Това, което става с лихвите по депозитите, е притеснително
Георги Константинов е изпълнителен директор на Централна кооперативна банка от девет години. От една година е изпълнителен директор и на "ЦКБ асет мениджмънт". Преди това четири години е работил в ТБ "Биохим", която се вля в сегашната Уникредит Булбанк, три години в несъществуващите вече София банк и една година в ТБ "Електроника".
След това, което наблюдавахме в изминалите месеци, а и в момента на международните финансови пазари и у нас, банковият сектор тук преориентира ли активната си кредитна политика към по-умерена?
- Растежът на кредита от началото на 2008 г. намалява, като до края на годината прогнозите са да бъде около 40%. Ръстът е по-малък и заради натрупаната висока база, защото все пак обемите остават големи. Към края на юни активите на банковата система са близо 66 млрд. лв. Може да се очаква, че към края на годината ще надминат 70 млрд. лв. Като показатели на банковата система към икономиката - банково проникване и пр., почти се изравняваме със страни като Словакия например. Българският банков сектор вече е относително добре развит във всяко отношение.
Това, че обемите на отпуснатите кредити остават големи, означава ли, че банките продължават с агресивната политика и че недостигът на ресурс не оказа чак толкова голямо влияние в това отношение, или просто търсенето е силно?
- Да кажем, че банките са умерено агресивни, защото все пак има промяна в политиката им. Трябва да се имат предвид и големите затруднения на фондовия пазар и това, че някои от клиентите не могат да набират ресурс оттам. Тези, които вече са там, почти нищо не могат да направят за привличане на допълнителен ресурс от фондовия пазар, а тези, които се подготвяха за емитиране на книжа, се отказаха на този етап. Така остава само банковата система като източник на средства. Тази година ще бъде такава - кредитирането ще осигурява ресурсите на бизнеса. Фирмите от този сегмент започнаха да се създават през 1993-1994 г. и да укрепват през 1998-2000 г. Сега вече те са укрепнали, в голяма степен са прозрачни като счетоводна отчетност, но нямат достъп до финансовите пазари по дефиниция. Не са достатъчно големи, че да могат да се листват на борса и да набират ресурс оттам или да емитират облигации. Остава им да работят активно с банките. Те са много благодатна и перспективна клиентска група. Все повече ще укрепват като мениджмънт и технологии. Напоследък особено силно се развива агросекторът, който се състои основно от малък и среден бизнес. За него най-важни са личното отношение, бързината на кредитиране и сигурността, че такова ще бъде получено в необходимия момент.
Какво се случва с клиентите на банките, които са ползвали кредити по програма САПАРД след спирането на средствата от ЕС? Банките ще се съобразят ли с този факт при обслужването на кредитите от тези клиенти?
- ЦКБ работи по-активно с новите структурни фондове за подпомагане на селските райони. Работата по тях на този етап се развива много добре. По програма САПАРД нямаме значими проблеми, защото клиентите ни отдавна си издължиха кредитите или са ги издължили в по-голямата си част, а и степента на обезпеченост е добра. Но програмите по новите фондове са много търсени и както ние, така и конкурентите ни кредитираме по тях активно. ЦКБ е особено активна, защото има традиции в областта на агросектора.
Този сектор не остава ли сякаш на заден план в полезрението на инвеститорите и в икономическата политика на страната?
- Агросекторът работи много добре и става все по-ефективен. Тази година ще бъде много добра за него заради климатичните и агрометеорологичните условия и повишените технологични стандарти. Наистина остана малко население, което да работи в селата и да обработва земите, но това пък означава, че и все по-малко заети в този сектор създават все повече продукт. Това допринася за рентабилността на сектора. Вече се внася модерна и нова техника чрез субсидиите по европейските програми. Българското земеделие в момента се променя с много бързи темпове в сравнение с другите страни от региона. След три-четири години България ще има много модерен агросектор. В тази връзка е критично важно запазването на структурните фондове.
На какво ниво е конкурентоспособността на малкия и средния бизнес спрямо европейския пазар? Преди влизането на страната в ЕС имаше прогнози за фалити и пр.?
- Нищо такова не се случи. Малкият бизнес продължава да укрепва и да се развива. Фирмите, които са експортно ориентирани, имат достъп до европейските пазари и разширяват пазарния си дял. Европейският съюз е голям. Все пак по-голямата част от този бизнес е ориентиран към местния пазар. Малките и средните фирми са по-гъвкави и много по-мотивирани непосредствено за развитието си. Потенциалът им наистина е голям и сега започва да се развива истински.
Не се ли оказа малко надценен потенциалът на някои сегменти от малкия и средния бизнес - например строителните предприемачи? Видно е какво се случва в летните и зимните курорти.
- Курортните комплекси наистина се оказаха надценени. Но за градските имоти това не може да се каже. В София например цените все още са балансирани при 1100-1600 евро в зависимост от мястото спрямо другите столици на Централна Европа. От тук насетне растежът на цените на градските имоти ще бъде много бавен, може би ще има и корекция, но не вярвам да се наблюдава съществен спад. Очаквам известно връщане назад в цените на старото строителство и неуредените с инфраструктура локации. И по курортите ще се продава по-евтино. Ако се предложи имот на по-ниска цена, винаги ще се намери купувач.
От това ще пострадат ли банките, които са финансирали такива проекти?
- Не вярвам, защото те все пак правят внимателна оценка и редукция при стойността на кредита спрямо цената. Съществени рискове за банките няма.
Има ли необходимост от промяна на критериите за кредитополучателите в посока увеличаване на взискателността?
- Там, където ги е нямало тези изисквания, може да бъдат повишени. Но като цяло в сектора критериите не са били занижавани, че да има необходимост от повишаването им. Рекламите за предоставяне на кредити само срещу лична карта например са повече реклами, такава им е функцията. От друга страна, такъв тип заеми съставляват малка част от портфейла в банкирането на дребно на банките. Все пак на нашия пазар кредитирането не е било толкова разхлабено. Може да се наблюдава леко увеличаване на изискванията, но основно при дребните клиенти. При фирмените клиенти - не. Практиката в други страни да се кредитира само срещу проект, без обезпечение, тук така и не се наложи изцяло. Винаги се взима и странично обезпечение освен обекта на кредитиране.
ЦКБ среща ли някакви трудности при набиране на ресурс предвид ситуацията на междубанковия пазар и това, че няма банка майка в чужбина?
- Доскоро банката беше основен играч, който предоставяше левов ресурс. Винаги сме разчитали само на местния депозитен пазар и в момента не изпитваме затруднения. Тези, които получават ресурс от банките майки, в момента са в по-деликатна ситуация, защото те спряха да предоставят ресурс и доколкото отпускат такъв, той вече е на други цени. Убеден съм, че ние имаме по-ниска цена на ресурса, отколкото средната за системата, и още по-ниска от тези, които ползват рефинансиране от централите си в чужбина.
Какви рискове произтичат от това, че кредитите растат с по-бързи темпове от депозитите?
- Отдавам го както на конкуренцията, така и на факта, че някои банки продължават да правят трансфери от централите си в чужбина, за да кредитират в България с цел разширяване на пазарните си дялове. Централна и Източна Европа до голяма степен остава изолирана от случващото се на финансовите пазари в САЩ и Европа. Разбира се, тя не може да бъде изцяло изолирана, защото има корелация с международните финансови пазари, но някак си банковите системи в ЦИЕ остават встрани от това, което се случва в другите банкови системи. Картината тук е много различна от това, което се случва в Северна Америка и тези европейски страни, които са били по-тясно свързани с ипотечната криза в САЩ. Очевидно ЦИЕ не е била толкова свързана, като не е купувала такива инструменти.
Докъде ще стигнат лихвите по депозитите?
- Много труден въпрос. Това, което става с лихвите по депозитите, е притеснително. Защото сякаш свършва рекламният период на тези екзотични оферти и те започват все повече да стават реалност. Надявам се обаче лихвите да се задържат на тези нива до края на годината и това, което в момента се случва, да спре дотук, а растежът на лихвените проценти да не продължава с такива темпове. Все пак се забелязва нещо обнадеждаващо - напоследък рекламата започна да акцентира не толкова върху лихвите, а повече върху различни условия по депозита, като предварителна лихва, свободно теглене и довнасяне. Освен това тези продукти, които в момента се рекламират, са нови - банките тепърва ще набират ресурс по тях. Тоест няма веднага да окажат влияние върху цената на депозитната маса в посока нагоре. Тя че ще расте, ще расте, но не с такива страховити лихви, каквито сега се наблюдават по някои продукти. Надявам се да се задържат на това ниво, което е достигнато. Отражение в тази посока би имало намаляването на задължителните резерви при БНБ.
Кое е притеснителното, клиентите се радват на високи лихви по спестявания при тази инфлация?
- Притеснителното е, че оперативният марж на банките спада. И ако тези лихвени нива се запазят, този спад няма да бъде постепенен, а напротив. Надявам се все пак финансовите пазари да започнат да излизат от тази криза.
Какви алтернативи има населението да спаси парите си от инфлацията освен банковите депозити, които всъщност не ги спасяват?
- Не ги спасяват напълно, но банковият депозит е сигурен и лесен начин поне частично хората да спасят парите си от тотално обезценяване. Недвижимите имоти са скъпи като единична инвестиция и е трудно да се купи имот без помощта на кредит. Иначе сама за себе си спестовността не е лоша. Тя е благоприятен стимул банките да продължат да поддържат кредитната си активност. Така пък фирмите ще се модернизират и създадат работни места.