Общото ниво на сива икономика в България през 2014 година е било 17.1%, сочи проучване на Ernst & Young (EY) и Mastercard. Анализът е обхванал осем страни от Централна и Югоизточна Европа (Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Полша, Сърбия, Словакия и Словения). Според него пасивната сива икономика възлиза на 10.4% от БВП, което се равнява на почти 1.8 млрд. лв. нереализиран за хазната корпоративен подоходен данък и ДДС.

Според проучването от 2002 до 2009 година равнището на сивата икономика намалява, за да стигне до 14.9%, след което следват пет години на ръст. Анализът твърди, че за миналата година 10.4 на сто е активната сива икономика, при която и двете страни по транзакцията имат полза да не я отчитат. Пасивната сива икономика е 6.7%. Тя е факт, когато потребителят заплаща редовната цена в брой, но продавачът не регистрира транзакцията.

Секторът с най-голям дял на пасивната сива икономика в България (около 43%) е производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, сочи проучването. Следват търговията с горива (9.4%) и оборотите на ресторанти, барове и кафенета (8.1%).

Според Марек Розкрут, партньор и главен икономист в EY - Полша, една от най-ефективните мерки би могла да бъде въвеждането на услугата cash back при картови разплащания на потребителите, която може да намали сивата икономика с 2.8% от БВП и да увеличи нетните приходи в държавната хазна с 220 млн. лв. Друго решение би могло да бъде установяването на праг, над който няма да бъдат допустими плащания в брой търговец - потребител.