Идеята да започнем предлагането на взаимни фондове е от пролетта на 2007 г. Получихме лиценз за управляващо дружество едва през юли, а финансовият надзор издаде разрешение да предлагаме двата си фонда в края на октомври и началото на ноември. Започнахме на практика дейност едва през есента на миналата година заради липсата на регулация и подзаконови нормативи актове, на банки депозитари и инвестиционни консултанти. Така на практика пропуснахме голямата еуфория на местния фондов пазар през лятото. В момента предлагаме два фонда - "Илирика Югоизточна Европа" и "Илирика - глобални развиващи се пазари". Общите вложенията в двата фонда възлизат на около 1.3 млн. евро към края на март 2008 г.

Защо структурирахте така фондовете си - македонските плюс регионални акции, както и добре познати развиващи се пазари като групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) и големи и стабилни брандове? Българските фондове например започнаха първо основно с инвестиции само на Българската фондова борса, след което се появиха регионални схеми.

Решихме да предложим на инвеститорите схеми, инвестиращи на няколко различни, но интересни за тях пазари, тъй като според македонския закон гражданите нямат право да инвестират в чужбина, я те биха искали да си купят акции например на БМВ или "Гугъл". Чрез фондовете тези инвестиции зад граница вече могат да се осъществят. Освен това нямаше смисъл да правим фонд само с македонски акции, тъй като местният пазар е слабо ликвиден и малък, а е много опасно да се разчита само на подобен пазар.

Македонците все още искат по-скоро сами да търгуват на борсата, сами да подбират къде да вложат средствата си и имат самочувствието, че могат професионално да ги управляват. Те имаха тази увереност заради значителният ръст, регистриран на фондовия пазар миналата година, което позволи на всеки, инвестирал на борсата, да спечели. Но след началото на корекцията тази увереност започна да се охлажда.

Затова нашата цел в момента е да ги запознаем със същността на инвестиционните фондове като алтернативна и професионална форма на инвестиране, т.е. да ги образоваме в същността на инвестиционните фондове. Освен това имаме и опита на нашите колеги от Словения и Хърватия, което ни помага да подбираме внимателно позициите, в които инвестираме, и да диверсифицираме портфейли си.

За четири месеца от началото на публичното предлагане на нашите два фонда имаме около 400 клиенти, главно дребни играчи. Около 95% са физически лица и едва 5% са юридически лица. Средната инвестиция на лице е около 4-5 хил. евро, тъй като има и няколко физически лица с по-големи вложения.

За съжаление пенсионните фондове са строго регулирани и изискванията за компаниите, в които могат да инвестират, са много високи. Допълнително максималният разрешен дял акции в портфейлите им е едва 10% от активите.

Много нови дружества се очакват да влязат на пазара като няколко словенски компании, сред които и KD. Вече има и български капитал чрез "Иново Статус". Ако пазарът няма потенциал, тези играчи едва ли ще се опитат да навлязат на него. Но бизнесът е много скъп, а в момента липсват и добре подготвени фонд мениджъри.

Мога да споделя прогнозите, които ние имаме за схемите на "Илирика". Миналата пролет, когато обемите на Македонската фондова борса бяха значителни, прогнозирахме, че в края на 2007 г. ще имаме вложения от 5 млн. евро във фондове ни. Сега прогнозата ни е за наполовина по-малко - 2.5 млн. евро, тъй като очакваме да има и други фондове, което се надяваме да увеличи маркетинга на пазара. А маркетингът в момента е много важен, защото хората взе още не са наясно какво са това взаимните фондове.

Допълнително следващата година се очаква да влезе в сила регулация на депозитите, според която ще се наложи данък върху лихвите от тях. Това може да демотивира хората да влагат средствата си в депозити и да ги пренасочат към инвестиционни фондове например.

Трудно е да се работи с всеки клиент поотделно. Проблемът тук обаче е, че сега имаме повече физически лица вложители, отколкото отделни компании, което е от основните цели на компанията майка в Словения. Проблемът е, че македонските компании са все още много затворени и консервативни, нямат мениджъри, които да управляват средства им активно, и те седят по депозити в банките.

Сърбия е много подценена в момента заради политическата несигурност (интервюто е взимано преди изборите - бел. ред). Допълнително пазарът е най-голям като обеми и размери. Затова и сръбският пазар има много потенциал. Македонският пазар също се влияе от политическата ситуация - въпросът в поканата за НАТО и спорът с Гърция за името. Българските книжа пък много се понижиха, а сериозен песимизъм има и на хърватския пазар въпреки поканата за НАТО и добрите корпоративни резултати. Турция също пострада, но наблюдавахме леко стабилизиране там.

Настроението ми се струва много негативно в Словения и Хърватия и затова очакванията ми за там са по-консервативни. Така че по-скоро очаквам позитивно развитие в Сърбия, Македония, България и Турция. Македонският пазар пък е много малък - с малко пари може бързо да се покачат цените на акциите, така че може да очакваме нещо на местния пазар. В Македония можеш да изстреляш борсата нагоре с 10 млн. евро, докато за Хърватия ти трябват 300 млн. евро, а в Словения вече говорим за милиарди.

Всякакви позитивни новини ще помогнат на пазара, но той ще си остане зависим от политическите проблеми в страната. Изборите едва ли ще променят нещо. Към края на годината се надявам основният индекс MBI 10 да се стабилизира, но не очаквам повече от 10-15% ръст, тъй като настроението е твърде негативно.