Близо 250 хил. дка земеделска земя, собственост на фондовете със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) и на частни лица, са обработвани от арендатори неправомерно, като за част от тях дори е искана и субсидия. Това съобщи председателят на асоциацията на собствениците на земеделска земя Борислав Петков. При среща с новото ръководство на министерството на земеделието представители на асоциацията са поставили проблеми с искане за бързото му решение, защото в момента се оказва най-голямата пречка при изплащане на европейските субсидиизаради двойното заявяване на площи.

Порочната практика арендатори да обработват чужди имоти под предлог, че попадат в графата "пустеещи", се разпространи масово при предишната власт. Непотърсените повече от 10 години земеделски земи бяха отдавани от кметовете на арендатори, които освен че не плащаха наем, кандидатстваха и за субсидии по линия на директните плащания на площ. По закон наемът от тези имоти трябва да се събира в извънбюджетна сметка на общините и при поява на собственика да му се изплати, но това изобщо не се прилагаше, както "Дневник" писа.

През последните три години част от необработваните земи бяха изкупени от дружествата със специална инвестиционна цел, които вече като собственици настояваха да сключват договори с арендаторите, но безуспешно. Общинските земеделски служби и кметовете си прехвърляха отговорността при оповестяване на фирмите и арендаторите, които обработват земята, и това допълнително затрудняваше собствениците.

Тогава представителите на фондовете започнаха да търсят правата си в съда. По чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на земеделската земя, когато даден имот се ползва неправомерно, кметът е длъжен да глоби нарушителя с тройния размер на арендата. "Кметовете масово отказваха да изпълнят задълженията си, което си обяснявам или с непознаване на законите, или с умишлено прикриване на нарушителите", обясни Борислав Петков.

"Апелирам към кметовете да изпълняват законите, а не да прилагат нови тълкувания, защото законът е категоричен, че кметът упражнява контрол при подобно неправомерно ползване", обясни още Петков. И допълни, че всяко влизане в съда означават съдебни разноски, които се плащат от общините и данъкоплатците.

Досега асоциацията е завела над 100 дела в областните административни съдилища, като вече са спечелени около 30. Най-голям брой мълчаливи откази от кметове са засечени в Шуменско, Русенско, Търговищко и Плевенско. В същото време техни колеги в Ямболско вече са издали 200 заповеди за плащане на санкциите. В случай че нарушителят откаже да я плати, кметът може да го санкционира с глоба от 2 до 10 хил. лв., която се превежда в бюджета.

Представителите на асоциацията са поискали от новото ръководство на министерството на земеделието да предостави списък с арендаторите, които ползват неправомерно земя и са я заявили за получаване на субсидии през 2009 г. От министерството на земеделието отговориха, че още не са готови със справката.