Сигурни сме, че клиентите ни ще приемат много добре въвеждането на мултифондовата система. Тя представлява управление на средствата на пенсионните фондове в различни инвестиционни портфейли, с различен рисков профил. Според повечето специалисти мултифондовете са задължителен елемент в системите за допълнително осигуряване. Те ще обогатят предлагания продукт, ще го направят по-атрактивен и конкурентен. Едновременно с това благодарение на по-разнообразната инвестиционна рамка мултифондовете ще осигурят по-добри възможности за осигуряване на достойни доходи след пенсиониране. В края на миналата година KPMG представи резултатите от тяхно мащабно изследване, проведено в голям брой държави, за развитието на финансовия сектор. Една от констатациите в него е, че по цял свят пенсионните фондове разширяват рисковия диапазон на своите инвестиции. Несъмнено те остават по-скоро консервативни инвеститори, но въпреки това, за да изпълняват целите си и да отговорят на очакванията, постепенно преструктурират портфейлите, търсейки малко по-агресивни стратегии.

Работим интензивно с Комисията за финансов надзор по подготовка на законодателните промени и считам, че ще се вместим в сроковете, които сме си определили, и ще успеем до края на 2008 г. да стартираме с управлението на различни инвестиционни портфейли в доброволните фондове.

Пенсионните фондове и колективните инвестиционни схеми предлагат принципно различни финансови продукти. Те имат различни цели, различни приоритети и са насочени към различен кръг клиенти. Ще ви дам само един пример - осигуряването с неголеми месечни вноски е типично за пенсионните фондове и същевременно е нехарактерно за колективните инвестиционни схеми. От друга страна, инвестирането в КИС е характерно за самите пенсионни фондове. Лично аз не възприемам мултифондовата система като конкуренция с другите финансови продукти, а като усъвършенстване на системата за допълнително пенсионно осигуряване.

Проектът, който се подготвя, действително е резултат от сериозни дебати. Съвсем естествено е да се обсъждат различни виждания, но не мисля, че това е проблем, напротив - дискусията ни дава възможност да стигнем до възможно най-добрите решения. Важното е, че има консенсус за необходимостта от въвеждане на мултифондове в доброволните, а по-късно и в задължителните пенсионни фондове. Един от въпросите например, за които според мен беше намерено най-доброто решение, е организационната форма. Те ще бъдат отделни, обособени инвестиционни портфейли в рамките на съществуващите доброволни схеми.

Точно така, в рамките на доброволния пенсионен фонд ще могат да бъдат обособявани до три различни инвестиционни портфейла, с различна степен на риск, съответно с различни възможности за постигане на доходност. Създаването на два или три инвестиционни портфейла няма да бъде задължение, а опция за пенсионноосигурителните дружества, но те ще трябва задължително да управляват балансиран портфейл.

Въпросът с разпределението на осигурените лица, които не са избрали портфейл, е много важен. Естествено всички дружества ще се постараят техните клиенти да направят един наистина информиран избор, но винаги ще има хора, които не могат или не желаят да избират. Предложението, около което към момента се е обединила работната група, е хората, които не направят избор, да бъдат разпределяни в инвестиционен портфейл според тяхната възраст или години, които им остават до пенсия. Така най-младите осигурени ще бъдат насочвани към агресивния, тези, на които им остават 5 или 10 години до пенсия - към консервативния, а останалите - към балансирания портфейл.

Проблемът с информираността на хората съществува в допълнителното задължително осигуряване още от създаването на първите такива фондове. Най-важното, което трябва да знаят младите хора, е, че в рамките на три месеца от започване на работа те трябва да се поинтересуват за пенсионноосигурителните дружества и да изберат някой от универсалните пенсионни фондове, където да бъдат насочвани вноските, които така или иначе им се удържат. В противен случай ги очаква лотарията на служебното разпределение, което ще ги "прати" в някой от деветте фонда. Поради непълнотата на данните е много вероятно служебно разпределените да не получават редовно информация за своите партиди, да не познават своите права.

Намаляването на таксите е задължително и неизбежно и по този въпрос всички специалисти от бранша са единодушни. Важният въпрос е кога и с какви механизми да стане това - пазарни или административни. Становището на пенсионноосигурителните дружества е, че комисията поставя преждевременно въпроса за намаляване на таксата в задължителното осигуряване. Ще дам за пример доброволното осигуряване, което съществува от 1994 г., т.е. вече тринадесет години. За този период дружествата натрупаха опит, установиха трайни отношения със своите клиенти и формираха критична маса от активи. В момента Кодексът за социално осигуряване позволява при тях удръжката от всяка вноска да достига до 7%, но средната такса за пазара е около 3%. Това е пример за саморегулиране на един развит пазар, без административна намеса. Трябва да отбележа, че това стана възможно след десетата година от дейността.

При фондовете за допълнително осигуряване нещата стоят по съвсем различен начин. Те започнаха своята дейност от 2001 г. с изключително нисък размер на осигурителните вноски и същевременно с много високи изисквания към тяхната дейност. Ако разгледаме опита в останалите европейски страни, ще установим, че българските дружества са единствените, които поемат всички разходи на управляваните от тях фондове. Същевременно вноските у нас са едни от най-ниските.

Трябва да подчертая, че за отделното осигурено лице предлаганото намаление на таксата за управление, например от 1% на 0.8% годишно, е пренебрежимо малко. При сегашните натрупвания в индивидуалните партиди това са 2-3 лв. годишно и не бива да се твърди, че подобна стъпка би се отразила чувствително на средствата за пенсия.

Надзорът би трябвало да се интересува и от финансовата стабилност на системата, а независимо от текущата печалба много от дружествата все още имат непокрити загуби от минали години. Ако трябва да отговоря на последната част от въпроса, преждевременното намаляване на таксите ще доведе не толкова до финансови затруднения, а по-скоро ще забави развитието на нашата дейност и ще намали качеството на предлаганите услуги.

Доходността на доброволния фонд на "Алианц България" за 2007 г. е 15.43%. Имайки предвид, че официално обявената инфлация за миналата година е 12.5%, с удовлетворение можем да твърдим, че сме успели не само да я компенсираме, но и да разпределим реален доход в партидите.

Естествено ще бъде притеснително за всички, ако на фона на забавяне на икономическия растеж темпът на инфлацията се запази висок и през тази година. От една страна, това е свързано с финансовото състояние на хората, тъй като спестяването в доброволните фондове е пряко свързано с възможностите им да заделят средства от текущо потребление. От друга страна, стремежът към все по-висока доходност при доброволните схеми неизбежно води до промяна в техния рисков профил. И тук е особено важно коректното представяне и оповестяване на инвестиционните резултати. За съжаление в момента при фондовете липсва практиката, която възприеха колективните инвестиционни схеми, при обявяване на доходност да се оповестява задължително и информация за рисковите характеристики.

Мултифондовата система, при която рисковите характеристики са ясни, ще коригира това. При мултифондовете ще има ясно дефинирана степен на риск и всеки осигурен, влагайки своите 50 лв., ще е наясно какво би могъл да очаква.

Пенсионните фондове са едни от най-големите инвеститори на фондовата борса и естествено има силен интерес към структурата на портфейлите им. В момента такава информация, за инвестиции по емитенти, се представя веднъж годишно, обсъждали ли сте това да става по-често?

Считам, че това би трябвало да става по-често. Това, че в момента тази информация се оповестява веднъж в годината, е в резултат на нормативните изисквания и лесно може да бъде коригирано. Оповестяването на структурата на инвестициите по емитенти на период от три месеца би било съвсем адекватно, тъй като това е информация, с която всички разполагаме. Повече от нормално е всеки осигурен да има възможност да види точно къде и в какви пропорции са вложени неговите спестявания.

В момента движенията както на българския, така и на външните финансови пазари не са положителни, напротив, включително и от началото на годината, резултатите им са отрицателни. Това обаче са временни състояния и тенденции. Инвестиционните стратегии и решения се градят на задълбочени дългосрочни анализи и задължително трябва да се има предвид, че целта им е осигуряване на доходност в дългосрочен план. Кратките колебания не бива да ни притесняват и още по-малко трябва да водят до резки промени в инвестиционните стратегии.

Което беше странно за нас, защото това, което предприехме, е една съвсем нормална инвестиционна стъпка, която е напълно в рамките на нормалното и отговорно пазарно поведение. Действията ни са резултат от анализи и решения, продиктувани от дългосрочни и средносрочни цели. Емоционалната реакция на някои субекти остана не особено ясна за нас, факт е, че пазарът реагира преди всичко на слуховете, а не толкова на реалните действия. Както видяхте, в крайна сметка борсата реагира съвсем адекватно и се възстанови изключително бързо.

Инвестиционната ни стратегия за 2008 г., а и за един по-дълъг период от време е насочена предимно към все по-силно диверсифициране на портфейлите. Стремежът ни е, от една страна, да разпределим и минимизираме риска, като същевременно реализираме възможно по-висока доходност за единица риск. Когато анализираме къде да инвестираме средствата от пенсионните фондове, ние проучваме задълбочено всеки емитент, особено когато става дума за по-рискови инструменти, каквито са акциите. При анализите се структурират групи от компании, в които се инвестира, и се определят лимити в абсолютна сума и в процент от активите за всеки емитент. Тази дейност е постоянна и стои в основата на всички инвестиционни решения.