- Очевидно е, че цените на енергията ще се покачат след 1 юли и това е обусловено от много фактори. Главоломният ръст на петрола и останалите първични енергоресурси оказва силен натиск върху ръста на всички продукти и услуги.

Какво да очакваме в близко бъдеще. Цените на топлинната енергия средно за топлофикационните дружества ще се увеличат с около 14% и средната за топлинната енергия ще стане 69.60 лв./мВтч (при 61.04 лв./мВтч за 2007 г.), което е под цената на нощната електроенергия.

Най-вероятно цените, които бъдат утвърдени от ДКЕВР, ще се запазят до следващия регулаторен период след една година. В този план потребителите както на топлинна, така и на електроенергия ще бъдат предпазени от флуктуациите на пазара на първичните енергоресурси. Те обаче ще платят чрез услугите и продуктите втори път цената на увеличената енергия. Какво ще се случи с енергийните дружества обаче. Цените на топлинната енергия са направени при разчет на природния газ от 463.09 лв. за 1000 куб.м (сега действащата цена е 413.47 лв. за 1000 куб.м), т.е. очакваното повишение от 1 юли 2008 е едва 12%. Дори и регулаторът да успее да "удържи" цената за трето тримесечие, какво ще стане през четвъртото, а от 1 януари 2009 г.? Цената на природния газ зависи и от цената на алтернативните горива, т.е. отново стигаме до цената на петрола.

При преминаване на границата от 463 лв. за 1000 куб.м енергийните дружества, ползващи газа като основно гориво, започват да трупат загуби. Това важи в особен аспект за топлофикационните, които имат и други проблеми - ниска събираемост на вземанията - 55%, рестриктивна норма на възвращаемост на капитала, което де факто ги декапитализира и ограничава възможностите им за инвестиции в новиране на съоръженията.

В далечен план - погледнато политически, през 2009 г. ще има парламентарни избори, което е гаранция за допълнително изкривяване на пазара на енергия и скъсява хоризонта на прогнозите.

- Цената на енергията за всеки локален пазар е микс от много компоненти - първичен енергоресурс, процент на участието му в крайния горивно-енергиен баланс (ядрено гориво, въглища, газ, вода - без водата), технология на генериране на енергия, необходимост от покупка на квоти парникови газове, технологични загуби, загуби от неоптимално управление на мрежи и т.н. Така че, струва ми се, не е коректно да сравняваме несравними неща. Иначе ще изпаднем в положение да сравняваме цени на електроенергия във Франция (0.054 евро за кВтч) например, която генерира предимно от АЕЦ, с цени в България, която генерира от въглища (0.047 евро за кВтч при средно за Европа 0.082 евро за кВтч за 2007 г. по данни на Евростат).

Цената е такава, каквато е... и всички са недоволни, започвайки от потребителите - битови, малък и среден бизнес, индустрия, и свършвайки с енергийните дружества. Въпросът е да се намери балансът. Изкуственото "удържане" на цените, водено не от пазарна, а от политическа логика, рано или късно се "стоварва" в крайна сметка върху тези, които имат най-малка вина и които винаги "плащат" сметката на политическия PR - потребителите, които са и избиратели. После се задейства ефектът на бумеранга и потребителите/избиратели "награждават" или "наказват" политиците чрез вота си.

- Нека не забравяме все пак, че цената на електроенергията у нас е най-ниска в Европа. Разделянето на генерация, пренос, дистрибуция, търговия (визирам електроенергетиката) е европейска практика. Членството в ЕС налага съобразяване с установени правила. Европейска практика е отдаването на цели квартали на дружества, управляващи етажната собственост (т.нар. ютилити дружества).

Европейска практика, все още неприложена тук, е отделяне генерацията на топлинна енергия от преноса. Прилагането й би стимулирало инвестиции в малки когенерационни мощности, което ще създаде "здравословна" пазарна среда в производството на топлинна енергия и ще лиши монополистите от спокойствие и самочувствие на единствени и незаменими. Разбира се, това е приложимо за населени места с много абонати и добре развита топлопреносна мрежа. По същата логика действащи при стопански субекти когенерации биха могли да продават излишната им топлинна енергия на преносното предприятие при техническа възможност за включване към мрежата.

В този план създаването на енергиен мегахолдинг (с участие на НЕК, АЕЦ, "Булгаргаз", "Марица-изток" и т.н.) би могло да се разглежда като картелиране. Ще имаме вертикално интегрирана мегаструктура и мегаиграч в енергетиката, който контролира вноса на част от първичния енергоресурс (газ и ядрено гориво), генерира енергия (АЕЦ и "Марица-изток") и държи мрежите за пренос (НЕК). В полето енергетика държавата, освен че разполага с рефера (ДКЕВР), ще разполага и с основния играч. Е, да разчитаме ли на честна игра, или да заменим принципа на феърплей с принципа на Кубертен?

- Що се отнася до топлоенергетиката, няма как да има картелиране. Всяко дружество работи в специфични условия - като започнем от горивната база, минем през типа съоръжения (водогрейни котли, парогенератори, когенератори и т.н.), тяхната мощност и произтичащите от това плюсове и минуси, най-вече последното. Топлофикационните дружества са изграждани и съоръжавани с разчет да отопляват едно количество абонати, в днешни условия при намаляване на топлинния товар се получава така, че на практика работят на 30-40% от инсталираната мощност.

- Нека не подценяваме ролята на държавата и на държавния регулатор в лицето на ДКЕВР. Дейностите в енергетиката са лицензионни и като такива подлежат на контрол и санкции. Това, което казвам, е, че ако реши, държавата има достатъчно лостове да "наказва" за неспазване на правилата. Друг е въпросът, че самите правила понякога са хаотични, недомислени, противоречиви.

Що се отнася до лобитата или интересите. Енергетиката като стратегически отрасъл предполага наличие на засилен интерес. Всякакъв. Защото в ХХІ век енергията е преди всичко власт, много власт. Дори не толкова печалба, изразена в пари. Който контролира енергоресурсите и енергията, оперира с перспективата. Защото какво би бил животът на днешния човек без електричество например.

За това става на въпрос. За властта, опосредствана от контрола върху стратегически продукт като енергията. Няма уважаваща себе си държава, която да не е оценила този ресурс. Ако тя не го оценява... идва ред на лобитата.

- По закон, по закон повтарям, енергетиката е строго регулиран отрасъл. Иначе няма как да се гарантират непрекъсваемост и сигурност на доставките. От друга страна, няма истински пазар на продукта енергия. При топлофикационните и газовите дружества - обусловено от инфраструктурата. В електроенергетиката също не може да се говори за истински пазар по една проста причина - липса на генериращи мощности. В този аспект наличието на все повече и повече търговци на електроенергия не е необходимо и достатъчно условие (sine qua non) за съществуване на пазар на същата.

Що се отнася до балансирането. Нещо, което може да прозвучи еретично, но само на пръв поглед. Ниските цени на енергията препятстват използването на енергоспестяващи технологии от потребителите, доколкото същите нямат стимул за усилия в тази посока. Ниските цени и рестриктивната норма на възвращаемост, залагана от държавния регулатор, водят и до нисък процент на инвестиции от енергийните дружества в новиране на съоръженията и в мерки в посока повишаване на ефективността.

Така погледнато, аз не виждам как ще се справим с прословутите 3 х 20 на председателя на ЕК Барозу - 20% енергия от ВЕИ (за България - 16% до 2020 г., днес същата е едва 0.3%), 20% по-висока енергийна ефективност и 20% по-малко емисии парникови газове. Може би ще ги отчетем на книга, нещо напоследък обаче отчетите на България се компрометираха...

Регулирането, балансирането на цените на енергията - по нашия начин, след време неминуемо води до шоков скок на цените, тъй като икономическата и пазарната логика не следват политическата.