- Рано е за генерални оценки, макар че вече се появиха прогнози за суперреколта. Считам, че всякакви категорични изводи са прибързани, защото не е ли влязло житото в хамбара, се анализира не реколтата, а състоянието на посевите. Освен ако оценките не целят да манипулират пазара на цените.

Вън от тези общоизвестни правила, данните на министерството на земеделието в САЩ, сочат че след миналата година, когато цените на храните скочиха драстично, запасите от жито на планетата са на рекордно ниски нива. Прогнозите за добра реколта в страните, основни производителки на зърно, като САЩ, ЕС, Канада, Аржентина, Русия и Украйна, ще внесат равновесие в търсенето и предлагането тази година. Но аз считам, че то ще е много крехко, защото големи страни вносителки като Ирак, Иран, Пакистан в началото на месеца реагираха много нервно на поскъпването на американската пшеница от миналогодишната реколта. То бе следствие на драматичните обрати в търговията с царевица зад океана, провокирани от наводненията в Айова.

Мисля, че дълготрайните баланси в глобален мащаб ще бъдат все по-трудно постигани. А иначе се надявам тази година фермерите в България да имаме добри добиви. В нашето стопанство очакваме те да достигнат до 700 кг от дка. Мисля, че ще е добре за бранша, ако котировките от юни, когато старата пшеница се продава по 300-360 лв. за тон, се запазят и първите сделки с новото зърно да тръгнат от тези нива. Но знае ли се...

- Такива обобщения са и верни, и неверни. Спомням си, че бившият министър Нихат Кабил изнесе данни, че от сушата миналото лято българските фермери са загубили 1 млрд. лв. Други твърдят, че високите цени, които в един момент достигнаха до 540 лева за тон пшеница, са ни направили богати. Може търговците да са прибрали по-големи печалби, но производителите, които плащат четири пъти по-скъпо торовете, отколкото през 2000 г., и три пъти увеличените през това време горива, няма как да са забогатели много.

Високите цени на зърното, регистрирани след миналогодишната криза, са плод и на натрупаната инфлация от последните двайсет години. Нека не забравяме, че въпреки общото поскъпване допреди 2-3 години пшеницата не мръдваше над 120 долара за тон. Е, тези нива няма да се върнат никога, но се надявам, че при едни по-добри години цените отново ще се стабилизират около 130-150 евро за тон.

- Четох, че в момента в САЩ на всеки 10 дни се открива по една фабрика за биоетанол. Там в момента годишно в енергия се преработват между 30 и 50 млн. тона царевица. Но аз не вярвам, че тази мода ще продължи дълго. В момента нуждите от петрол в света са 3.5 млрд. т годишно. Ако всичкото зърно на планетата, което годишно достига 1.7 млрд. тона, се преработи в гориво, ще получим 850 млн. т енергоносители. Или около една четвърт от необходимото. И то при положение че си осигурим живот без хляб. Мисля, че не може да стане.

Аз се занимавам с агробизнес вече почти двадесет години. И съм убеден, че печалбите идват от модерно и високоефективно стопанство. Само високата производителност може да направи храните по-евтини и пазара по-богат.

- По принцип я одобрявам не защото вярвам, че ниската ставка ще поевтини стоките, а защото ще ограничи сивия сектор. Когато данъците са поносими, много търговци и производители, които сега крият оборотите си, ще излязат на светло. Така бюджетът няма да загуби, пазарът на стоки ще се насити с повече предлагане и потребителят ще спечели.

- Това е опасно и вредно за земеделието ни. Без средства за модернизация българското селско стопанство е обречено. Затова не разбирам как така стоим и гледаме, че ни наказват, без да правим всичко възможно нещата да се променят. Не съм информиран кои точно фирми и защо са обявени за нарушители, но не виждам защо заради нечии конкретни вини ще се наказват всички. Просто много бързо трябва да се открият авторите на злоупотребите, да си понесат отговорността, а всички ние да продължим да работим. Не разбирам какво правят в Брюксел евродепутатите ни. Те не бяха ли чули оценките за България там, докладваха ли ги на партиите си тук, организираха ли обсъждания, провокираха ли мониторинг на място? Предложиха ли на инспектиращите да проверят и нас, които не крадем, да се види, че има и такива, които работят? Ами престоят им в Европарламента се издържа от нас, те какво работят там?

- Сега министерството се оглавява от нов човек, не бих искал да обяснявам какво съм казвал пред предшествениците му. Като председател на Асоциацията на фермерите обаче, която ме е излъчила да я представлявам в този консултативен съвет, много пъти съм казвал и ще повторя, че нормотворчеството в областта на земеделието бъка от абсурди и недомислици. Например младите хора, решили да се занимават със земеделие, могат да кандидатстват за средства по програмата "Млад фермер" само ако докажат, че обработват земя в реални граници. И ето един младеж, наследил 20-30 дка некомасирани парцели, няма достъп до фондовете, защото не отговаря на условията. Казват ми, така се избягвали злоупотреби. Истината е, че злоупотребите се избягват чрез строг контрол, а не чрез написването на най-лесните правила. Когато е договаряно това, никой не е мислил, че ще има хора, които при старта си няма да могат да създадат компактен масив. Ще им се наложи да наемат чужда нива, а тяхната може да е в границите на някой друг вече комасиран парцел. За такива проверки съществува системата за идентификация, но чиновниците искат да улеснят себе си, а не фермера. Ще ви дам и друг, още по-тъп казус. Двама братя имат 14 крави. Искат да кандидатстват - всеки със стопанство от по 7 животни. Не може. Защото нямат два отделни обора. И какъв е смисълът всеки да вдига миниферма, ако общите им усилия ще доведат до по-бърз просперитет? Никой досега смислено не ми е отговорил на този въпрос.