Преди години проявихме недалновидност, като допуснахме да бъдат презастроени курортите
Ирина Найденова е председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти, която е член на Европейския комитет на асоциациите на туристическите агенции. През миналата седмица комитетът проведе годишната си среща у нас и на нея бяха обсъдени важни за туристическия бизнес въпроси. Сред тях беше проблемът с издаването на електронни самолетни билети, искането на туроператорите за въвеждане на гъвкава ценова политика при определяне на туристическите пакети и др.
Каква точно е ситуацията с издаването на самолетните екетронни билети и къде са проблемите?
- По решение на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) от 1 юни безапелационно и без право на промяна се въвежда изискването всички пътнически агенции да започнат да издават само електронни билети. Големият проблем възниква от това, че пазарът технически не е готов да издава на 100% самолетните билети в електронен формат. Има няколко причини за това. От една страна, не всички авиокомпании технически имат възможността да преминат към електронни билети. Другият проблем е, че не всички летища имат готовност да ги обработват. Затруднение произтича и от това, че компаниите, които не са представени в България, не са договорили с партньорите си тук как точно ще става връзката при издаването на електронните билети.
Каква част от издаваните в момента билети няма да могат да се продават в електронна форма?
- По данни на "IATA България" към 20 май готовността е 86%, докато в света тя е около 95%. Тези 14%, които браншът у нас губи, възлиза на 23 млн. евро.
Кои дестинации касае този проблем?
- Частично полети на "Аерофлот", полети към и в Южна Америка, Африка и азиатските страни по вътрешни отсечки. Тук възниква и още един проблем. Туристическите агенции на практика се неравнопоставени спрямо авиокомпаниите, които все още ще могат да издават хартиени билети. Пътниците вече няма да могат да получават обслужването, на което са свикнали в туристическите агенции. На тях ще им се налага частично да бъдат обслужвани в агенциите, частично - в авиокомпаниите. От друга страна, авиокомпаниите имат политиката да съкращават разходите си и са намалили състава в офисите си до минимум. Те няма да имат възможността да поемат големия пътникопоток, който ще се върне обратно към авиокомпаниите. Очакват ни опашки, ходене на пътници от авиокомпания към авиокомпания - нещо, което пътническите агенции правеха досега.
Вие предлагате ли някакво решение?
- Редно е да се отложи срокът от 1 юни поради факта, че няма 100% техническа готовност да се издават и обслужват електронните билети.
Предложили ли сте го официално?
- Отдавна - на всички форуми и срещи по темата. Засега обаче централата на IATA остава некомуникативна по темата. Ситуацията в момента е пред свършен факт. Макар че това се случва за втори път. Първоначалният срок беше 1 януари, но тогава компаниите също не бяха готови и срокът беше отложен. На този етап обаче няма шанс за второ отлагане. Затова смятаме, че държавата и "България ер" трябва да вземат много ясна позиция по въпроса.
Има и още един проблем. Има туристически агенции, които са спечелили договори по ЗОП да осигуряват самолетни билети на държавната администрация. Сега те няма да могат да изпълняват тези поръчки 100%. Държавната администрация пътува на различни места. Агенциите няма да могат да издават билети за дестинациите, за които са необходими последващи полети. Също така се очаква да се увеличи и таксата за издаване на самолетния билет. Обмисля се увеличението да е с 20-30%.
Дотук коментирахме само случаите с издаване на самолетните билети. Те обаче са част и от пакета за туристическото пътуване. Ако досега туроператорите и агенциите можеха да предлагат екскурзии до всички точки на света, сега вече няма да е възможно. Това ще засегне около 15-20 на сто от туристите, които пътуват до далечните дестинации.
Вашата асоциация поиска да се въведе по-гъвката ценова политика и цените в каталозите да могат да се променят и след тяхното отпечатване. Кое налага това искане?
- По време на годишната среща на европейския комитет ние дискутирахме именно проблема с ценообразуването и предоставянето на информация на пътниците. През последните години агенциите все повече се изправят пред конкуренцията на интернет, където цените могат да се променят непрекъснато или където пакетите се правят от самите туристи. Големият проблем е непрекъснатото нарастване в световен машаб на цените на горивата. Същевременно цените в каталозите се дават година по-рано и агенциите се подчиняват на изискването това да са крайни цените, които не подлежат на промяна. За разлика от другите компании от туристическия сектор авиокомпаниите и летщата обаче нямат задължението да обявяват предварително в определен срок своите такси и цени. На срещата през миналата седмица обсъждахме именно тази промяна - четири месеца предварително да се обявяват промените в летищните и другите видове такси. Сега сроковете за предупреждение при промяна на летищните такси е изключително кратък. Това искане сме го коментирали с IATA. За да бъде въведено обаче, трябва да има специални европейски и IATA регулации. Процесът на промяна е много сложен, защото интересите на пътническите агенции и авиокомпаниите са разнопосочни. Ние искаме по-сериозна стабилност, а те искат по-голяма защита на финансовите си рискове. Ние искаме авиокомпаниите да носят същата финансова отговорност при фалит, каквато всички туроператори имат не само в България, но и в Европейския съюз.
Как очаквате да се развива летният сезон тази година по отношение на българските курорти и пътуванията на българите в чужбина?
- Българинът все повече се отваря към света и има все по-голяма възможност да пътува. Това става благодарение на по-разнообразните програми, които българските и чуждите туроператори предлагат, както и благодарение на глобалните резервационни системи. Не мога обаче да посоча колко повече българи тази година ще почиват в чужбина. В същото време бих казала, че базата в България расте с бързи темпове. Увеличението на туристите по никакъв начин не отговаря на ръста на легловата база. Тази година ще отчетем увеличение на приходи, но ще регистрираме намаляване на заетостта в курортите.
Това как ще се отрази на пазара?
- Това ще бъде естествен регулатор, който ще накара определени хотели да преосмислят работата си и ценовата си политика в зависимост от местоположението и предлагания продукт. Не е изключено част от построените хотели да не могат да регистрират печалба. Възможно е и тенденцията, която се видя в Испания и която доведе до разрушаването на хотели, да застигне и нас. Преди години проявихме недалновидност, като допуснахме да бъдат презастроени курортите. Там сега няма никакви зелени площи и въздух между хотелите, което застрашава тенденцията на посрещане на нискобюджетни туристи във висококатегорийна база.
Каква е прогнозата за цените през тази година?
- Очаква се да има увеличение от около 15% като цяло.
Вие като организация какво мислите за управлението на туризма и какво би трябвали да се промени в законодателството?
- Ние твърдо заставаме зад идеята за нов закон за туризма. Поредната промяна няма да подобри закона, а ще го осакати. Откакто законът съществува, досега са протекли много процеси, България е част от Европа, много от регулациите са променени, голяма част от изискванията са либерализирани. Регулациите на Закона за туризма дават отражение върху редица други закони, включително и Финансово-счетоводни. Именно това би трябвало да бъде отразено в нова концепция и цялостно нова визия на закона.