- Не искам да гадая, но управляващите би трябвало да помислят сериозно върху това предложение. Защото инфлационният натиск върху бизнеса е голям и намалението на този пряк данък би облекчило ситуацията в сегашния критичен момент. Искането за по-нисък данък върху хляба беше обсъждано и по средата на мандата на предишното правителство. Тогава заради зърнената криза се вдигна вой, че цените ще скочат, и понеже политиците все се стремят хлябът да не поскъпне, т.е. да оставят в бедност зърнопроизводители, мелничари и хлебари, се разгоря спор по въпроса дали да има диференцирана ставка за ДДС. Тогавашният финансов министър Милен Велчев обаче яростно се противопостави с мотива, че ставката трябва да остане единна. Основанията му бяха две - че според евродирективите до 2012-2013 г. всички данъчни ставки в Европейския съюз трябва да се изравнят, което обезсмисля искането ни. Втората теза беше, че диференцираните ставки създават условия за нарушения и заради ниското ДДС е възможно нехранителните стоки да се декларират като хранителни. За съжаление в България винаги когато има подобни преференции, се краде - за справка, погледнете митническите декларации. Затова и този аргумент на Милен Велчев надделя и единната ставка за данъка остана.

- Не виждам логика за тази съпротива. Нашите аргументи за по-нисък ДДС при хляба преди 4-5 години имаха чисто икономическа основа. А именно, че по-ниският данък ще извади на светло сивия сектор, който, както всички знаем, по веригата зърно - брашно - хляб се движеше между 30 и 70 процента в различните региони на страната. При по-ниска данъчна ставка криенето на фирмите ще се обезсмисли, защото вече няма да имат сметка да го правят. Тогава със сигурност хората ще започнат да се регистрират. От друга страна, фискът изобщо няма да пострада, както твърдят от финансовото министерство, защото сивият сектор ще започне да си плаща и приходите ще нараснат. Ще ви дам за пример как банковата система извади на светло част от сивия сектор през последните две години. И този сектор подобно на законно действащите фирми се нуждае от кредити, но понеже пред банките трябва да се показват изрядни счетоводства, фирмите бяха длъжни да обявяват оборотите си. И за да се получат исканите заеми, тези фирми станаха изрядни. По същата логика смятам, че е важно да се намали и ДДС.

- Инфлацията е изключително висока и дори не е равномерно разпределена. Колкото по-бедни са хората, толкова повече инфлацията ги удря, и то не с 15%, колкото е средната за страната, а с 50%, защото храните поскъпнаха драстично. Финансовото министерство трябва да се замисли и над друг важен факт. А именно, че 20-те процента ДДС, които държавата начислява, са върху значително по-скъпи храни - не върху 50 ст. за хляба примерно, а върху левче. За една година някои от тях са поскъпнали драстично, затова и приходите от ДДС ще бъдат много по-високи от разчетените в проектобюджета. Освен това вече се появява и наистина голям социален проблем, защото поскъпването на храните натоварва семейните бюджети извънредно. При положение че с инфлацията брутният вътрешен продукт нараства, на практика фискът на бюджета не е застрашен и намалението на ДДС е един от разумните начини за облекчаване на бизнеса.

- Не зная дали Орешарски е още по-твърд привърженик на единната ставка от предшественика си Велчев. Вярно е, че различните ставки ще създадат проблеми за данъчната администрация, която трудно би контролирала осчетоводяването. Трудностите са обясними, защото дори фирмите да начисляват нисък ДДС за храните, те ще продължават да плащат 20% за доставките на останалите стоки по веригата - горива, енергия и др. Но въпреки проблемите всички говорят как данъчните въвеждат модерни електронни системи за регистрация и контрол, което означава, че те не са неразрешими. Всичко е въпрос на организация и желание. Освен това вече трета година бюджетът има такъв излишък, че е трудно фискът да бъде застрашен от евентуалното падане на данъка върху храните. Защото ние в момента сме бедни, но това кой знае защо не се забелязва.

- Това е безспорно. Но тук ще ви кажа и друг проблем за българските компании. В Гърция данъкът върху хляба е 6% и това се оказва сериозна пречка за излизането ни на този пазар. Ако нашият хляб и брашно не бяха с 20% ДДС, фирмите спокойно можеха да продават на гръцкия пазар. Ще видите дали при 6% ДДС няма да има движение на български стоки към гръцките провинции.

- Не смея да гадая, че това ще се случи в България. Но ефектът ще бъде непряк и в много други посоки. Специално в нашия бранш никой не трябва да забравя, че колкото повече пари останат при зърнопроизводителя, толкова повече пари ще се върнат към целия български народ, защото рентата ще се вдигне. В цяла Европа тя е значително по-висока, отколкото в България, и е нормално да се повиши. От друга страна, предприемачите ще имат и по-голяма свобода да увеличават заплатите по веригата.

- Точния процент не мога да кажа, но освен разходите за горива и заплати специално ние, мелничарите, калкулирахме увеличение дори в цената на полипропиленовите чували, които се правят от деривати на нефтопродуктите. Всяка фирма има различни разходи, но при всички положения поскъпването е доста по-високо от средната инфлация за страната.

- Ефект ще има дори ако се блокира ръстът в цените на храните. На този етап не мога да прогнозирам, а и не виждам нагласа от страна на кабинета за диалог.

- Всичко зависи от ситуацията с горивата и енергоносителите. Въпреки че в световен мащаб колебанията при петрола сякаш се успокоиха, никой не може да предвижда накъде ще се движат цените на горивата и останалите енергоносители. Все още не е ясно и накъде ще тръгнат изкупните цени на зърното в България. Няма основание да очакваме, че стартовата цена на пшеницата ще бъде по-висока от миналогодишната. Вероятните цени са около 300 - 350 лв., а не 480 лв., както някои искат.