Дянков отново защити спазваната по време на мандата си финансова дисциплина
Прогнозите за 2014 г. са за растеж почти навсякъде в еврозоната средно с 1%, но по-важното е, че тази година не се очакват някакви сътресения в отделни страни. Това се дължи на икономическия цикъл - Европа излиза от кризата. Това каза бившият министър на финансите от кабинета "Борисов" Симеон Дянков в интервю за БНР.
"Според мен, най-важното е, че тази година не се очаква да някоя държава да потъне рязко както беше от 2009 до 2013 г. - всяка година имаше поне по една държава, която реално фалираше или беше в състояние на банкрут. Това не се очаква в 2014 г., така че, от една страна, средно еврозоната ще бъде по-добре икономически, от друга страна, и както казах за мен по-важно, не се очакват някакви сътресения в отделни страни", каза Дянков, който сега е ректор на Руската икономическа школа в Москва и асоцииран преподавател във факултета за държавно управление Кенеди в университета "Харвард".
По думите му това ще се случи главно благодарение на икономическия цикъл, а не на някакви особени политики. "Казвам, че не е на някакви особени политики, защото, макар че икономическото развитие се засилва, остават още доста нерешени въпроси. И фискалният пакт и другото голямо развитие в последните две години - банковият съюз, който ще започне някъде в средата на тази година, са положителни развития, но не засягат пряко сегашното положение на европейската икономика. Те помагат в по-дългосрочен план – да не влизаме в други такива тежки финансови кризи в бъдеще", коментира той.
Според бившия финансов министър това, което липсва на ЕС е план за растеж. "Последните няколко години няколкократно сме поставяли този въпрос в Брюксел - че ако говорим само за кризи и излизане от кризи, изпускаме голямата тема, която е икономическият растеж, конкурентоспособност на Европа. Но така и не стигнахме до нея. Но този въпрос остава и той става всяка година все по-тежък за Европа", подчерта той.
Дянков коментира, че подходът на финансова дисциплина е единственият подходящ за малки икономики като българската. "По темата дали трябваше, по време на кризата, да има силна фискална дисциплина и в България, и в Европа, моето мнение продължава да е, че това беше необходимо, защото видяхме в държавите, които нямаха такава силна фискална дисциплина, особено в по-малките, колко бързо може да се стигне до срив. Словения, между другото, е такава държава, където все още нещата изглеждат доста тревожни, Португалия мина по същия път", обясни той.
По думите му идеята на фискалния стимул е, че има повече потребление, но в България голяма част от стоките за потребление се внасят, така че той вероятно е щял да помага на няколко други икономики, но не толкова на българската.
"Изключение на това е, ако се финансират повече инфраструктурни проекти. Ние инвестирахме доста в инфраструктура, но това беше единственото, което реално можеше да доведе до по-голям растеж", подчерта Симеон Дянков.
Той коментира различния подход на Орешарски, при който се увеличава се размерът на очаквания бюджетен дефицит, увеличава се и дългът с взимането на нови кредити. Запитан защо тази политика да е лоша, Дянков отговори, че някой трябва в някакъв етап на не толкова далечното бъдеще да плати за всичко това. "Парите така или иначе ги няма и ние използване пари, които бъдещите поколения, нашите деца, няма да имат заради това, че ние сега ги използваме", допълни той.
Той заяви, че е въпрос на време България да влезе в еврозоната и е по-добре още отсега да вземе отношение при решенията за банковия съюз. В следващите няколко години трябва да се обърне внимание и на данъчния и социалния модел на България заради демографската криза в страната, която ще се задълбочава, каза още бившият финансов министър.