Централните банки ще минат на "хеликоптерни пари", прогнозира основателят на "Бриджуотър"
Предстои нова ера в монетарната политика на централните банки, които веорятно ще включва и така наречените холекоптерни пари. Това прогнозира американският бизнесмен и основател на инвестиционния фонд "Бриджуотър" (Bridgewater) Рей Далио, цитиран от "Файненшъл таймс".
Напоследък централните банки се опитаха да стимулират устойчив икономически растеж и да се борят с дефлацията като използваха както конвенционални мерки за това – намаляване на лихвите, така и нетрадиционни – като изкупуване на облигации или така нареченото количествено улеснение (или на практика печатане на пари). Стигна се дори до въвеждането на отрицателни лихви.
Но Далио, смятан за най-успешния мениджър на хедж фонд за всички времена, пише в писмо до клиентите си, че всички тези мерки са изчерпали възможностите си и стават все по-неефективни.
"Количествените улеснения ще тласнат цените на активите нагоре, но инвеститорите все още ще искат да спестяват, кредиторите ще останат все така предпазливи, както и кредитополучателите, така че ние ще си останем в ситуацията да "бутаме кордата" (използва термина pushing on a string, за чиито автор се смята Джон Мейнард Кейнс. Той я употребява, за да опише неефективната монетарна политика на централните банки, при която те не успяват да накарат хората да вземат кредити, а фирмите да инвестират в икономиката колкото и да разхлабват политиката си – бел. ред.) вместо да я опъваме", пише той.
Далио прогнозира, че в крайна сметка централните банки ще преминат към така наречената "монетарна политика 3", при която намаляването на лихвите е първата стъпка, количествените улеснения – втората, а "третата ера" ще обхваща мерки като финансиране на правителствени харчове чрез печатането на електронни пари, което известният икономист Милтън Фридман нарича хеликоптерни през 1969 г. С други думи централните банки ще започнат да раздават пари директно на домакинствата.
"За да съм ясен, ние не казваме какво ще се случи утре или какво препоръчваме, и въобще не сме сигурни какво ще се случи в краткосрочен план", пише Далио.
"Ние просто описваме как смятаме, че работи машината на икономиката, къде се намираме в момента и какво ситуацията сега ще принуди гуверньорите да предприемат. Най-важното е централните банкери да започнат да мислят по въпроса", допълва той.
Радикалните решения като това за хеликоптерните пари периодично се дискутират от икономистите, но не се вземат предвид от гуверньорите. В същото време мендижрътие и икономистите все повече се убеждават, че централните банкери в момента трябва да се съсредоточат не върху монетарната, а върху фискалната политика.
"Настоящият смут на пазара и съпътстващото затягане на финансовите условия се превръща в много по-силен червен сигнал, когато си дадем сметка, че монетарната политика и количествените улеснения вече не работят", коментира пък през седмицата Уилъм Бъйтър, главен икономист на Citi. Все пак той е скептичен, че правителствата са склонни да действат по-твърдо.
"Това изпраща топката отново в полето на фискалната политика, но е доста съмнително, че много от вземащите решения разполагат с политически капитал или воля да преминат към мерки, свързани с фиска. А и дори да го направят, не е сигурно, че пазарите ще толерират каквото и да било друго различно от добре обмислени и приложени структурни реформи", допълва той.
Посочва обаче, че всичко това изисква време, а времето изтича. Политиката на заемане от бъдещи постъпления, за да се плащат днешните дългове е вече прилагана твърде много и търпението на инвеститорите изглежда вече се изчерпва, предупреждава Бъйтър.
Преди ден ОИСР също призова лидерите по света към по-решителни действия, които да подкрепят икономическия растеж.