Управителят на Българската народна банка трябва да е лице с високи нравствени качества и изтъкнат специалист в сферата на икономиката, финансите и банковото дело. Това е записано в Закона за банките, по който днес Димитър Радев беше избран за поста, освободен от Иван Искров. 

Искров се оттегли доброволно в последния възможен момент, три месеца преди мандатът му да приключи, изпреварвайки намерението на управляващите и опозицията да го сменят. Показаният от "Господари на ефира" да пее в дует с мажоритарния собственик с междувременно фалиралата КТБ гуверньор изкара почти пълни два мандата като наскоро се заговори за съмнителни договорки при номинирането му за втория. 

Според Закона за БНБ управителят се избира от Народното събрание, а по негово предложение депутатите избират и подуправителите. Човекът начело на централната банка трябва да е български гражданин, да не е осъждан за умишлено престъпление, да не е изпадал в несъстоятелност като собственик на търговско дружество, нито да участва в такова, да не е роднина до четвърта степен включително с някой от останалите членове на управителния съвет. 

Управителят не може  да извършва друга дейност освен преподавателска, но с единодушното съгласие на управителния съвет може да работи без заплащане.

След избора той полага клетва пред Народното събрание да спазва законите, да съдейства за осъществяването на поверените на банката функции, да пази служебната, банковата, търговската или друга правнозащитена тайна, включително и след прекратяването на правомощията му.

Народното събрание може да прекрати предсрочно мандата му, ако е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца или ако е признат за виновен за съществено нарушение на служебните задължения. Освободеният обаче може да се оплаче в Европейската централна банка или да отнесе въпроса до Съда на Европейските общности.

Сред задачите на централната банка е поддържането на стабилността на националната парична единица, регулирането и контролът на банковата система в защита на интересите на вложителите, функционирането и развитието на ефективни платежни системи. БНБ работи за укрепването на банковата и финансовата система на ЕС чрез участието си в комитетите и работните групи към Европейската централна банка, Европейската комисия и Съвета на ЕС.

 От 1997 г. в страната е установен паричен съвет – режим, който осигурява стабилност на националната валута чрез фиксиран курс към еврото (първоначално - към германската марка), а отговорността за функционирането му е също на централната банка. Поддържането на паричния съвет до влизането на България в еврозоната е главен политически приоритет на БНБ. От 1 януари 2007 г. БНБ е част от 

Европейската система на централните банки, а управителят на БНБ е член на Генералния съвет на ЕЦБ.