правителство на Виктор Орбан пое властта през април. Управляващата партия "Фидес" веднага обяви план за възстановяване на икономиката на страната. Той включва намаляване размера на публичната администрация, спестявайки 800 млрд. форинта (около 2.8 млрд. евро) и ограничаване местата в парламента. Премиерът реши да запази ДДС на 25% и да свали част от данъчната тежест от населението, като я измести от доходите към потреблението.

Орбан обаче обяви, че предприетите реформи са свързани с известни разходи, които ще повишат дефицита през следващата година. Той изрази готовност да спази договорените с МВФ 3.8% от БВП за 2010 г., но поиска фондът да позволи увеличаване на целта за следващата година с 0.8 процентни пункта. Изискването на фонда е показателят да бъде 3 на сто, докато Орбан настоява да има коридор от 3 до 3.8%. Това се оказа и една от основните причини за спиране действието на спасителния механизъм.

Втората причина за блокирането на преговорите е решението на управляващото мнозинство да обложи банките в страната с нов данък. Той има за цел да набере 200 млрд. форинта (704 млн. евро), които да се използват за запълване на дупката в бюджета. Мнението на МВФ по въпроса е, че таксата ще натежи на финансовия сектор и ще доведе до спад в кредитирането.

Унгария обаче далеч не е единствената държава, която налага на банките да поемат част от цената за излизане от кризата. Подобни данъци, и то в много по-големи размери, се обмислят в редица развити и развиващи се икономики. Освен това анализатори коментират, че не е еднозначно доказано, че това  ще доведе до спад в отпускането на заеми.

Според някои МВФ не желае да приеме новия данък, тъй като той е заместител на кризисните мерки, за които настоява организацията. Фондът иска Будапеща да наложи сериозни съкращения в раздутия публичен сектор и да реформира пенсионната система.

Колкото и важни да са тези мерки обаче, те няма да се харесат на гласоподавателите, които се измориха от съкращенията на предишната власт. Освен това "Фидес" спечели парламентарните избори именно с обещанието да спре непопулярните антикризисни ограничения на публични разходи.

Управляващото мнозинство обаче може да си позволи подобни смели решения поради сравнително благоприятната ситуация, в която се намира страната, смятат анализатори.

За разлика от Гърция например Унгария няма спешна нужда от финансиране, така че тя не е дотолкова зависима от настроенията на пазарите, а публичният й дълг е почти в изискуемите от ЕС рамки от 60% от БВП. Освен това икономиката на страната вече изплува от рецесията за разлика от тази на южната ни съседка.

Анализатори обаче коментират, че Унгария все още не е в състояние да се финансира изцяло от пазарите. Страната се отказа от 3 емисии облигации от 3 юни досега, когато член на управляващото мнозинство заяви, че тя върви по стъпките на Атина. Създалата се ситуация доведе още до постепенно поевтиняване на форинта и естествено до спад на инвеститорското доверие към страната.

Друга разлика между двете страни е, че Унгария не е членка на еврозоната. Това означава, че ако ситуацията излезе извън контрол, тя няма откъде да получи спасителен заем на стойност 110 млрд. евро.

Рейтинговите агенции "Стандард енд Пуърс" и "Муудис" вече предупредиха, че могат да понижат оценките си за страната. В края на миналата година те свалиха рейтингите на Гърция, което сложи началото на дълговата криза в Европа. Анализаторите на агенциите обаче изразиха надеждите си, че Виктор Орбан ще възобнови преговорите с МВФ. Според мнозина действията на премиера са трик за спечелване на местните избори, насрочени за 3 октомври, и той ще възобнови отношенията си с фонда след тях.

Прекратяването на преговорите между Унгария и МВФ ще окажат негативен ефект както върху страната, така и върху региона. Дори и разговорите да бъдат възобновени, международното доверие към управляващото мнозинство се срина"