Преговорите с Европейския съюз приключиха, следват процедурите за изпълнението на договореностите.

По въпроса дали администрацията и бизнесът действат в една посока при изпълнение на поетите ангажименти, "Дневник" потърси мнението на вицепремиера Лидия Шулева.

 

--------

 

В: Преди България окончателно да приключи преговорите с Европейската комисия, като че ли най-продължителни бяха договореностите по глава "Конкуренция". Какво е главното, което фирмите трябва да знаят в областта на конкурентността?

 

- В позицията си по глава "Конкуренция" България е заявила, че напълно е възприела законодателството на общността в областта на конкуренцията, считано от 31 декември 2003 г. Този ангажимент е изпълнен в значителна степен. Най-важното, което е записано и в преговорната позиция, е вече приетото законодателство да се прилага още сега.

 

В: Какво включват правилата на конкуренция?

 

- Те се концентрират върху четири основни сфери на действие - забрана на споразумения, които ограничават конкуренцията или водят до злоупотреби с господстващо положение на пазара, контрол върху концентрацията на фирми, либерализиране на монополни отрасли на икономиката и контрол върху отпускането на държавни помощи.

По-подробно ще се спра на последната сфера - помощите. Бизнесът трябва да знае, че ако се нарушават правилата на свободната конкуренция, държавата не може да се намесва.

Ако обаче държавната помощ се изразява в безвъзмездна помощ, облекчаване на лихви, намаляване на данъци или гаранции, стимулиращи определени икономически дейности или пък цели да се компенсират затруднения във важни отрасли, тогава отпускането на подобни помощи може се счете за допустимо при определени условия и след нотификацията на Комисията за защита на конкуренцията.

Приемливи са и помощите със социален характер, предоставяни на отделни потребители за възстановяване на щети, причинени от природни бедствия, както и действия, предназначени за насърчаване на региони, считани за изостанали или пък за подпомагане на културата или запазване на историческото наследство.

 

Не мога да изредя всички варианти, в които държавата може да се намесва. Размерът на помощите обаче не може да надхвърля максимума, прилаган в общността, който е 50 на сто нетен еквивалент плюс 15 на сто за малките и средни предприятия.

 

В: Има ли ограничения за конкретни отрасли?

 

- Да, отбелязани са четири чувствителни отрасъла, в които е забранено предоставянето на помощи - стоманодобив, автомобилостроене, корабостроене и производство на синтетични текстилни влакна. По изключение при преструктуриране на отраслите, като еднократна мярка може да се допуснат помощи, но ако фирмите са представили програма за жизнеспособност.

Знаете, че България е представила национална програма за развитие на стоманодобива до 2007 г. Тя не лимитира квоти за производство, както се твърди в някои медии. Тази програма е в две части - "Състояние и развитие на българската стоманодобивна индустрия" и "Индивидуален бизнес план на "Кремиковци". В първата част е включена прогноза за капацитета на металургичните предприятия, производството на стомана и продукти, продажби, инвестиции и др.

Въз основа на определени макроикономически и пазарни допускания се предвижда през 2007 г. производството на стомана да бъде около 2.5 млн. тона.

Уточнявам, че това не е квота, а прогнозно производство.

Същественото в програмата е планът за жизнеспособност на "Кремиковци", където е конкретизирано при какви условия се допускат държавни помощи.

Предвид на важността при спазването на правилата за конкуренция тази област ще бъде стриктно наблюдавана от Европейската комисия и страните членки.

 

В: Бизнесът одобрява ли нивото на информация по преговорите с Еврокомисията, което министерството предприе от началото на годината?

 

- Знаете, че създадохме специален план за информиране на бизнеса по преговорния процес. На базата на този план учредихме съвместен консултативен комитет за съвместна дейност с осемте големи бизнес организации в страната.

За по-малко от два месеца са проведени регионални срещи с повече от 300 малки и средни фирми от Пловдивски, Ямболски, Варненски и Русенски регион.

Издадени са и четири брошури за секторите, храни, текстил, лекарства и машиностроене, които са своеобразни наръчници на бизнеса за всеки един от отраслите.

Колкото до въпроса има ли информация по преговорния процес, според мен време е той да се зададе по друг начин: проявява ли бизнесът интерес към този проблем и дали осъзнава предизвикателствата, пред които го изправят бъдещото членство. Защото е лесно да се каже "бизнесът няма информация", но нека зададем контравъпроса как бизнесът проявява интерес. Активна страна ли е, или чака да бъде информиран без негова активна намеса.

Вярно е, че има и изключения, но основният ни извод от срещите е, че бизнесът още не осъзнава участието си в целия този процес на евроинтеграция и смята, че някак си всичко ще се случи без него.

 

В: Появиха се притеснения, че държавната подкрепа при насърчаването на инвестициите след 2007 г. ще отпадне и не са защитени правата на бизнеса. Вярно ли е това?

 

- Законът за насърчаване на инвестициите ще продължи да се прилага така, както е приет, и няма проблем с изпълнението на европейските изисквания. Той е съобразен със законодателството, така че подкрепата, която държавата оказва, няма да отпадне.

Основният принцип е, че ако е необходимо да бъде дадена държавна помощ и тя е допустима, тя трябва да бъде обвързана с инвестиции, а според закона имаме точно такава обвръзка.

Няма да има проблеми и след 2007 г., защото законът за инвестициите е изцяло хармонизиран.

 

В: Какви са основните моменти в стратегията за насърчаване на инвестициите, която се подготвя?

 

- Една от основните цели, които поставя тази стратегия, е да позиционира България на световната инвестиционна карта.

Да се определят какви инвестиции е най-подходящо да бъдат насочвани и привличани в България - това е основният въпрос, на който трябва да отговори стратегията.

За да започне работата по тази стратегия, беше сформирана работна група с участието на представителите на бизнес организациите, членове на Съвета за икономически растеж, с неправителствени организации и научни институции.

Основната цел и времевият хоризонт на стратегията е в съответствие с поставената в Лисабонската стратегия на Европейския съвет основна цел, а именно до 2010 г. икономиката на ЕС, респективно на България като член, да стане конкурентоспособна, основана на динамично развиваща се икономика в света, способна на устойчив икономически растеж с по-добри работни места и по-голяма социална стабилност.

Ние се стремим да увеличим конкурентоспособността на българската икономика чрез тази стратегия и чрез насърчаване на инвестициите за периода 2004-2010 г. Много важно е така да ориентираме политика си, че да привличаме повече инвестиции в изостанали райони, за да може да се преодолеят икономическите и социалните различия между отделните региони.

 

В: Набелязани ли са мерки за повишаване на конкурентността на фирмите?

 

- Конкурентност се постига чрез инвестиции в нови технологии и оборудване и чрез внедряване на иновации. Стратегията ще фокусира върху такъв тип инвестиции, които да доведат до замяна на остарели производства с нови или до модернизация на съществуващите.

Колкото по-бързо бизнесът разбере, че трябва да инвестира в нови разработки, толкова по-голям шанс имат да устоят на този конкурентен натиск, който икономиките на развитите европейски страни ще окажат след 2007 г.

 

В: Защо промените в закона за приватизация още не са влезли за разглеждане в икономическа комисия, съществува ли проблем?

 

- От първостепенно значение са законите, които са свързани с евроинтеграцията. Законът за приватизация безспорно е важен, но той може да бъде гледан и приет тогава, когато има свободен капацитет и когато бъдат изпълнени ангажиментите по линия на ЕС.

 

В: Възможно ли е да бъде отложен за есента?

 

- Ние можем да приватизираме и по сега действащия закон, така че нямаме спешна необходимост от поправка. Но по евроинтеграционните закони ни притискат срокове.

 

В: Прогнозите за инвестициите през тази година непрекъснато се увеличават. Смятате ли, че приватизацията на "Булгартабак холдинг" ще приключи до декември, за да се включи в тези прогнози?

 

- По-скоро очаквам в рамките на тази година да приключи сделката с електроразпределителните дружества.

Очаква се трите сделки да бъдат изключително успешни и да влязат като преки чуждестранни инвестиции. Прогнозите за инвестициите се увеличават на база резултатите от първото тримесечие.

Знаете, че в сравнение с 2003 г. те нараснаха с 31%. Предстои включването на България в престижния инвестиционен индекс (FBI confidens index), който посочва най-атрактивните инвестиционни дестинации. Лично аз смятам, че първоначалната прогноза за 1.6 млн. долара не само ще бъде изпълнена, но и надвишена.

 

В: Обявихте, че ще има закон за развитието на индустрията. На какъв етап е проектът и какви политики залагате с него?

 

- Работното заглавие е Закон за икономическо развитие. Той ще бъде аналог на съществуващи закони в ЕС и ще бъде подчинен на изискванията на ЕС по отношение на малките и средните фирми, регионалната политика и политиката по отношение на държавните помощи.

Законът е на етап концепция. Идеята ще даде рамката, в която бизнесът ще знае какви преференции и стимули ще може да получава, ако активно развива своята дейност.

След като множество закони регулират този процес, ние искаме да създадем един закон рамка, който да показва кога бизнесът би могъл да получава държавни помощи или данъчни преференции.

Той ще даде яснота за степента, в която да се стимулира регионалното развитие, преодоляват се социално-икономическото различие на регионите, съблюдава се инвестиционната и иновационна политика, както и случаите, в които бизнесът да ползва преференции.

Законът ще казва кога е допустимо грантово финансиране от европейски фондове, защото парите от тях са също вид държавна помощ.

С други думи, този закон е необходим, за да имаме правно основание да ориентираме безвъзмездната финансова помощ от ЕС към бизнеса и да има правна рамка и регулация по какъв начин това да стане.

Ако няма такава правна регулация, ще бъде затруднено да се усвоят парите от европейските фондове, насочени директно към стимулиране на бизнеса.