Европейската комисия следи законодателните инициативи в България по повод ситуацията в Корпоративна търговска банка (КТБ) и напомня, че измененията в законите не могат да ограничават независимостта на Българска народна банка или да й възлагат задължения за осигуряване на ликвидност или рекапитализация на кредитни институции. Това става ясно от източници в комисията в отговор на запитване на "Капитал" по повод идеите за оздравяване на поставената под специален надзор КТБ.  

Законодателна поправка, оттеглена в петък, предвиждаше парламентът да препоръча на БНБ да оздравява банки в такава ситуация. Текстът, приет от бюджетната комисия, предвиждаше промени в Закона за кредитните институции, които да влязат в сила до 6 ноември и с които БНБ се задължаваше да предлага действия за оздравяване на банките, когато собственият им капитал стане отрицателен. 

Еврокомисията остава на позицията си, че

Според българското законодателство двете са обвързани и изплащането на парите на вложителите става 20 дни след отнемането на лиценза. Комисията и Европейския банков орган започнаха процедура срещу България във връзка с това предполагаемо нарушение. 

В петък депутатите гласуваха Народното събрание за приеме законодателни промени, осигуряващи незабавно изплащане на гарантираните депозити при условията на правото на ЕС, но не сложиха конкретен срок. Не е ясно обаче колко време ще отнеме това и няма ли да започне междувременно изплащането им по действащото в момента законодателство.

Очаква се до дни квесторите да внесат в БНБ осчетоводените обезценки за 4.2 млрд. лв. в надзорните отчети на КТБ - крайният срок за това беше петък - 31 октомври, но управителят на БНБ Иван Искров пред депутатите допусна, че ще има малко закъснение, описва процедурата "Капитал Daily" в днешния си брой. След това централната банка трябва да излезе с оценката на капитала й и да отнеме лиценза, ако се потвърди, че той е отрицателен.

като вложителите имат пет години, за да си ги изтеглят. 

Единствено централната банка може да поиска и обявяване на банка в несъстоятелност от съда, след като е отнела вече лиценза. Следват няколко технически ангажимента на БНБ към Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) – да го уведоми за поисканата несъстоятелност, да му изпрати списък на синдиците, от който фондът да избере и назначи двама, и в общи линии с това приключва участието й.

От този момент управлението на банката в несъстоятелност се поема от синдиците, а контролът върху тях се осъществява от фонда.