- В Бургас има проблеми около съществуващата така наречена зеленчукова борса, появи се нерегламентирано място за продажба на плодове и зеленчуци. Изискванията за лицензиране не са трудни - около 15, и процедурата за получаване на лиценз не е сложна, за да не бъдат спазвани законите.

До дни в Бургас "Флайт ЕЛ" ще открие пазар за производители "Нова борса" и това ще бъде първият лицензиран по изискванията на Държавната комисия за стокови борси и тържища към Министерския съвет пазар на производители в България. Мислех, че такива има в Плодовитово, Оризово и на други места, но се оказа, че те или са регистрирани по друг статут, или нямат лиценз.

На практика този пазар ще даде възможност на производители на череши и праскови от Сливен, на ранни пъпеши и картофи от Любимец, на краставици и домати от Нова Загора и Стара Загора да представят на място стоката си на клиенти и да продадат продукцията си директно. Инвестицията за този пазар е на стойност 1.8 млн лева.

- На пазара в региона ще се случат няколко неща. Първо, производителите ще имат сигурно място за реализация на своята продукция. Второ, условията, които се предоставят, ще бъдат различни от досегашните и ще гарантират на хората качество на храните. Ще има по-добри условия за самите търговци и продавачи - санитарни възли, електричество до всяко място за електронния кантар и касовия апарат. Ще бъде удобно за собствениците на магазини и клиентите, защото пазарът има вход и изход и е разчетено бързото обслужване и големият приток на клиенти.

- Процесите, които започнаха да се развиват от миналата година по отношение на цените на зърнените култури, са обезпокояващи от гледна точка на консуматорите. Но ако направим един разрез на ситуацията, ще видим, че светът преживява икономически бум. Големи групи хора в държави като Китай и Индия вече повишават жизненото си равнище и увеличават потреблението. За суровините са необходими зърнени култури.

Тази година производството на зърно ще е с близо 50 млн. тона повече. В същото време световният хамбар е празен, а прирастът на населението е около 100 млн. годишно. Зърнените култури се търгуват на световните стокови борси заедно с цинка, желязото, петрола. Т.е. светът има нужда от тези продукти и е чувствителен към техните цени. Миналия август петролът беше 80 долара за барел, тази година подминава 120 долара.

Цените на зърнените култури са функция на цената на петрола. Така че не могат да се очакват по-ниски равнища. Тези въпроси трябва да се решават глобално.

- Поскъпването на енергийните източници в световен план и петролната криза от началото на миналата година доведоха до увеличаване на земеделските култури в производството на биогорива. В САЩ произвеждат биоетанол, бензин от царевица, в Европа - биодизел от рапица. И фактически земята е единственият природен ресурс, който намалява. Вероятно в бъдеще, може би предвид този натиск на пазара, ще се стигне до приемането на генно модифицираните култури, за да се увеличи общата продукция от по-малко площ.

- В годините на прехода от 1990 до 2007 г. земеделието, аграрният сектор като цяло изнесоха на гърба си социалната цена на всички правителства. Всяко от тях се опитва с ниски цени на хранителните продукти да си прави социалната политика. През това време фонд "Земеделие" се опитваше да усвои някакви средства, но това беше капка в морето. А и те не достигаха до всички производители. Програма САПАРД като банка кръв вля средства в българското земеделие. Защото земеделие, което не е субсидирано, не е конкурентоспособно - погледнете като положителен пример Европа и Америка.

Тези 18 години, в които земеделските производители не получаваха средства за модернизиране на производството, се отразиха пагубно. Ето програмата за селските райони - влизаме в жътва и нито един комбайн по тази програма няма да може да жъне. А иначе по медиите се тръби, че вече се приемат проекти. Доколкото знам, 240 проекта са приети, но нито един лев по тази програма няма да влезе в употреба на земеделския производител. И ако финансово нещата се нареждат и това зависи от предприемчивостта на отделния производител, организационно Министерството на земеделието е длъжник на българското земеделие. В министерството работят 23 000 служители, които обслужват 73 000 земеделски производители. Специалистите от Националната служба за съвети в земеделието работят в прекрасни офиси и не излизат от тях. Ролята на тази служба е да осигури банката и да предложи вариантност от проекти, но след като познава нуждите. В САЩ и Израел съм бил на специализация и видях как там служителите ходят на място да чуят нуждите на селските стопани, за да могат те да произвеждат. При нас тази връзка е скъсана. Ние имаме армия от служители срещу армия от производители. В същото време няма организация, която да гарантира продукцията и износа на продукция на производителя.

- Проблемът е, че има големи райони, например в Странджа и Сакар, където цели села и общини не правят земеделие, а площите са пустеещи, самозалесяващи се. Причината е, че няма достатъчно население и работна ръка. Икономически е неизгодно в тези неблагоприятни райони да се развива агробизнес, след като държавата не е решила допълнително да инвестира средства, за да реши проблема.

В България като цяло се наблюдава силно концентрирано производство в местата, които имат транспортни връзки, производствена традиция, близко са до пазари и има активно население.

Българската земеделска камара не е изиграла своята функция, понеже не е институционализирана както Търговско-промишлената палата. Във Франция например земеделската камара играе ролята на двигател и замества министерството на земеделието, което запазва само представителни и координиращи функции. При нас все още няма развито гражданско общество при управление на процесите в земеделието.

- "Успехът е дълго пътуване, не само крайна цел." Може би това, че се занимавам със земеделие и общувам директно с природата, ме е научило на търпение. И на усилие всяка година да направя нещо повече и по-добре от предходната година. Да засееш и ожънеш с надеждата, че всяка година ще си по-добър и природата ще бъде с теб и ще ти помогне.