- Бизнесът отдавна очаква тази програма, но ни притеснява организацията и доста усложнените процедури, по които нашите проекти ще бъдат одобрявани. Въпреки че министърът на земеделието Нихат Кабил разпореди браншовите съюзи да участват с експертите при създаване на наредбите, това не се случи и на практика са изфабрикувани нормативи, които са копирани от европейското законодателство, без да са съобразени с българските условия. Възмутени сме и от факта, че последният вариант на оперативната програма орязва средствата за инвестиции в преработката и създаването на развъдници за аквакултури. С нас като браншови организации беше съгласуван само първият проект, но впоследствие той е бил коригиран, и то не в наша полза. Нашето искане беше половината от 108-те милиона евро да се насочат към мярката за модернизация за предприятията и за маркетинга, но последното решение е този процент да бъде не 50, а 45. Ние водихме дълга битка с чиновниците, за да извоюваме повече средства, но по неведоми пътища се е наложило мнението, че бизнесът няма да успее да усвои тези средства.

- Обясненията бяха мъгляви, от рода на това, че лично шефът на главна дирекция "Рибарство" в Европейската комисия Стефанос Самарас го препоръчал, но това не беше потвърдено официално.

- Имаме опит с програма САПАРД, затова и когато се подготвяха наредбите, поискахме при контрола на изпълнението на проектите да участват наши представители. Според нас само по този начин може професионално да се оценява реализацията им. Чиновниците обаче не мислят така. Те са направили козметични промени и в мониторинговите групи. По одобрението на проектите са включени трима представители от асоциацията - един за преработка, един за аквакултури и един за риболов в Черно море, но и тримата са без право на глас. Излиза, че чиновниците, които нямат никаква представа от този бизнес, ще налагат мнението си пред нас, професионалистите. Нещо, с което ние категорично не можем да се съгласим.

- Те са много напред. В старите страни членки браншовите организации дори разпределят средствата по еврофондовете. В Германия не е така, там всичко се администрира от държавата, но тяхната агенция има капацитет да го направляват, а не като при нас. При тази тотална немощ на изпълнителната агенция по рибарство, която втора година се управлява не от изпълнителен директор, а от временно изпълняващ длъжността... Какво да говорим? Незаинтересоваността към сектора е толкова очевидна, че нямам думи. Неколкократно искахме срещи с министъра, но по незнайни причини той отказва да работи с нас и ни препраща към заместника си Бюрхан Абазов. Той пък привидно се съгласява с нашите искания, без да да последват реални действия. Като разговор между глухи. Тази тотална административна некомпетентност, която властва в държавата, според мен ще ни загроби като отрасъл.

- Основният проблем не е списването на оперативната програма, а нейното прилагане, което ще става с наредбите, регламентиращи реда за одобрение. Както ви казах, ние очаквахме да бъдем включени в работни групи по тяхното изработване, но това не стана. Затова и наредбите са направени абсолютно непрофесионално, те изцяло зависят от волята на чиновниците и това ни ужасява. Има куп процедури по приемането на документацията, което страшно ще забави компаниите. Чиновниците ще дават оценка и доколко проектът отговаря на изискванията на оперативната програма и на база на това ще следва решението на мониторинговия комитет. А ние ще присъстваме без право на глас. Недялко Калапсъзов от Националната асоциация по рибарство и аквакултура "На риба" и аз трябваше да бъдем поканени, но това остана само на книга. Това, че наредбите са правени не от професионалисти, се вижда и от изискването плавателните ферми да бъдат обслужвани от кораби до 12 метра. Това е абсурдно, защото върху този съд трябва да се сложи хидравличен кран и ако лодката е само 12 м, това означава, че тя ще се обръща от тежестта. Пълно безумие!

- Странно защо чиновниците от министерството на икономиката могат да направят достъпни процедури, които са съобразени с практиката, а в земеделието не могат. Не проумявам как по онази оперативна програма, където ще се разпределят 1.2 млрд. евро, наредбите са прости, а по рибарство, където има само 108 млн. евро, всичко ще зависи от чиновниците и на всяка крачка ще има пречки в кандидатстването.

- Никой не ни обърна внимание. Протестите ни останаха без отзвук, както и всичко в тази държава. Като в блато - каквото и да хвърлиш в него, то потъва без звук, а ние като някакви жабки си квакаме и се движим без цел и посока. Искам да попитам министъра защо въпреки заповедта му ние бяхме тотално игнорирани. Ще накаже ли виновните за неизпълнението на тази заповед.

- През миналата година имаше силно изразен възходящ тренд в развитието на предприятията, което до голяма степен се дължи на инвестициите, които направихме през последните години. От септември миналата година обаче ситуацията на пазара започна да се променя. Очаквахме, че с все по-активното навлизане на големите вериги търсенето ще нарасне, но това не се случи. В началото на 2007 г. имаше позитивни очаквания, че с влизането ни в Европейския съюз възможностите за търговия ще нараснат. В началото действително имаше увеличение на продажбите на вътрешния пазар и зад граница, цените бяха добри, но стагнацията настъпи с рязкото покачване на цените на всички храни от лятото на тази година. Ние разбираме, че всяка новоприсъединила се държава е изпитала същите трусове след влизането си в съюза, защото има цикличност, която се повтаря. Преди и веднага след влизането нещата са добре, но след отварянето на границите и навлизането на европейските стоки на малките пазари като нашия, настъпва отлив и стагнация. Вътрешната конкуренция в рамките на общността нараства и това вече се усеща от всички браншове на хранителната промишленост. При нас конкуренцията се усети от гръцки производители на аквакултури, които навлязоха на пазара и цената на пъстървовите риби се понижи с близо 1 лев. Докато през есента килограм риба струваше 7 лв., сега на места тя достига и 6 лв., което ни удари нас.

- От септември насам. Но наред с лоялната конкуренция се появи и нелегален внос, който все повече ни притиска. Схемата е следната - натоварват микробуси в Гърция с примерно шест продукта. От тях официално се декларират 5 продукта, а шестият, който заема половината от буса, не се декларира. Пратките минават спокойно в България и се реализират в магазините, които, както знаем, на места рядко се проверяват от здравните инспектори. Недекларираната продукция е вътрешнообщностна доставка, не се проверява на границата и свободно се продава у нас без документи. Така не се плаща нито ДДС, нито такси и тези черни продажби рефлектират върху пазара, защото се прави дъмпинг на българската продукция. И понеже в хранително-вкусовата промишленост сивият сектор отдавна си действа необезпокояван, сега към него се прибавят и нелегалните канали на другите европейски държави, което е реална заплаха за легитимните производители като нас. Това не е само при рибите, но и при зеленчукопроизводството, дори и на горива. Отсъствието на държавност в тази държава тормози националното производство и ще съдейства да се задълбочава дефицитът по търговската сметка.

- Още преди да сменят стария изпълнителен директор на агенцията по рибарство преди Никулден изпратихме сигнал. Поискахме инспекции из магазините, където да се иска документ за произход на стоките - така най-лесно ще се хване незаконната пъстърва. Ефект обаче не последва. Контролът върху сивия сектор трябва да стане основен за българските институции, но не знам дали държавата ще намери капацитет да защити интереса си. Самата агенция също няма достатъчно инспектори. Колкото до легитимността на браншовия съюз, ние отдавна искаме да бъдем признати със заповед на земеделския министър като браншова организация, но такава процедура не е задвижена.

- От министъра на земеделието. Представили сме всички необходими документи, за да получим одобрението, но до този момент няма отговор. Това неглижиране на браншовите организации показва неуважение към самия граждански контрол, което според мен ще доведе и до разпад на сектора. За да има контрол върху дейността на организацията, секторът трябва да бъде силен, но с всички свои действия организацията иска да омаловажи участието на браншовиците върху вземането на решения за бъдещето на рибния бранш.