- Цените непрекъснато растат, не само на фурнирите и ламинираните плоскости, с които основно работим, но и на горивата, на тока, актуализират се и работните заплати… Това естествено се отразява на себестойността на крайния продукт, но не е възможно винаги да се калкулира и върху пазарната цена. Реално в повечето случаи маржът се поема от фирмата. Ние работим в пазарни условия, не може всеки път да обясняваме на клиентите как нафтата се е вдигнала с още 5 стотинки. Това само ще ги изнерви и отблъсне. Затова сме лоялни към тях, дори с цената на известни загуби за фирмата.

- В началото на годината направихме 10% увеличение на цените, реално то трябваше да е в пъти повече. За нас обаче по-голяма загуба би било да изпуснем клиент, той да остане недоволен и да се насочи към друг производител. Затова в дългосрочен план е важно да спечелим добра репутация на пазара. Независимо че понякога счетоводно се отчитат загуби, които са по-големи или по-малки в зависимост от конкретната поръчка.

- Ние работим предимно за търговци на мебели, професионалисти, със собствена визия за продуктите. Те идват при нас, защото много добре знаят какво точно им предлагаме като качество. Разбира се, не сме ограничили клиентите си само до професионални търговци и не делим клиентите на едри и дребни. На практика всеки може да дойде и да поръча при нас една мебел или 100, няма значение. Но не правим масово производство, този пазар е зает предимно от големите чуждестранни фирми от Полша, Италия, Сърбия, дори и от Китай.

Работим по индивидуална поръчка, ползваме професионални консултации на архитекти и дизайнери. Не повтаряме това, което веднъж сме правили. Малкият производител трябва да е уникален, много иновативен и гъвкав, за да е на пазара.

- Китайците нямат толкова внушително присъствие, каквото в текстилната промишленост. По обясними причини оттам се внася повече дребна мебел, но въпреки това китайците са успели да си запазят една сигурна ниша и да спечелят клиенти. В България обаче пазарът на мебели е зает предимно от европейски производители.

- Нужни са постоянни инвестиции в подновяването на производствените мощности, тъй като технологиите в мебелното производство, както и в строителството, бързо се развиват. Последно закупихме нова машина за слепване на кантове. Основно обаче усилията ни са насочени към строителство. Предвиждаме до началото на следващата година да изградим нов търговски център, тъй като ни е нужна представителна площ. Там ще имаме възможност да покажем свои мостри, ще представим и новите технологии, с които работим. В изграждането на комплекса ще вложим около 1.5 млн. лв.

След като приключим с този обект, ще построим и производствено хале, където ще се помещава новият център за интериорни и входни врати. Около 120 хил. евро ще вложим в строежа, след което ще направим консултации с вносителите на техника за нужното машинно оборудване.

- Строителството в региона определя търсенето на врати. Затова преценихме, че е нужно да разширим това производство. В региона строителството все още е една от най-бързо развиващите се индустрии въпреки прогнозите, че темповете ще намалеят в следващите няколко години.

Но дори строителството да отбележи известен спад, повечето от жилищата в България са стари и се нуждаят от ремонти, саниране, подмяна на врати, дограми. Така че не само строителството е определящо, също и нарастващите изисквания на клиента към удобството и естетиката на дома.

- Да, у нас се позволява на гаражни производители да работят. Нас, легалните, ни притискат различни институции с изисквания за сертификати, условия за безопасност на труда, данъци, осигуровки, такси и т.н. Нелегалните никой не ги закача, затова и подбиват цените. Продуктите им не са дотолкова качествени, но те успяват да отнемат клиенти заради цените, които предлагат. Това го има във всички сектори, но в мебелното производство сякаш най-лесно се прави може би заради липсата на нормативна база или наличието на вратички в нормативната база.

- Всички процедури по издаването на нормативни документи в бизнеса са много утежнени, голяма е бюрокрацията. Не зная това доколко е оправдано, но за всяко едно разрешително или справка се чака дълго и се губи ценно време. На нас непрекъснато ни се налага да взимаме кредити, за да работим. Във връзка с това ни трябват и документи - от общината, от данъчните, от РИОСВ, от инспекцията по труда… За това се чака прекалено дълго. Това ни пречи да си спазваме сроковете, да работим оперативно. Трябва да има по-съвременна система, може би електронна, пригодена към пазарните условия. Не е нормално чиновниците да спъват бизнеса, напротив - системата трябва да е гъвкава и да насърчава данъкоплатците.

- Аз лично предпочитам банковото кредитиране, защото кандидатите за европарите "минават през много дребно сито". Малките фирми трудно могат да отговорят на условията. Преди години кандидатствахме за един проект по САПАРД за квалификация, но не бяхме одобрени. От самия човек зависи доколко е склонен да кандидатства по такива проекти, но като че ли големите фирми повече успяват, а малките разчитат на собствени ресурси. Има и нещо друго - корупцията при кандидатстването на европарите е голяма.

- С кадрите имаме трудности, както казах, в мебелното производство технологиите бързо се развиват. Работниците във фирмата миналата година преминаха обучителен курс. Такива курсове трябва да се организират, за да се опресняват знанията и уменията, да се усвояват новите машини. В Плевен има техникум по дървообработване, но това не означава, че пазарът на труда е залят от подготвени кадри. Подготовка винаги трябва да има във фирмите, тъй като работата във всяка от тях е специфична. По-скоро проблемът е друг - младите хора като че ли не са достатъчно мотивирани да работят по специалността си, в нашата фирма работят само двама-трима дърводелци от този техникум. Не мога да кажа как е при

другите дърводелски компании в региона, но проблемът с мотивацията има

пряко отношение към квалификацията на хората.

- Не искам да твърдя, че образованието не е добро или не е адекватно. Не зная как стои точно този проблем. Но както ви казах, от 30 работници във фирмата професионалния техникум са завършили само двама-трима.