Съвършен бюджет няма, аз се надявам това да е скучен бюджет, който да не е тема за дебати, имаме много по-сериозни въпроси да решаваме. Този коментар направи финансовият министър Владислав Горанов при обсъждането на проектобюджета за 2017 г. от Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Обсъждането на законопроекта задължително предшества приемането му в Министерския съвет и внасянето в Народното събрание, крайният срок за което е понеделник, 31 октомври.

Представителите на работодателите и синдикатите са определили проекта като по-добър от тазгодишния, съобщи БТА.

Сред забележките на синдикатите са запазването плоския данък, замразяването на максималния осигурителен доход на 2600 лв., замразяването на размера на минималното обезщетение за безработица в размер 7.20 лв. на ден и помощта за майките, които отглеждат дете между 1 и 2 г. на 340 лв. КНСБ настоява максималният осигурителен доход да стане 2800 лева.

Част от работодателските организации възразяват срещу административното увеличение на минималната заплата с 9.5% без това да е съгласувано с тях. Синдикатите на свой ред предлагат, минималната заплата да продължи да расте не само през 2017 г., но и през следващите две години, докато правителственият проект предлага замразяване.

По думите на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, цитиран от БТА, за бизнеса прогнозата е реалистична, що се отнася до ръста на БВП, нивото на заетост и ръста на компенсациите на заетите. Смятаме, че планираното увеличение на приходите е постижимо, възможно е да бъде по-амбициозно, но се придържаме към по-предпазлива прогноза, допълни той. От бизнеса подкрепят и данъчната политика, липсата на увеличение на минималните осигурителни доходи, както и запазването на максималния осигурителен доход.

Според Велев не административни мерки като ръст на минималната заплата ще доведат до развитие на икономиката на България, а са необходими повече средства за образование. Той възрази срещу бюджетния дефицит, който по думите му е резултат от неизвършени реформи.

В становище на Българската стопанска камара се подчертава, че продължава притискането на бизнеса, който е основният двигател на растежа, чрез нереформираната съдебна система, забавянето на електронното правителство и утежняването на регулациите и размера на таксите. За периода 2015-2016 г. има ръст на приходите от таксите с 11 на сто, а се предвижда за 2017 г. нов ръст със 7.6 на сто. Приходите от такси са 4.5% от общите приходи на бюджета, докато в Словения, например, са 0.2%, аргументира се БСК.