Българската икономика няма макроикономически дисбаланси с изключение на все още високата безработица и завишените нива на дълг в частния корпоративен сектор, смята Кристофор Павлов, главен икономист на "Уникредит Булбанк". Анализът на Кристофор Павлов беше разпространен от Уникредит по време на финансовия форум "Юромъни" (Euromoney), който завършва днес във Виена, съобщи БТА.

Все повече инвеститори в държавни ценни книжа гледат на развиващите се пазари от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително и на България, като на новото "сигурно убежище". Това е важно заради задаващата се по-висока турбулентност на пазарите, която започналото увеличаване на лихвите в САЩ е на път да генерира, смята банкерът.

Впечатляващото възстановяване на износа на България през последните седем години доведе до значително подобрение на индикаторите за задлъжнялост и устойчивост на дълга. Нуждите от външно финансиране като дял от БВП днес са почти наполовина спрямо високите нива, наблюдавани в годините на бум на кредитите и недвижимите имоти преди 2008 година. Макар бавно и от ниска база, преките чуждестранни инвестиции нарастват и са на път да достигнат най-високата си стойност за последните шест години, ликвидността е висока, а разходите за финансиране намаляват не само за публичния сектор, но и за частните компании, твърди Кристофор Павлов.

Увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) в страната ще се задържи на сравнително здравословни нива през тази и идната година. През 2016 година БВП ще нарасне с 3 процента, а през 2017 година - с 2.9 процента. Растежът ще бъде задвижен от индивидуалното потребление, което ще компенсира по-слабия износ през 2016 година, прогнозира банковият анализатор.

Индивидуалното потребление ще бъде в основата на възстановяването на икономиката и през 2017 година. Забавянето на растежа в ЕС, стабилизиране на еврото на по-високи равнища и увеличаването на цените на енергията ще ограничат обаче растежа на БВП в България до 2.9 процента на годишна база през 2017 година.

Най-голяма роля за увеличаване на индивидуалното потребление ще имат по-добрите резултати на пазара на труда, което ще направи домакинствата по-сигурни за работните места и доходите им. През 2014 година, както и през 2015 година бяха създадени по 46 хил. нови работни места, вероятно това ще стане и през 2016 година, посочва Кристофор Павлов. Увеличението на заплащането се очаква да е другият фактор, подкрепящ пазара на труда през 2016 година, особено след като основната част от новосъздадените работни места през 2014 г. и 2015 г. са в сравнително добре платени позиции в секторите на изнесените услуги или така наречения аутсорсинг.

Достъпът на домакинствата до кредити ще продължи да се подобрява, сред като съотношението на кредити към депозити на банковата система спадна до 79.9 процента през октомври 2015 година, а това е едно от най-ниските в региона на ЦИЕ.

Решението на БНБ да въведе отрицателни лихвени проценти по свръхрезервите на банките би трябвало да представлява допълнителен стимул за нарастване на кредитирането. Немалкото натрупано отложено търсене също ще бъде сред факторите, подкрепящи кредитите на дребно, тъй като икономиката постепенно излиза от период от близо осем години на оздравяване на балансите на домакинствата, смята Павлов.

В същото време все още ниската инфлация ще продължи да подкрепя покупателната способност на доходите на домакинствата, макар не и в мащабите, които наблюдавахме през 2015 година, тъй като ефектът от поевтиняването на енергията ще намалее през втората половина на 2016 година, допълва той.