Стрес тестовете показаха, че 13 застрахователя са имали недостиг на капитал

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува докладите с данни за резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове в България и прегледа на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и данни с резултатите от направените стрестестове на застрахователите и презастрахователите.
От тях се вижда, че 13 застрахователя са имали недостиг на капитал като седем от тях вече са покрили недостига. Сред компаниите, които е трябвало да покриват недостиг са третият в общото застраховане "Армеец", "Бул инс" цялата група "Евроинс", както и няколко отделни дружества от нея, ЗАД "България" и "ДаллБогг: Живот и Здраве" и др. по-малки, съобщава "Капитал".
По-късно от "Евроинс" съобщиха, че към края на 2016 г. установения към 30 юни капиталов недостиг е компенсиран напълно с внесените през второто полугодие в капитала на холдинга 63.5 млн. лв.
Данните за резултатите от прегледите на застрахователи/презастрахователи и на пенсионните фондове са предоставени от независимите външни експерти и обобщени от международната консултантска компания "Регионален консорциум Ърнст & Янг", съобщи Карина Караиванова, председател на Комисията за финансов надзор, цитирана от БТА.
Българският застрахователен сектор покрива повече от 100 процента от капиталовите изисквания, посочи Караиванова.
Повечето от дружествата са предприели действия, за да увеличат капитала, а ако не го направят, КФН ще вземе съответните мерки, каза Караиванова.
Прегледът на балансите на застрахователите показва, след провеждането на проверките за съответствие, че агрегираното Капиталово изискване за платежоспособност е в размер на 157 на сто, а агрегираното Минимално капиталово изискване е 313 на сто за дружествата на индивидуално ниво, като изискването за платежоспособност за общозастрахователния сектор е 147 на сто, а минималното - 333 на сто, докато за животозастрахователния сектор първият показател е 235 на сто, а вторият - 238 на сто.
За 13 дружества общата стойност на допустимите собствени средства, покриващи двата показателя към 30 юни 2016 г., са били недостатъчни. За тези дружества в дефицит общата сума на дефицита по първия показател е била 25 млн. лв., а общата сума на дефицита по втория - 50 млн. лв.
Тези дефицити са сравнително ниски по отношение на капиталовите изисквания и допустимите собствени средства в застрахователния сектор - агрегираното капиталово изискване е в размер на 1.2 млрд. лв., а агрегираните допустими собствени средства, които да покрият изискването - 1.9 млрд. лв., отчетоха от Комисията.
От тринадесетте дружества, които са имали дефицит към 30 юни 2016 г., седем застрахователи вече са предприели необходимите действия за увеличаване на собствените си средства до изискуемото ниво в съответствие с резултатите от прегледа на баланса.
Друга част от останалите дружества също са предприели действия, които са довели до засилване на тяхната капиталова база, въпреки че това все още не е напълно достатъчно, посочи Караиванова. Тези действия включват увеличаване на капитала, привличане на подчинен дълг, както и продажба на финансови инструменти. Предвид резултатите от последващите действия, дефицитът по Капиталово изискване за платежоспособност е стеснен до 17 милиона лева, а дефицитът по Минимално капиталово изискване - до 22 млн. лева, към настоящия момент.
В резултат на това ще бъдат наложени последващи действия от КФН за оздравителни планове на пет застрахователи, които съвместно имат пазарен дял от 1.49 на сто в премийния приход на пазара. Тези пет предприятия ще имат три месеца, за да повишат собствените си средства за покриване на минималното капиталово изискване, както и още три месеца, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност.
Два застрахователя ще трябва да представят доклади за напредъка на КФН, определящи предприетите мерки и постигнатия напредък за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност до края на 2017 година.
Резултатите показват устойчивост на сектора по допълнително пенсионно осигуряване. Активите на пенсионните фондове са налични и се съхраняват от банките-попечители в съответствие с нормативните изисквания. Не са установени отклонения от приложимата регулаторна рамка по отношение на прегледа на инвестициите в свързани лица. Общото заключение на независимите външни експерти е, че пенсионноосигурителните дружества са спазили регулаторните изисквания (Наредба 9 на КФН) при извършването на оценките на активите на пенсионните фондове.
Прегледът на активите на пенсионните фондове в България обхвана всичките 18 фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсални и професионални) и всичките девет фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Общата стойност на проверените активи възлиза на над 93 на сто от активите на фондовете.
Резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове отчитат необходимост от корекции, които общо за сектора възлизат на 33 млн. лв., или 0.3 на сто от активите на проверените 27 пенсионни фонда към 30 юни 2016 година.