Кой плаща данъци в страните от Централна и Източна Европа, кой ги избягва и как. Отговори на тези въпроси дава международно изследване на шест неправителствени организации от региона - сдружение "За Земята" от България, Glopolis от Чехия, Demnet от Унгария, Lapas от Литва, полската IGO и Ekvilib от Словения. Един от основните изводи е, че големите корпорации успяват да избегнат плащането на данъци, дори и когато нивото им в съответната страна, например България, е ниско, и пренасочват печалбите си. Така основната тежест се поема от населението чрез косвените данъци.

Цялостната данъчна картина в България е мрачна: ако си достатъчно голям, може да не се тревожиш за данъци, е един от изводите в доклада. Според авторите му вратичките в публичните финанси, отворени от "умните" големи фирми, се компенсират от тежки невидими данъци, наложени върху широката – и безразлична общественост, се казва в доклада. Ниските нива на данъка върху доходите се компенсират от косвените данъци, плащани от физическите лица. В сравнение с другите страни в изследването България събира най-много данъчни приходи от акцизи за алкохол и тютюн, както и от ДДС.

Десетте компании с най-голям оборот за 2015 г. в България са платили общо 44 милиона лева (22.5 милиона евро) корпоративни данъци. Това е относително нисък принос към националния бюджет. Съвкупните продажби на първите десет български компании са в размер на близо една четвърт от БВП – и въпреки това данъчните постъпления от техния бизнес се равняват на само 2.3% от събраните корпоративни данъци за 2015 г., се посочва в документа.

Законът за корпоративното подоходно облагане позволява да се приспадат минали загуби от облагаемата печалба, припомнят авторите на изследването. Дава се пример с руската "Лукойл", която е собственик на най-голямата компания в България. През последното десетилетие "Лукойл България" е обявила общо 1.7 млрд. лв. загуба и не е платила нито цент корпоративни данъци в България. В същото време, у дома в Русия, "Лукойл" само за година е внесла приблизително 1.5 млрд. долара.

Сред другите "техники" на корпорациите е да се начисляват огромни разходи за външни услуги, като консултантски и управленски такси на стойност хиляди евро на ден. Съдружниците дават "кредити" на своята компания и след това събират от нея 10% или по-висока лихва. Някои търговски вериги използват свързани компании, които са собственици на магазините, и плащат – на себе си – значително по-високи наеми от пазарните. Други начисляват огромни суми за ползването на своите собствени търговски марки, прехвърлени в офшорни компании, източвайки по този начин печалбите си към Лихтенщайн или Британските Вирджински острови. Установихме редица случаи, в които холдинги избягват данъци, като се обграждат с дъщерни фирми "над" и "под" своята производствена фирма, базирана в България. Често тези дъщерни фирми предоставят скъпи части и материали и събират изкуствено надути такси за дистрибуция, се посочва в документа.

Изследването констатира, че прозрачността по отношение данъците е относително висока. Едновременно с това обаче чрез предоставяне или отнемане на рекламни приходи, най-големите компании могат да контролират осведомеността за данъците в националните медии.

Открихме, че една от най-известните компании в региона – словенската Gorenje, не е плащала корпоративен данък в родината си в продължение на пет години, като няма сведения Gorenje да е действала по незаконен начин, пишат авторите.

Според тях Унгария е страната, която сякаш се е утвърдила като данъчния рай на региона. Правителството там опитва да намали ставката на корпоративния данък до 9%, но най-големите компании не плащат дори и това. Чрез използване на различни методи за освобождаване от данъци и данъчни облекчения, данъчната ставка, плащана от най-големите компании в страната е по-малко от 0.5%, заключават анализаторите.

В Унгария не само десетте най-големи компании плащат сравнително по-ниски данъци. Унгарските фирми като цяло отделят по-малък дял от печалбата си в хазната. За сметка на това, данъчната тежест в Унгария пада върху нейните граждани, които компенсират "данъчните икономии" на фирмите с данък добавена стойност и други данъци, плащани от физическите лица.

В изследването Чехия е единствената страна, където размерът на корпоративния данък като дял от общите данъчни приходи е сравним с данъчните постъпления от частни лица, плащани върху техните доходи. Разликата е под 1%. Във всяка друга страна е налице значителна разлика между сумите, плащани от търговски фирми и от физически лица. Чехия през 2015 г. е взимала относително много по-висок данък от корпорациите, отколкото други страни, включително и тези с подобни данъчни ставки. Например, Полша има подобна на Чехия корпоративна ставка, но за сметка на това е събрала много по-малък данък спрямо БВП, се посочва в доклада.