През 2016 г. Министерството на финансите очаква лек спад на безработицата и ръст в заплатите, продължаващо поевтиняване на петрола и оттам спад в цените на горивата, по-голямо вътрешно потребление и по-видим ръст на икономиката. Очаква се също спестяванията да забавят ръста си заради прогнозирано по-активно потребление, а кредитирането да остане слабо. Това е записано в есенната прогноза на ведомството.

От Министерството на финансите отчитат, че икономическият растеж за полугодието на 2015 г. е по-висок

от първоначалните очаквания. Това се дължи основно на износа, докато потреблението на домакинствата

отчете по-нисък растеж спрямо оценките, заложени в пролетната прогноза. До края на годината се очаква

изменение на тази тенденция с ускоряване на вътрешното търсене и забавяне на износа, което ще доведе до нарастване на БВП от 2% през 2015 г. (при 1.4% в пролетната прогноза). Това според министерството се дължи както на подобрената външна среда, така и на възстановяването на дейността на някои износители  след временно прекъсване през 2014 г.

През тази година се очаква ръстът в потреблението на домакинствата до достигне 1.5 на сто.

През 2016 г. се очаква растежът на българската икономика слабо да се ускори до 2.3%. Със засилването на доверието на домакинствата нарастването на потреблението ще се ускори до 2.5% през 2016 г. Крайните потребителски разходи на правителството се очаква да нарастват, но приносът им към растежа на БВП ще бъде сравнително ограничен през 2015 и 2016 г., се сочи още в анализа.

През 2016 г. се предвижда забавяне на растежа на инвестициите заради преминаването към новия програмен период на ЕС и необходимото време за техническото оформление и започване на изпълнението на проектите, финансирани по тази линия.

Високата база от 2015 г. пък се очаква да се отрази в забавено нарастване на износа на стоки през 2016 г.

За периода 2017–2018 г. се очаква постепенно ускоряване на растежа на БВП до 2.7%. Негов двигател се очаква да е вътрешното търсене. Както частното потребление и инвестиции, така и публичният сектор

ще увеличават своя принос в растежа на икономиката.

Отчита се, че нарастването на вътрешното търсене ще се отрази и в покачване на нивата на вноса. Така въпреки очакваното ускорение на износа нетният износ ще има отрицателен принос за реалния растеж на БВП.

В същото време се очаква номиналното нарастване на износа да изпреварва това на вноса.

Към края на тази година се очаква заетите да се увеличат с 0.5%. Въпреки че безработицата леко ще се повиши заради приключването на сезонните дейности с края на лятото, се очаква тя да достигне към края на годината 10 на сто, което е с 0.8 процентни пункта по-ниско ниво спрямо прогнозата на министерството от пролетта.

Постепенното възстановяване на вътрешното търсене през 2016 г. се очаква да подкрепи търсенето на труд и темпът на увеличение на заетостта слабо ще се ускори до 0.6%. Това ще обуслови по-нататъшния спад в нивото на безработица до 9.2%.

През 2016 г. доходите от труд ще се повишат с по-висок темп от 4.8% в резултат от ускоряването на реалния растеж на производителността на труда, инфлационните процеси и повишеното търсене на труд, смятат в Министерството на финансите.

Прогнозата на ведомството е, че петролът и през следващата година ще продължи да поевтинява, което пък ще се отрази на цените на горивата на вътрешния пазар въпреки оценката не само на потребителите, но и на експертите, че спадът в цената на суровината през тази година имаше слаб ефект върху цената на бензините.

Очакването за цената на петрола сорт брент е ревизирано в посока надолу в сравнение с прогнозата от пролетта заради наблюдаваното свръхпредлагане в международен план и наличието на големи запаси, особено в САЩ.

Така през 2016 г. се очаква цената на този петрол да е около нивото от 51.8 долара за барел при очаквани през пролетта 61.8 долара.

При цените на храните се очаква да има лек ръст, но към края на 2016 г. Лекото поскъпване на еврото спрямо щатския долар се очаква да се отрази в по-ниски цени на внасяните стоки за дълготрайна употреба. Повишението на цените в сферата на услугите в края на 2016 г. се очаква да остане близко до това от предходната година, около 1.2%. Средногодишната инфлация за 2016 г. се очаква да

бъде положителна - от 0.8%.

Очакванията на министерството за паричния сектор са ревизирани в низходяща посока спрямо пролетната прогноза в резултат от текущото развитие на основните индикатори до юли 2015 г. и понижени очаквания за депозитната и кредитна активност.

Есенната прогноза е за по-слаб растеж на кредитирането за частния сектор за целия прогнозен период, като основна тежест за ревизията има кредитирането при нефинансовите предприятия, който въпреки по-високия спрямо очакванията растеж на икономиката не успя да се възстанови.

По-ниска е прогнозата на министерството и за темповете на растеж на депозитите, което се базира на очакването, че спестяванията на домакинствата ще растат бавно заради ускоряването на потреблението.

С ускоряването на растежа на икономиката се очаква и темпът на нарастване на депозитите на нефинансови предприятия също да се забави.

През 2017 и 2018 г. растежът на депозитите в банковата система отново се очаква да започне да се ускорява, но за целия прогнозен период той ще остане на относително по-ниски нива спрямо средното за периода от 2009 г. до отписването на баланса на КТБ през ноември 2014 г.

Кредитирането за частния сектор ще нараства със сравнително слаби темпове в периода 2015 – 2018 г. В

края на 2015 г. растежът му на годишна база ще бъде 0.3%, а в края на 2016 г. ще се възстанови до 1.2%.

Относително ускоряване на кредитирането на частния сектор се очаква да има през 2017 г. до 2.6% и в края на 2018 г. до 3.6%, движено основно от по-високия растеж на корпоративните кредити.