Българите все още инвестират основно на местния пазар

Българите все още инвестират основно на местния пазар

Aрис Ксенофос
Aрис Ксенофос
Пощенска банка, част от гръцката група Юробанк И Еф Джи, вече месец предлага на българския пазар на взаимни фондове пет комплексни инвестиционни схеми на регистрираното в Люксембург управляващо дружество EFG Mutual Funds Management, също част от гръцката банка. Банката направи заявки за пускането на този инвестиционен продукт още през лятото на 2007 г., но едва тази година представи първите си фондове, единият от които е фокусиран върху региона, а именно България, Румъния и Сърбия.
Вече присъствате на пазара в Румъния. Защо едва сега предлагате фондовете си в България?
- Решението не е въпрос на време, а на стратегическо позициониране и дългосрочно планиране. От значение за навлизането ни на даден пазар е присъствието на групата ни и компетентността на служителите ни да предлагат подходящата услуга. Наскоро приключихме сливането с ДЗИ банк, което ни дава много добра критична маса, а и реално през 2007 г. пазарът на взаимни фондове в България изпита истински бум и активите на схемите се удвоиха. Всички тези фактори - мрежата и самият пазар, оправдават навлизането ни сега. Това все пак е част от дългосрочна стратегия.
Започнахме предлагането на фондовете си в Румъния преди България по-скоро заради демографската разлика, въпреки че пазарът там все още е по-малък от българския. Този продукт обаче е за дребните инвеститори и трябва да се имат предвид икономическото развитие и доходите на населението. Затова и навлизането на който и да било пазар е свързано с наличието на критична база както на дистрибуция, така и на потенциални клиенти. Тук трябва да отбележа и влизането на България в Европейския съюз и приемането на единния европейски паспорт за финансовите продукти. Това позволява да предлагаме фондовете си, без да създаваме самостоятелно юридическо звено.
Веднага щом можем, искаме да навлезем и на пазара в Сърбия. Основно предизвикателство и следващо място, на което искаме да стъпим, е Турция заради демографския фактор и подходящата среда. Надяваме се страната да пренастрои законодателството спрямо европейското, тъй като там вече има установен пазар, макар и клиентите да гледат на фондовете по-скоро като на алтернатива на разплащателните сметки. Схемите на паричния пазар се използват по-скоро за управление на ликвидните средства не за инвестиция.
Критичната маса на дистрибуционната мрежа ли ще бъде основното ви конкурентно предимство за постигането на целта, която си поставихте - 10% пазарен дял в България до края на 2008 г.?
- Със сигурност дистрибуционната мрежа е сред основните фактори за постигането на голям пазарен дял, но не е единственият. От значение е и правилният микс от продукти, който се постига, когато вярно се преценят нуждите и очакванията на местните инвеститори.
А какви според вас са нуждите и предпочитанията на българския инвеститор?
- Съвсем естествено е за началната фаза, в която е местният пазар, българинът да избере първо познатото - именно българския пазар. Но с развитието на пазара, с глобализацията и присъствието на много международни банки и тук ще се увеличи гамата от предлагани продукти. На този етап обаче и при липсата на предпазливост от местните инвеститори именно консервативните схеми са за предпочитане.
На нашия пазар все още не се предлагат фондове, гарантиращи вложението. Каква е вероятността да се появят?
- Схемите, гарантиращи вложението, всъщност стават модни, когато на пазара има волатилност и страх. Така се заражда и самата идея за този продукт. Волатилността на пазара е от полза, защото кара инвеститорите да мисля по-реалистично и променя инвестиционната им стратегия към по-дългосрочна и диверсифицирана. Схемите могат да се предложат, но засега по-скоро във вида на комбиниран продукт (бел. ред. - например депозит с инвестиционен фонд). Въпросът с тези фондове е по-скоро в наличието на подходящи финансови инструменти, в които да инвестират и управляват. На световните пазари естествено има такива инструменти, но трябва да имаме предвид и местния апетит на инвеститорите.
Бихте ли сравнили българския с румънския пазар на взаимни фондове?
- Българският пазар засега е по-голям от румънския, което е добре за страната ви. Не бих казал обаче, че е по-разнообразен. Общото между тях е, че и двата се фокусират основно на местния капиталов пазар и предлаганите опции на инвеститорите са повече местно ориентирани. Уверен съм, че с развитието на двата пазара и настоящата волатилност ще се разшири кръгозорът на инвестициите. Ще се появи нуждата от продукти, фокусиращи се и върху други пазари, за да се диверсифицира рискът.
В Румъния, а и в България вече виждаме навлизането на международни банки. В случая основното ни предимство като гръцка банка в Европа е възможността да оценим и систематизираме правилно нуждите на местните клиенти. Все пак сме съседни страни и имаме сходно мислене, докато една голяма международна банка по-трудно разбира местните нужди и понякога предлага твърде тривиални за нея, но сложни за разбиране от местния инвеститор продукти. Затова е важно правилно да се оцени сигналът от съответния пазар.
Как според вас ще повлияе световната нестабилност на региона? Кои сектори ще са най-засегнати?
- Положително е, че финансовите институции в региона не са директно изложени на проблемния пазар на второстепенни облигации (бел. ред. - subprime market). Но когато имаме подобни силни корекции на развитите пазари, е нормално подобен тренд да премине и през развиващите се пазари. Все пак живеем в една силно глобализирана среда, а психологията обединява всички пазари. Досега имаше сериозно разминаване в движенията на двата типа пазари, но последните месеци видяхме силна корелация между тях. Фактор за това е и силното присъствие на чуждестранни играчи на развиваща се Европа. При една подобна волатилност нормално е първото нещо, което чуждестранните инвеститори правят - да приберат печалбите си. Те просто затварят позициите си на определени пазари, за да ограничат риска и да приберат постигнатите печалби.
Като цяло обаче регионът на нова Европа има потенциал за силен ръст заради добрите икономически индикатори, силния поток от чуждестранни инвестиции и присъединяването към европейските стандарти. Очаквам волатилността да се задържи и тук поне до края на първото тримесечие на 2008 г., докато няма по-голяма яснота около проблемния пазар на второстепенни ипотеки в САЩ с излизането на поредните счетоводни отчети на финансовите институции. Веднъж щом излязат финансовите резултати за първото тримесечие, ще имаме по-ясна картина къде се намираме.
По отношение на ефекта върху конкретни компании и сектори от икономиката, които ще бъдат засегнати, не бих могъл да коментирам. Бих отбелязал само, че финансовият сектор е определящ за състоянието на пазарите заради ролята, която играе в икономиката.
Имаше ли силна вълна от обратни изкупувания и изтегляния на средствата от фондовете ви през януари в резултат на силния спад на капиталовите пазари?
- Зависи за коя страна става въпрос. Имаше вълна от тегления в региона, но не беше нещо материално. В Гърция имахме по-силно обратни изкупувания заради високата пенетрация на продукта. В Полша, където пазарът има значителни размери, усети също тегления, но в сравнително малък дял спрямо целия пазар и най-вече от спекулативни играчи.
Опитът ни помага да се справим с такива ситуации без проблем, все пак сме виждали много кризи - Азия, Русия, падането на кулите близнаци в Ню Йорк... Проблеми има, но с тях идват и възможностите за инвестиции. Затова и на ниво дребен клиент е трудно да си търпелив и да не реагираш на подобни ситуации. Не бива да забравяме, че при ръст на пазара има инвеститори, които не са толкова образовани и са се поунесли в очакванията си. Затова и процесът е много болезнен при подобни кризи, но и много поучителен.