Европейските банки имат проблеми с лошите кредити на корабния бизнес
| Банките могат да натрупат загуба от 100 млрд. долара заради проблемите в сектора |
Частите на уравнението
Основните страни, които взимат участие и са пряко повлияни от развитието на въпроса, са три. Освен банките и компаниите тук влизат и регулаторите. И докато първите две имат за цел индустрията да се изправи на крака и да нормализира нормалния си ход, третите искат само да предпазят банките от несъстоятелност.
Компаниите, сред които холандският корабособственик Vroon, напълно осъзнават, че същината на проблема се крие в ниската рентабилност на индустрията. Този външен фактор обуславя всички проблемни звена надолу по редицата и в частност неспособността за изплащане на заемите. Корабните фирми желаят разсрочени кредитни линии и предоговаряне на погасителните планове с цел частично връщане на дълговете. "Изпитваме затруднения по задълженията си за възстановяване и това е в основата на разговорите ни с банките. Тези разговори са конструктивни, но не са лесни за никого", коментира Херман Маркс, главен финансов директор на Vroon, пред Reuters.
Банките обаче не са склонни към подобни отстъпки и са по-внимателни в разходите си. По мнение на Кристиан Нийсвандт, директор по корабния сектор към HSH Nordbank, хората вече действат различно в сравнение с преди и са извлекли поуки от минали грешки. Финансовите институции се стремят да продават част от кредитните си портфейли, за да изчистят балансите си. Регулаторите от своя страна подкрепят тези действия на банките.
Омагьосан кръг
Целият проблем може да бъде описан най-добре като омагьосан кръг. Вследствие на световната финансова криза през 2008 г. и последвалия срив на пазара в сектора две години по-късно днес корабната индустрия има ниски нива на доходност поради слабото търсене и глобални икономически сътресения. Това води до затруднения на компаниите при изплащане на кредитите, освен ако не получат разсрочване. Банките от своя страна обаче нямат как да компенсират инвестициите си, търпят големи загуби и затова свиват размера на кредитирането за сектора. Поради това ситуацията е доста трудно разрешима и секторът е неспособен да се възстанови.
В действителност потърпевшите от това явление са най-вече европейските банки. Сред пострадалите са Royal Bank of Scotland (RBS) и германските HSH Nordbank, NordLB, Commerzbank и DVB Bank.
Борбата е безмилостно жестока
Само за последната година индустрията търпи финансов недостиг 30 млрд. долара, който е и една от причините за фалита на редица компании. В числото на фирмите, обявили банкрут, влизат германската Rickmers, американските Tidewater, Montco Offshore, Gulfmark Offshore, южнокорейската Hanjin Shipping Co Ltd и сингапурската Ezra Holdings Ltd. Високият брой на фалирали компании и всеобщото нерентабилно състояние на бранша изискват предприемането на оздравителни действия, които в случая са консолидация и продаване на дълговете като част от портфейли.
Консолидацията има за цел да подобри оперативната ефективност и конкурентната способност, като така осигури положителен ръст в дългосрочен план. Към този момент тя се случва предимно във фирмите, специализиращи с контейнерни доставки, като се очаква да се прехвърли и към останалите. В момента Maersk Line придобива германската Hamburg Sud, китайският холдинг COSCO - хонконгската Orient Overseas International Ltd в сделка за 6.3 млрд. долара, а японските Nippon Yusen KK, Mitsui O.S.K. Lines и Kawasaki Kisen Kaisha се сливат в една компания.
Продажбата на дългове е бърз начин за справяне с проблемите, но поради "токсичността" на задълженията трудно се стига до сделки. Примери за това са HSH, опитала се да продаде дълг от 500 млн. евро като част от 3.2 млрд. евро портфейл, и NordLB - 1.3 млрд. евро. Изключение от "правилото" е RBS, която успява да продаде дългове, равняващи се на стотици милиони долари.