България ще се развива по-добре от очакваното през тази година заради ускоряването на износа, по-силния от очакваното ефект в спада на цените на горивата и оттам на енергията като цяло и продължаващото подобряване на пазара на труда. Това показва прогнозата на Любомир Митов, главен икономист на "Уникредит" за Югоизточна Европа. В същото време той посочва четири външни риска пред икономиката на страната, които са потенциален източник на изненади пред подобрената прогноза на банката, според която БВП на България се очаква тази година да порасне не с 1.9%, а с 2.1 на сто, а през следващата с 2.4%.

Основните външни рискове пред българската икономика са политико-икономическата ситуация в Турция, случващото се в Русия, войната в Украйна и проблемите на Гърция.

Провелите се наскоро избори в Турция, които показаха невъзможност да се формира стабилно правителство, са източник на нестабилност, която притиска пазарите. Докато се постигне някакво макари временно политическо решение, се очаква Федералният резерв на САЩ да започне да затяга паричната си политика, което ще окаже влияние в глобален мащаб, обяснява Любомир Митов. Ако икономическият ръст в Турция се забави, това ще означава пряко свиване на износа на български стоки там, посочи той.

Наложените санкции над Русия и водената от нея политика влошават условията за търговия, посочи икономистът и подчерта, че и в България битуват няколко мита за тази страна, които нямат връзка с реалността - че тя е велика държава с могъща икономика. Митов цитира данни, които показват свиване както на износа, така и на вноса в Русия, която силно зависи от добивите си на петрол и газ, като в същото време не е инвестирала в нови находища, което директно се отразява на добива, а оттам и на икономиката на страната. "Русия прилича на велосипедист, който не може да спре по нанадолнището", обясни икономистът.

Украйна е на ръба на катастрофа, която не може да бъде избегната без значима промяна. Всичко това е на фона на военни действия. Сред най-големите рискове тук за други страни, сред които и България, е прекъсване на газовите доставки, обясни Митов.

Според него е най-преекспониран коментирания чест риск от случващото се в Гърция пред България. Той обясни, че взетите в последните години мерки са позволили на гръцките банки у нас да увеличат устойчивостта си на външни шокове като прекъснаха зависимостта си с майките. Около 7% от общия износ на България е за Гърция, загубата на който не би било трагедия, смята икономистът.

След като години наред след избухването на демокрацията в България се говореше за структурни промени, а някои даже бяха направени, сега изглежда отново е дошъл моментът за това. Любомир Митов коментира, че за да може България отново да има устойчив икономически ръст се нуждае именно от това. Той посочи, че структурни промени са правени два пъти в България - през 90-те години и непосредствено преди влизането на страната в ЕС. "След това се движим по инерция", посочи той. Като основни проблеми назова лошото качество на работната сила, в частност на трайно безработните, които нямат никаква квалификация и са на практика ненаемаеми. Според него с "тази съдебно система сме заникъде", а застаряването на населението в дългосрочен план ще постави на сериозно изпитание бюджета заради скока в разходите за пенсии и др.

Икономистът смята, че сами си насаждаме митове за България като тези, че страната на практика няма кой знае какъв износ въпреки официалните данни и че страната е неконкурентоспособна. Той посочи, че ръстът в износа на страната изпреварва значително този на търсенето в еврозоната. Според последните данни на НСИ експортът през януари-април е нараснал с 12.8% спрямо година по-рано и достига 14.6 млрд. лв.  Има повишение и в експортната база на страната, която идва от повишение на дела на промишлеността в структурата на инвестициите, обясни икономистът.

В същото време България продължава да е сред най-енергийно неефективните икономики в Европа. "Ако бяхме намалили енергийната интензивност на предприятията с 10 на сто, сега нямаше да говорим за повишението на цената на тока с толкова", обясни Митов.

Опровержението на митовете за това колко е зле България води и до повишена прогноза на банката за България.

Икономическият екип на банката ревизира прогнозата за ръст на БВП на България от 1.9% до 2.1% за тази година и от 2.3 до 2.4% през 2016 г. По-добрите очаквания за икономиката се дължат на: ускоряването на износа, по-силния от очакваното ефект, който по-ниските цени на енергията и по-слабото евро имаха върху темповете, с които протича процесът на възстановяване, и не на последно място продължаващото подобряване на пазара на труда.

В среда на свити капиталови потоци и ограничени възможности за по-нататъшно разхлабване на фискалната политика основните двигатели на растежа през тази и следващата година ще бъдат по-силният износ, постепенният ръст на заетостта и повишаване на усвояването на средства от ЕС.

По-важното е, че правителството най-накрая предприе част от болезнените мерки, които са нужни за стабилизирането на проблемния сектор на енергетиката, както и че има значителна вероятност България да ограничи прекомерната си зависимост от Русия като единствен източник на природен газ до по-управляеми нива към края на настоящето десетилетие, смятат икономистите. Любомир Митов допълва, че след газовата криза през зимата на 2009 г. все още няма съществен напредък по изграждането на газовите връзки със съседните страни.

За друга позитивна новина икономистите приемат успехът на приходните агенции да ограничат контрабандата, което прави възможно консолидираната фискална програма да отчете значителен излишък за периода януари-май.

Любомир Митов смята, че значителното ускоряване на българския износ, което в реално изражение сега превишава пика от преди кризата с повече от 40%, стъпва на здрави основи. Впечатляващото представяне преди всичко може да се обясни с постепенното добавяне на нови производствени мощности в преработващата промишленост, включително във фармацията, козметиката, производството на мебели и техника за дома, но също така с ускоряващ се темп на производството на различни компоненти и части за автомобилостроенето.

Увеличаващите се инвестиции в аутсорсинга на услуги и международните превози също помогнаха за увеличаването на обемите на износа.

Всичко това може да доведе до обосновано разхлабване на бюджетната политика, смята Митов, тоест до харченето на повече бюджетни пари. "Надявам се за инвестиции, а не за глупости както при предишното правителство", допълни икономистът.