Облагането на финансовите институции и затягането на бюджетната дисциплина в Европейския съюз (ЕС). Това ще са двете основните теми по време на първата среща след летния период на финансовите министри на страните от блока, която ще се проведе във вторник. Очакванията са за противоречия между отделните страни за начина и обекта на новите финансови данъци, пишат международните агенции.

Досега единствено Германия, Франция и Великобритания ясно съобщиха как ще облагат банките си. Според дипломати другите страни от ЕС вероятно ще дадат принципното си съгласие, че "е необходим координиран подход за създаването на единни тарифи в блока". Трудно обаче ще бъде постигнат консенсус за техническите детайли на данъка като размер, как ще се изчислява и за какво ще се използва, пише "Уолстрийт джърнъл".

Франция и Великобритания например искат постъпленията от данъка да отиват в националните бюджети и така да се създават специални компенсационни фондове. Опасенията на някои пазарни участници са, че успокоението, че имат спасителен механизъм за звената си, може да окуражи банките да поемат повече риск "Трябва да се опитаме да намалим моралния хазарт в системата", заяви още през юни финансовият министър на Испания Елена Салгадо.

Дискусиите днес ще обхващат и други данъци във финансовата система - върху валутните операции и тези с ценни книжа и деривати. За тях мненията са силно разделени, разговорите са на начален етап и надали ще бъде взето конкретно решение, казват дипломатите.

Според "Ройтерс" Великобритания ще се противопостави на френско-германските планове да облагат всяка валутна операция, която британските банки правят. Причината е, че подобен данък ще навреди на водещата позиция на страната на световните валутни пазари. Вместо него финансовият министър Джордж Озборн ще предложи да бъдат облагани печалбите на банките и бонусите на служителите, уточнява агенцията.

Промяна в правилата за бюджетните дефицити в страните от ЕС най-вероятно ще подкрепят министрите в Брюксел. Целта е да се засили надзорната роля на блока, така че да не се позволява на отделна страна да увеличи разходите си до ниво, което може да навреди на стабилността в целия съюз.

На практика това ще става чрез въвеждането на "Европейски семестър" - шестмесечен период всяка година, в който ЕК и отделните правителства в ЕС ще разглеждат щателно бюджетните планове на членките за три години напред. Според някои икономисти обаче приемането на мерките ще е твърде късно и визират Гърция. Според Ханс-Вернер Зин, шеф на авторитетния германски икономически институт "Ифо", проблемите в страната нямат решение. Според него икономическата ситуация в южната страна и мерките, които се предприемат, може дори да увеличат риска от гражданска война.