Европейските лидери одобриха нов финансов пакет от близо 158 млрд. евро в помощ на Гърция, който ще включва за първи път участие на частните инвеститори, пише "Файненшъл таймс".

Страните от еврозоната се разбраха да отпуснат заеми от 109 млрд. евро на Атина. Допълнително ще се търсят около 37 млрд. евро от частните инвеститори. Това ще стане чрез замяна на притежаваните от тях в момента облигации с по-дългосрочни или като парите, получени при падежа на книжа сега, се реинвестират в други дългови книжа на страната.

Това обаче ще става само по желание на частните кредитори. Точният размер на техния принос в помощта ще бъде ясен, когато те обявят желанието си за участие в плана. 

На облигационерите са им предоставени общо четири възможности за участие – три типа на замяна на облигации с по-кратък срок с такива с по-дълъг и план за реинвестиране. Като разликата при тях e в различните срокове на падеж и размер на лихвите. Към всичко това се очаква да бъдат добавени още 12.6 млрд. долара по програмата за обратно изкупуване на дълг. При нея облигационерите трябва да продадат притежаваните от тях дългови книжа на Гърция на по-ниска цена от номиналната. В общия документ след срещата е посочено, че частния сектор се очаква да допринесе със 106 млрд. евро в подкрепа за Гърция в рамките на периода 2011-2019 г.

Поради факта, че всичките програми за участие на частните кредитори включват общо 21% намаляване на стойността на гръцките облигации, те се очаква на практика да предизвикат частичен фалит на задлъжнялата страна. На този сценарий дълго време се противопоставяше председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише и френският президент Никола Саркози, които се опасяват, че при такова развитие на ситуацията ще предизвика паника сред инвеститорите.

В допълнение, лидерите от еврозоната поеха ангажимент да подкрепят Атина до момента, в който тя е в състояние сама да излезе на пазарите и да се финансира. На практика това означава неограничени гаранции, че европейските данъкоплатци ще финансират страната години наред, пише "Файненшъл таймс".

Според официалните изчисления, всички мерки ще успеят да редуцират гръцкия дълг с 26 млрд. евро до 2014 г. В момента той е около 350 млрд. евро, които представляват 150% от брутния вътрешен продукт на страната. 

Приемането на тези мерки за участие на частните инвеститори е голяма победа за германския канцлер Ангела Меркел, коментират медиите. В същото време обаче тя почти сигурно ще доведе до фалит страна от еврозоната за пръв път от създаването на валутния съюз. По време на продължилата дълги часове среща в Брюксел отпадна идеята на френския президент Никола Саркози за облагане на банките със специален данък, от който да се съберат 50 млрд. евро и те да бъдат използвани за финансово подпомагане на страната. 

Европейските лидери посочиха ясно, че подобна програма за участие на частните инвеститори ще важи само и единствено за Гърция.

Лидерите също така обявиха и преразглеждане на условията по спасителните заеми, които отпуска Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF). Трите задлъжнели страни – Ирландия, Гърция и Португалия ще получат отстъпка в лихвите. В момента те варират от 4.5% до 5.8% и се предвижда да паднат на 3.5%. Допълнително срокът за погасяване на заемите се увеличава от 7 и половина години на до 30 години, като минимумът е 15 години. Като гратисния период е от 10 години.

На срещата между ръководителите на 17-те държави от еврозоната вчера в Брюксел беше приета и декларация, че те ще предоставят финансова подкрепа за всяка от задлъжнелите държави – Гърция, Ирландия и Португалия. Това ще продължи докато те успеят отново да излязат на финансовите пазари.

Това означава, че европейските данъкоплатци може да финансират Гърция години наред, пише "Файненшъл таймс".