Шведският бизнес предложи на България да участва в офсетната програма на "Грипен интернешънъл" (собственост на СААБ), занимаваща се продажбите на изтребителя "Грипен". Това стана по време на българо-шведския форум за насърчаване на търговията и сътрудничеството в сряда миналата седмица. Форумът беше организиран от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и шведското посолство, като в него участваха представители на фирми и институции от двете страни. На практика намерението на шведите означава българските военновъздушни сили да купят на лизинг изтребители "Грипен", срещу което скандинавската компания се задължава да съдейства за инвестиции в страната.

В рамките на форума стана ясно, че шведските компании имат интерес в енергетиката, транспорта, изграждането на съоръжения за отпадъчни води и опазване на околната среда, IT сектора и производството на електроника, машини и оборудване.

Сред участниците в семинара беше и "Нордик инвестмънт банк" (Nordic Investment Bank), международна финансова институция, създадена със средства на правителствата на трите скандинавски и прибалтийски страни, Исландия и Финландия. В края на ноември стана ясно, че банката ще инвестира 10 млн. евро в свищовското предприятие за производство на целулоза и хартия "Свилоза", част от заем от 28 млн. евро от две институции, като другата е Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Средствата ще послужат за подкрепа на инвестиционната програма на компанията.

 

----------------------

 

B: На какъв принцип работи "Нордик инвестмънт банк" (NIB) и какви са приоритетите й?

 

-"Нордик инвестмънт банк" (NIB) е международна финансова институция от типа на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Тя е собственост на правителствата на трите скандинавски страни, Финландия и Исландия и на трите прибалтийски републики. NIB е рисково ориентирана и неин приоритет е дългосрочното финансиране.

 

Какъв е основният замисъл при обединения на скандинавските институции като това за NIB?

 

- Идеята е, че страните, които са представени в NIB, са малки и с малобройно население. Те са близки като география и култура. Икономиките на държавите са експортно ориентирани, от това зависи икономическият им растеж.

Целта ни е да подкрепяме износа и инвестициите на компании от страните, представени в съюза. Комбинирането на усилията им и във финансов аспект е от съществено значение за увеличаването на изгодите на жителите и идеално пасва на приоритетите им. Специално NIB е един от най-успешните икономически проекти за сътрудничество между скандинавските и най-северните страни на континента, а от 1 януари тази година и държавите от Прибалтика. Може би броят на участниците в институцията трябва да бъде увеличен.

 

Каква е стратегията за международното развитие на банката и в частност за България?

 

 

- Като голяма банка освен в подкрепа на експортната дейност на компаниите от страните, представени в NIВ, ние улесняваме и инвестиционната им дейност зад граница. Партнираме си и с държавни органи, създадени да действат в подкрепа на износителите. Участваме и в частни проекти, като си сътрудничим с организации, които са свързани с правителството и с наднационални институции. Финансираме бизнес инициативи, които генерират заетост. Международната ни дейност се развива според амбицията на компаниите, регистрирани в тези държави, да правят бизнес зад граница.

 

Какво е мястото на България в инвестиционния портфейл на банката?

 

- На този етап твърде ниско. И не защото не искаме да участваме, а заради все още ниската степен на проникване на компаниите от скандинавските страни в страната. Ако шведски дружества решат да започнат или да разширят дейността си в България, то ние сме насреща. Основната ни задача е да улесняваме техните стъпки и тези на други желаещи да вложат парите си в България предприемачи. Един от начините да уредим тези улеснения е работата ни с Насърчителна банка по кредитната дейност.

Хубаво е, че сериозни шведски компании присъстват в България, но на нас ни се иска делът им да нараства. Надяваме се също така и повече български предприятия и институции да се възползват от присъствието ни и да се обърнат към нас за финансиране.

 

Как NIB ще осъществява проектите си на българския пазар?

 

- За българските фирми ние осигуряваме кредити чрез партньора ни тук на местния пазар - Насърчителна банка. Като държавна банка тя отразява приоритетите на правителството и освен това поема кредитни рискове, които ние, примерно във Финландия, където е централният офис на NIB, не можем. Насърчителна банка отговаря напълно за изискванията ни да се обвързваме в дългосрочни кредити. За разлика от търговските банки NIB осигурява финансиране за по-дълъг период от време - 5, 8 до 12 години. По-големият срок, за който NIB отпуска заеми, я прави рисково ориентирана банка и осигурява финансиране, което търговските банки не могат. Целта ни е да постигнем дългосрочен растеж в компаниите, в които инвестираме, а това от своя страна е добре и за самите фирми.

 

Какви са очакванията ви от инвестицията в свищовското предприятие "Свилоза", където вложихте 10 млн. евро?

 

- Производството на целулоза и хартия, с което се занимава предприятието ни е добре познато, то е добре развито в Швеция и Финландия. Това беше в основата на решението ни да вземем участие във финансирането на компанията. Допълнителна гаранция за големия потенциал на предприятието е и участието на Европейската банка за възстановяване и развитие, така че очакванията ни са големи.

 

Предвиждате ли още проекти за България и в кои сектори?

 

- Желанието ни е да участваме с финансиране в енергетиката, в проекти за подобряване на околната среда, рециклирането на отпадъци и разработването на система за отпадни води за електроенергията и енергийните централи. Околната среда може да бъде подобрена и по индиректен начин - с подобряване на енергийната ситуация и ефективността, така че ще участваме и в такива проекти. Надяваме се, че от тези пари освен шведските фирми, както вече споменах, ще се възползват и българските малки и средни фирми, които работят в сфери, интересуващи силно и скандинавския бизнес.

Освен това можем да осигурим кредити и на общински дружества и подразделения на местната власт. Това са енергетиката, телекомуникациите, транспортът, производството и опазването на околната среда. В енергийния бизнес например инвестираме в редица държави в това, което в България прави Националната електрическа компания. Фирмите от секторите, които изброих, се нуждаят от модернизация и средства, част от които можем да осигурим и ние. Съгласно стратегията си кредитираме до 50 на сто от стойността на един проект.

 

B: Кредитите, които NIB е отпуснала за проекти извън територията на страните членки, които са представени в банката през миналата година, са 20 на сто от общия обем на отпуснатите. Това малко или много е за една международна банка?

 

- Тези 20 на сто се явяват 3.5 млрд. евро. Определено смятам, че е малко и че трябва да увеличим равнището им. Първо, пазарите на представените в банката държави са твърде малки. Най-многолюдната страна от региона е Швеция - с едва 9 млн. жители. За компании от ранга на СААБ, "Ериксон", Нокиа", АВD, които са глобални и международни корпорации и лидери, този капацитет е крайно недостатъчен. Ако тези дружества са успешни, то това би довело до положителни ефекти и придобивки и за самите жители в скандинавския и прибалтийския регион. NIB обаче непрекъснато разширява географската си насоченост и много скоро обемът на кредитите за проекти в страни извън северните, представени в банката, ще нарасне. Имаме рамкови споразумения за финансиране на проекти в общо 35 страни по света. В момента финализираме преговорите по такова споразумение в Украйна и може би догодина ще участваме в конкретни инициативи там. Тази година подписахме рамково споразумение със Сърбия и Черна гора, а проучваме и възможностите за такова в Шри Ланка. Отворени сме за нови дестинации и ангажименти.

 

---------

 

*старши управител в отдел "Международни заеми" в "Нордик инвестмънт банк"