Промишленият сектор в еврозоната отчете неочакван ръст
Промишленото производство в Европа отчете неочакван ръст през април от 0.2% в еврозоната и 0.1% в целия Европейски съюз на месечна база, показват данните от Евростат. Икономистите прогнозираха то да спадне с 0.2% през април спрямо март, показва анкета на "Блумбърг". На годишна база промишлеността се увеличи с 5.2% в еврозоната и с 4.7% за целия ЕС.
За страните, приели еврото като единна валута, това е намаляване на растежа спрямо март на годишна база, когато е отчетено повишение от 5.8%. Основната причина за растежа се дължи на повишеното производство на дълготрайни потребителски продукти като мебели и бяла техника.
България отчита повишение от 9.4% през април на годишна база и 1.5% на месечна база. С най-голямо увеличение през април спрямо същия период предходната година има в Естония (31.8%), Латвия (13.7%), Швеция (10.5%) и Германия (9.9%), докато най-голям спад е отчетен в изпадналите в дългова криза Гърция (10.7%) и Португалия (1.7%), както и в Испания (1.6%).
Германия може да отчита на годишна база стабилен растеж, на месечна база страната отчита спад от 0.3%. По същия начин стои и Франция, другата основна икономика в еврозоната, която през април отчита 2.9% ръст спрямо същия период предходната година, но също така показва спад при сравнение с март 2011 г.
Въпреки че резултатите надминаха очакванията, те показват известни признаци на забавяне на темпото на растеж, пише "Блумбърг". Това се случва особено след силното първо тримесечие, когато бяха отчетени повишение на инвестициите и износа, които от своя страна засилиха резултатите на брутния вътрешен продукт.
Икономическото доверие в Европа намаля през май, както и това на инвеститорите в Германия – мотора на растеж на континента през последните няколко тримесечия. Дълговата криза усилва разликата между големите водещи икономики като германската и френската за сметка на потъването на периферните държави покрай дълговата криза.
"Германия ще продължи да показва силни резултати, докато страните с високи нива на дългове ще продължат да затъват", заяви Герд Хасел, икономист в BHF Bank във Франкфурт. "Въпреки че производството ще подпомогне растежа през годината, ние очакваме умерено увеличение на БВП. Дълговата криза не може да бъде решена в краткосрочен план."
Възстановяването на строителството и засилването на износа подпомогна икономическия растеж на Европа през първото тримесечие, като БВП се увеличи с 0.8% на тримесечна база, припомня "Блумбърг".