Обикновено държавните ценни книжа (ДЦК) са предназначени за големите институционални инвеститори като банки, инвестиционни фондове и застрахователни компании. Логиката на правителствата, които ги издават, е, че по този начин те по-лесно и бързо могат да наберат търсените средства, които са от стотици милиони до милиарди. Така големите номинални стойности държат индивидуалните инвеститори и онези с по-ограничени средства в страни от този пазар. С изключение когато емитентите издават целеви ДЦК, например за граждани - каквито имаше преди години и в България.

Това може да носи пропуснати ползи и за двете страни - домакинствата са източник на солиден ресурс (в банките в България например депозитите са почти 100 млрд. лева), който правителствата могат да използват, или поне част от тях. За индивидуалните инвеститори пък има пропусната възможност за осигуряване на доходност. Което е особено валидно днес, когато държавните облигации с висок рейтинг в региона на България и по света носят висока доходност, а моментът е отличен за инвестиране в тях. Няколко са факторите в подкрепа на случващото се, но най-важният са политиките на централните банки за овладяване на инфлацията.

Ето защо и инвеститорите, които купят ДЦК сега, могат не само да се възползват от високи фиксирани доходности, но и да реализират капиталови печалби в бъдеще, ако доходността спадне при понижаване на лихвените проценти.

Финансовите технологии вече правят инвестирането в държавни ценни книжа лесно и достъпно - дори с 1 евро или покупка на частичен дял от ДЦК. Платформата alaric.bg дава такава възможност - на нея се предлагат доходности на нива от 3.3 до 4.7% по румънски държавни облигации, като през януари тя достигна близо 5%. Въпреки политическите и други предизвикателства, като една от големите икономики в региона Румъния винаги е била много атрактивна сред международните инвеститори. Рейтингът на страната е сходен с този на България и други държави в региона.

Дори докато доходността на облигациите в страни като Унгария и България постепенно намалява, румънските ДЦК остават стабилни и поддържат високи нива. Румъния има ниско ниво на държавния дълг спрямо БВП - през 2024 г. този показател е около 50%, което е далеч под средните стойности за еврозоната. Това показва, че страната има капацитет за допълнително външно финансиране без значителни рискове за дългосрочната си стабилност.

Долната таблица показва нивата на доходност на бондове с инвестиционен клас рейтинг, а тази по румънските е на най-високи нива, въпреки че например оценката е колкото на Гърция.

Въпреки сходния кредитен рейтинг България има по-ниска доходност поради очакваното си влизане в еврозоната. Стабилността в Унгария допринася за намаляване на доходността, но страната не предлага същия потенциал за растеж като Румъния. А гръцките облигации продължават да бъдат привлекателни поради доверието в еврозоната, но се вижда, че доходността е значително по-ниска.

През последните години румънското правителство увеличи значително разходите си, достигайки нива около 40% от БВП. Въпреки че този процент е по-нисък от държави като Германия, проблемът е свързан с липсата на адекватни приходи. Данъчната тежест в Румъния остава сравнително ниска, което води до бюджетни дефицити.

Разходите са фокусирани основно върху пенсии и държавни заплати вместо върху инвестиции в инфраструктура или икономическо развитие.

Бюджетният дефицит през 2024 г. достигна около 8% от БВП, което увеличи зависимостта на Румъния от външно финансиране.

Един от основните рискове за инвеститорите е неотдавнашната нестабилност в политическата обстановка. През декември 2024 г. Румъния отмени президентските избори, което предизвика безпокойство сред международните инвеститори. Липсата на ясно политическо ръководство увеличи несигурността и изискванията за по-висока доходност. Този риск се коригира през януари и сега фокусът е в овладяване на дефицита.

Въпреки краткосрочните предизвикателства румънската икономика се намира в период на възстановяване, като прогнозите за растеж през следващите години са обнадеждаващи - за тази и следващата година се очаква той да расте с 2.5 и 2.9%. Подобреният растеж ще намали нуждата от външно финансиране и ще укрепи доверието на инвеститорите. Към днешна дата Румъния успя да приеме и да съгласува с ЕС нов бюджет за 2025 с целево намаляване на дефицита с близо 1%, предприемайки редица бюджетни съкращения.

Очакваното стабилизиране на политическата обстановка и разходите в Румъния ще доведе до намаляване на риска, свързан с нейните облигации и съответно до тяхната по-ниска доходност. С новия бюджет подобрението на бюджетната дисциплина е вече факт и затова моментът изглежда добър за инвестиции в румънски облигации.