Малкият бизнес повече разчита на собствените си сили и по-малко на чужда помощ

Малкият бизнес повече разчита на собствените си сили и по-малко на чужда помощ

Малкият бизнес повече разчита на собствените си сили и по-малко на чужда помощ
Мишо Настев е 49-годишен, геодезист по професия, завършил е Строителния институт в София през 1985 г. От март 2003 г. е изпълнителен директор на "Короза" АД в Кнежа. Предприятието е специализирано в производство на смазочно-охлаждащи течности, антикорозионни препарати, обезмаслители, антифриз, кофражни масла, фосфатиращи състави и други. Фирмата е създадена през 1985 г. като държавно предприятие Завод за антикорозионни средства, през 1996 г. е приватизирана и сега е изцяло частна собственост на български физически лица. Има среден годишен производствен капацитет от 5 хил. тона.
По какъв начин високите цени на горивата и суровините се отразяват на вашето производство?
- Нашето производство има пряка връзка с нашите основни клиенти - машиностроителните предприятия, чиито резултати зависят от цените на металите. Сега на световните пазари цените скачат сериозно, което води и до намаляване на поръчките на част от клиентите към нас. Световни трусове на пазара създават китайските компании заради огромните строежи. Има периоди, в които те "изяждат" 2/3 от производството на стомана в света. Цените на всички суровини, които ние употребяваме в производството на антикорозионни препарати, също са се повишили драстично. Основната суровина при нас са базовите масла, които се произвеждат от петрол, използваме също цинков окис и фосфорна киселина, които също бележат осезаеми скокове. Например цената на цинковия окис само за две години е скочила над три пъти, а фосфорната киселина за по-малко от година поскъпна също близо 3 пъти.
Често си "мием ръцете" с китайците. Това основателно ли е ?
- Да. Те имат отворено отношение към всякакъв тип клиенти, но са ориентирани основно към внос. Наскоро техни производители ни предложиха да купим от тях обезмаслители, които се оказа, че по нищо не отстъпват пред нашите, и за наша радост са и два пъти по-скъпи. Но нямаше обратна връзка, когато ние им предложихме те да купят от нас наши продукти. Явно китайците имат и доста добра информация за европейския пазар. Те отправиха офертата към фирмата ни по точното й наименование и адрес, така както е по съдебен регистър. Докато има фирми в България, които още ни търсят по старото наименование и адресна регистрация.
Пробихте ли на пазара в Европейския съюз?
- Да, но трудно. За Гърция изнасяме паста за миене на ръце. Това обаче е едва 2-3% от нашата продукция. Нашият пазар е труден и специфичен, нужно е постоянство. Например клиент от Гърция, с когото по интернет се пазарихме една година за цената, вече купува от нас. Опитите ни обаче да пробием в Испания за съжаление не се увенчаха с успех. Там харесаха някои наши продукти, но пазарът в Европа е консервативен. Когато производителят е установил определени контакти, той трудно приема новото, дори да е със същото или по-добро качество и при по-изгодни цени. Малките предприятия трудно пробиват на Запад. Там си е една подредена къща, а такива хора като нас за съжаление са си постлали много зле. Това се дължи на лошия имидж на страната ни от началото на 90-те, който и досега пречи на бизнеса.
Добри ли са условията, които предлагат програмите на ЕС за малкия бизнес у нас?
- Колкото и да изглежда парадоксално, малкият бизнес повече разчита на собствените си сили и по-малко на чужда помощ. Аз очаквам да има отлив на малките и средните предприятия у нас от програмите на Евросъюза. Първо администрацията не е подготвена, за да събере в ограничените срокове нужния набор от документи. В същото време няма срокове, в които да бъде даден отговор дали даден проект печели финансиране или не. Ние кандидатствахме по програмата за конкурентоспособност на предприсъединителните фондове с идеята да закупим нови реактори. За съжаление не се класирахме. Сега условията, които са поставени като квалификационни - една малка българска фирма да има годишни обеми от порядъка на 1 млн. евро и изисквания за печалби от над 130 хил. лева на година, ни изпращат доста по-назад като възможност да получим по-голяма част от парите за проекта като безвъзмездна помощ. Покриваме тези изисквания, но това, което можем да получим, е едва 25%.
Планирате ли инвестиции в нови мощности?
- За нас проблемът е как да натоварим наличните си мощности. Предприятието е добре снабдено с машини и съоръжения, може да произвежда десетки пъти повече от сегашните обеми. Пазарът в България е сравнително слаб. Много голяма част от него е запазена територия за големи фирми и в резултат на това ние като едно малко дружество се борим със зъби и нокти за всеки клиент. Странно е, че продаваме 95% от нашата продукция в Южна България. Там имаме около 300 клиенти. Опитвали сме много пъти да увеличим клиентите си в Плевен, но понякога се сблъскваме с парадокси. Например казват ни: "Чудесен е продуктът, суровината е на ниска цена, но са ни казали да не пазаруваме от вас." Това са разновидностите на свободната пазарна икономика у нас.
Планираме и подобряване на материалната база, ще санираме административната сграда, тъй като Кнежа е място със страхотни температурни амплитуди. Направили сме ремонт и изолация на складовете за готова продукция. Част от суровините ни трябва да се съхраняват при определена температура. Някои замръзват при 15 градуса под нулата, а през зимата термометърът често пада и до минус 20.
Как все пак успявате да привличате клиенти при жестоката конкуренция от големи фирми?
- Ние непрекъснато се срещаме с клиенти - бивши, нови и настоящи. Стремим се не просто да им продаваме, а да ги обгрижваме, при това много търпеливо. Често сключването на договор отнема доста време. Когато продаваме, правим инженеринг на нашите продукти, съдействаме на клиентите и ги консултираме. При възникването на проблеми изпращаме специалисти на място, които да установят каква е причината. Ако някой продукт не е подходящ за техните нужди, създаваме специално за тях нови изделия и им даваме да ползват безплатни мостри. Правим също и консултации на фирми, които не са наши клиенти, но се обръщат към нас със запитвания. Работата е бавна, но това не ни обезкуражава. Например една кюстендилска фирма повече от 7 месеца тестваше наши продукти, докато сключим договор. Създаваме също и образци за тестване в чужбина.
Успявате ли да се преборите с нелоялната конкуренция?
- Тя ни създава доста сериозни проблеми, но се надявам, че това е само временно. Има различни "гаражни" производители, сред които има и хора с научни степени. Те създават продукти и работят на пазара. Това са хора, които не си плащат данъците, не плащат осигуровки и по този начин постигат по-ниски цени. Техните продукти обаче са с неясен произход и нямат повторяемост като качество. Такива производители все пак успяват да взимат малките клиенти, които са много на брой и правят малки, но редовни покупки. Докато големите предприятия предпочитат нас, тъй като можем да им осигурим количества от порядъка на десетки тонове. При това им осигуряваме безплатен транспорт, отсрочка при плащането, дори това да е с цената на проценти от нашата печалба.
Как оценявате бизнес средата у нас, тя благоприятна ли е за малките и средни предприятия?
Бизнес средата в България е добра. Ниски са корпоративните данъци, има и други благоприятни фактори. Въвеждането на плоския данък обаче затрудни дребния бизнес. Поради липсата на минимален праг за облагане наши служители загубиха около 19% от месечните си доходи, което е по 48 лева на месец, или по 579 лева годишно. Това ни принуди да им увеличим заплатите, за да не губят тези пари, което беше непредвиден разход за сметка на бюджета на предприятието.
В региона важен фактор за бизнеса е предстоящото изграждане на АЕЦ "Белене". Затова ще насочим усилията си към строителната химия и производството на куфражни масла.