Финансовата криза доведе до пълна ревизия в застраховането на депозити в ЕС

Финансовата криза доведе до пълна ревизия в застраховането на депозити в ЕС

Бисер Манолов
Бисер Манолов
Бисер Манолов е завършил Университета за национално и световно стопанство. През 1989 г. започва работа като консултант в първата българска компания за управленско консултиране по проект на Маккинзи. От 1990 г. работи в банковия сектор. От 1996 г. е главен дилър на Булбанк до 2002 г., след което преминава на работа като председател на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Той е един от създателите на Българската дилърска асоциация, а впоследствие и неин председател. Бисер Манолов е и член на борда на директорите на международната асоциация по депозитно застраховане със седалище в Базел.
Как се отрази финансовата криза на международните пазари на банковия бизнес в контекста защитата на депозитите на вложителите?
- Последната финансова криза доведе до предприемането на пълна ревизия в депозитното застраховане в Европейския съюз. Все по-често на международни финансови форуми се изказва подкрепа за преминаване към системи на рисково претеглени вноски. Има дори мнения, че това трябва да бъде включено и в директивата, която третира депозитното застраховане. Голямата сигнална лампа светна след случая с "Нордърн рок" във Великобритания, където държавата национализира кредитната институция. Сама по себе си тя беше стабилна финансова институция, но поради неадекватното поведение на централната банка там и на фонда им за гарантиране на влоговете се създаде психоза и напрежение в населението, което бясно започна да тегли парите си. В момента във Великобритания тече цялостно преразглеждане на принципите на депозитно застраховане. Министерството на финансите е убедено, че на финансовите регулатори трябва да бъдат гласувани значителни правомощия в посока значителни превантивни действия за гарантиране на финансовата стабилност, като управлението на риска е съществена част от тях. Многократно в коментарите се посочва американската система за депозитно застраховане, която е базирана на рисково притеглени премийни вноски. От друга страна, това означава, че е необходима пълна съгласуваност на действията между участниците в целия механизъм на финансова стабилност. На последната си среща през миналата седмица финансовите министри от Г-7 поискаха от Международната асоциация за депозитно застраховане, в която и ние членуваме, становище за основните принципи, които трябва да спазва една държава за ефективно установяване на система за депозитно застраховане. Всички разбраха, че в кризисна ситуация това е много съществено. Хората трябва да знаят, че има система за депозитно застраховане, която в случай на банков фалит защитава средствата им до установените от закона суми. Депозитното застраховане е обществен продукт. Това означава, че дори клиентите на банките да не знаят за съществуването му, може да се възползват от него в случай на нужда.
Как бихте тълкували факта, че за една година застрахователната премия за България се е увеличила шест пъти?
- Преди около два месеца се забеляза рязко оскъпяване на застрахователната премия за България. Това не е заради рисковия профил на страната, а поради това, което се случва на външните пазари. Застрахователната премия на всички емитенти, които имат кредитен рейтинг BBB, според S&P се увеличи в рамките само на една година от 0.30 на 1.90% за десет години. Това означава, че ако вие сте инвеститор в български държавен дълг, например еврооблигации с матуритет 10 години, и сте инвестирали 10 млн. валутни единици, за да бъдете застрахован срещу евентуален фалит на емитента миналата година, е трябвало да платите 30 хил. валутни единици на годишна база. Тази година обаче застрахователната премия се увеличава на 190 хил. валутни единици. Причината е влошаване на ликвидността на глобалния междубанков пазар. След срива на ипотечния пазар в САЩ много банки закриха отделите си, търгуващи кредитни деривативи. Вследствие на това маркетмейкърите стават все по-малко, а това много повиши цената на тази услуга. Именно влошената ликвидност и намаленият обем на маркетмейкърите увеличи цената на застрахователната премия.
Какво означава това за българските банки?
- Ако някоя българска банка иска да се финансира от международните пазари, това означава, че тя трябва да е готова да плати на инвеститорите тези 1.90%. Ако преди три месеца български емитент е можел да се финансира на LIBOR + 0.30% и тази доходност е била атрактивна, сега трябва да е готов да се финансира на LIBOR + 1.90%. И ако една банка преди шест месеца се е финансирала на 6.30%, сега го прави на 8.2%.
Адекватна ли е сега действащата система за гарантиране на влоговете в банките у нас предвид променящата се среда, както и влиянието на международната финансова криза, въпреки че се оценява като незначително за България?
- Очевидно не е адекватна. Глобалните тенденции в тази област са към преминаване от системи на пропорционално определяни вноски към рисково претеглени. По принцип системата на еднакви за всички банки вноски е характерна за държави с развиващ се финансов сектор и току-що установени механизми за депозитно застраховане. Мисля, че сега действащият модел в България изчерпа възможностите си. Системата на пропорционални вноски е скрито субсидиране от банките с по-нисък рисков профил към банките с по-висок рисков профил. А това, очевидно ще се съгласите, не е справедливо за банките, а и носи скрит риск за обикновения вложител. Добре е да се има предвид, че системата за рисково претеглени премийни вноски не е модел за влияние и за надзираване поведението на банките. Фондът не влиза в ролята на надзорник и не казва "това не го прави". Ние не сме полицай на пътя. Ние сме единствено застрахователи. Разумно е банка, която е склонна да поеме повече риск, което означава, че рискът на фонда към тази банка също се увеличава, да плати повече. Целта е всяка банка на база на нейния рисков профил да плаща премийна вноска, съответстваща на този риск.
На какъв етап е преминаването към рисково претеглени вноски?
- За промяна на системата се работи от три-четири години. Първо проучихме международния опит в областта. Проведохме семинари с участието на представители на европейски държави с работещи модели за депозитно застраховане, базирани на риска. След анализ на резултатите пристъпихме към разработване на собствен модел, защото е ясно, че copy-paste подходът е грешен. Освен това един такъв модел може да бъде успешен единствено ако е поставен на консенсусна основа от всички заинтересувани страни. Беше създадена работна група с представители на търговските банки, Министерството на финансите, БНБ и фонда. Бяха дискутирани три модела, които припознахме като най-добрите международни практики. Първият е базиран на системата CAMELS (система на БНБ за вътрешна оценка по различни показатели на банките - бел. ред.), вторият - базиран изцяло на очакваните загуби и третият - на използването на количествени и качествени показатели. Последният модел е най-използваният в банковия бизнес, когато става въпрос за рисково претеглени премийни вноски. За всеки от вариантите беше направен и SWOT анализ. Най-адекватният модел, който би бил добър за българските условия, се оказа комбинираният модел, използващ количествени и качествени показатели. След това бяха проведени разговори с всяка банка, за да разберем как се възприема този модел. Изказаха се много прагматични предложения и най-добрите от тях, които се вписваха в идеята за консенсусна основа, бяха взети предвид. Направихме последен вариант на този модел, който бе предложен за експертна оценка от централната банка.
Кои са най-съществените характеристики на предпочетения модел?
- Много важен момент е, че всеки коефициент, който трябва да бъде изчислен, е изцяло съобразен с начина на неговото калкулиране според изискванията на наредбите на БНБ. Така банките няма да бъдат натоварени с подаването на допълнителна отчетна информация освен тази, която изготвят и предоставят към БНБ. Въвеждането на новата система няма да бъде свързано и с допълнителни разходи за банките. В момента се провежда симулация на системата за рисково претеглени вноски във всяка банка от експерти на фонда. Банките подават информация за финансовите си показатели на триемсечна база за последните пет години. Целта е да се види движението на всеки един индикатор за този период. Така фондът ще може да изгради точна и ясна представа за риска, който има не само към конкретна банка, но и към цялата банкова система като застраховател на депозитите. Това е икономическата обосновка по въвеждането на новата система. Оценката на риска на банките ще бъде въз основа на отчетна финансова година. Банките ще бъдат разпределени вероятно в четири групи според риска. Тези с най-малък риск ще бъдат в първа група, а тези с най-висок - в четвърта група. Много съществен момент е това, че в качествените показатели влиза и оценката на съответната банка, присъдена й от една от трите най-големи агенции за кредитен рейтинг - S&P, "Фич" и "Мудис".
А тези банки, които нямат кредитен рейтинг?
- Не е задължително да имат. Но ако имат такъв, ще бъде по-добре за тях. Кредитният рейтинг показва каква е вероятността от фалит на дадена компания в рамките на една година. На база на рейтинга ние ще получим информация какъв е рискът на фонда към банковата системата в количествено изражение в рамките на следващата година. Освен това този модел до голяма степен ще спомага в преценката на фонда за участие или не в увеличение на капитала на банка в случай на ликвидни затруднения. Това правомощие е дадено на ФГВБ от новия Закон за кредитните институции. Така фондът ще има представа за рисковия профил на дадената банка. Разработили сме специален софтуерен продукт, който дава възможност да се види от кой параметър произтича най-големия риск за фонда, от една страна, към цялата система, а от друга - към всяка банка поотделно.
Леко ли се размина с кризата българският финансов пазар?
- Да. Като изключим сътресението на фондовата борса, което наблюдавахме. Но това е логично, защото българският пазар вече е част от глобалните финансови пазари. Затова трябва да сме готви, че това, което се случва там, ще има ефект и върху Българската фондова борса. Що се отнася до банковия сектор, бих казал, че се размина доста меко с това, което се случва на международните пазари. Обяснението е, че все още потенциалът му е доста значим. Това е причината, поради която минахме между капките. Лошото е, че имаше паника.
Тенденцията на постоянно покачване на цените на българските акции беше отчетена едва ли не като даденост. Много хора започнаха сляпо да инвестират във взаимни фондове, дори теглейки кредити за това. Тези хора станаха особено активни в края на миналата година, когато вече имаше немалко сигнали, че пазарите са умерено изчерпани в краткосрочен план. И точно тогава много дребни инвеститори започнаха да теглят кредити и да инвестират на борсата. А винаги най-малкият губи най-много в условията на кризисна ситуация.
Оттук насетне какво очаквате да се случи?
- Най-важното, което трябва да се наблюдава, е дали ще има потвърждаващи сигнали, че американската икономика е в цикъл на рецесия или тя ще бъде избегната чрез агресивната политика по намаляване на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ. Мисля, че американската централна банка разбра, че не може да се справи сама със ситуацията. Тя обеща нещо много важно на корпоративния бизнес - че ще бъде предсказуема. Стана ясно, че кризите вече не могат да бъдат решавани сами по себе си от централните банки. Това може да става със съвместните усилия както на регулаторните органи, така и корпоративния сектор.
Що се отнася до България, ние сме много малка икономика, която бързо влиза в цикъл на криза и много бързо излиза. Това, което се случва в нашата икономика, винаги е факт малко по-късно от момента, в който се случва на международните пазари, и така можем да се подготвим за това, което би могло да се случи тук.
Звучи положително и оптимистично.
- Да, аз съм оптимистично настроен. Кризата не е страшна. Страшно е да не си готов за нея.
Сега беше ли готова българската борса за това, което й се случи?
- Дали е била готова, не бих казал, но тези, които се занимават професионално с управлението на пари, бяха готови. Затова загубиха най-вече най-малките инвеститори. Те по-принцип купуват последни, т.е. най-скъпо, и продават точно когато пазарите са обхванати от паника и обезценката на акциите е достигнала дъното.