ХСИ ЕООД е производител на хлебните и сладкарски изделия с марка "Лагард". Компанията е създадена преди 10 години във Варна и е сред водещите в производството на деликатесни и диетични хлябове. В момента продукцията на дружеството се продава в по-големите части на страната, както и в курортите по Черноморието. Плановете на ХСИ предвиждат да наложат изделията си и в зимните комплекси.

- С много бързи темпове Преди 10 години те заемаха не повече от 10 на сто от пазара. В момента делът им от общия пазар е между 25 и 28 на сто. Разбира се, лидер продължава да бъде заводският хляб. При него, разбира се, има пряка зависимост с цената, която кореспондира с доходите на населението. Моето мнение е, че като развитие заводският хляб ще претърпи няколко метаморфози. Част от производителите, които работят с нискокачествени и евтини брашна, постепенно ще започнат да намаляват своите производствени мощности.

- Дълъг, около 7-8-годишен. Няма да се купува хлябът на производители, които не инвестират и които работят с по-нискокачествени и евтини брашна. Смятам, че част от подобни производители ще фалират, защото основното при заводския хляб е техниката. Докато тези, които инвестират средства в усъвършенстване, в обучения, в нови производствени линии, в силози и пр. - това са около 40-50 големи и сериозни производители на заводски хляб, при тях качеството непрекъснато ще се вдига и ще се доближи до тези, които заемат 30-процентната ниша на специализираните хлябове. Резултатът ще бъде, че крайният потребител ще може да консумира хляб с много добро качество и задоволяващо потребностите на едно по-претенциозно население.

- Като цена сме на последно място в Европейския съюз. Като качество стоим значително по-добре. Заводският хляб в по-голямата си част е доста некачествен предвид на факта, че се работи с по-нискоструващите брашна. Освен това новата реколта предполага едно доста ниско качество на брашното.

Основните ни притеснения са свързани именно с ниското качество на хлебна пшеница. Като добиви има свръхпроизводство, каквото не е имало от години. На места говорим за до 500 кг и повече зърно от декар. Като качество обаче показателите са ниски.

В последните години все повече производители акцентират на качеството на брашната и суровините като мая, сол, техника, обучения на персонал. Доказателството е видно на Златни пясъци, където немски туристи си купуват срещу 2 евро хлебчета - "павета", които са произведени във Варна и струват по около 50-60 ст. Това означава, че има фирми, които предлагат достатъчно добро и високо качество на продукцията си.

- В последните години започнаха да правят разлика и да търсят по-специални продукти, да наблягат на разнообразието. След появата на производители, които предлагат хлябове с различни брашна, грамаж и др., той започна да се ориентира изключително бързо в тази ниша. Това е тенденция, която ще продължи. Бъдещето на хлебопроизводството е в деликатесните и черните хлябове. Въпреки че цените им са по-високи от тези на заводските изделия, те са много по-качествени. Клиентите все повече ще търсят хлябове с различни семена, витамини, минерални добавки или направени от черни, ръжени или царевични брашна.

- Говорим за т.нар. Е-та. През 2007 г., постигнахме договорка с главния санитарен инспектор Тенчо Тенев през последното тримесечие на 2008 г. да бъдат направени масови проверки в хлебопроизводство и сладкарството и във връзка с изписването на съдържанието на продуктите върху етикетите и реалното им съдържание. В самия продукт. В момента федерацията набира сигнали. Не всеки производител обявява наличието им, а и не всеки потребител чете етикетите.

- Да. Дори и в Европа няма толкова много производители. Само 1000 са членовете на нашата асоциация. Големите производители са около 500. Покрай зърнената криза през миналата година около 10-15 процента от тях или фалираха, или останаха само търговци.

- Както навсякъде. При нас се чувства много осезаемо, защото се работи на смени, при запрашеност, шум... Средните заплати преди година бяха около 350 лв., а за да се започне работа е нужна някаква квалификация. Това предполага голямо текучество. Криза за качествени кадри има и в останалите страни от ЕС. Така че нашите майстори само докато отидат там, започват от поне 1200 евро. Много лесно си намират работа. Оттам нататък заплатите растат. Недостиг има, но хора, които да се обучават, почти няма.

- Да, определено. Тези, които произвеждат, все повече се ориентират към биохлябовете. Т.е. в момента най-модерни и скъпи са изделията, които се правят изцяло от проверени и наблюдавани биосуровини. На първо място е житото, което е от специални региони и без тор. После е маята - течна закваска като едно време, която се прави по специална технология и е много скъпа. Работи се с минерална вода и с морска сол, т.е. всички суровини са автентични. Хлябът трябва да стане с шупли, с една малко по-дебела кора, която предполага по-голяма трайност заради автентичността на суровините. Такъв хляб струва около 4-5 евро за 500 г. В Норвегия например е 9 евро.

- Работим с пълен капацитет. Това означава около 40 хил. кроасана на ден и 7-8 т брашно, което преминава през машините. Зареждаме туристическите комплекси и от година на година въпреки огромната конкуренция в бранша, броя на обектите, които зареждаме, се увеличава. В момента сме сред лидерите в този сегмент.

- Да. "Сол Мелиа", "Риу" и др. Имаме дистрибутор и в София. Пазарът там е доста по-различен от варненския - лятото е слаб сезон, а зимата - силен. Това е добре за нашия бизнес. Мислим за разширяване на производствените мощности и въвеждането на нови продукти. Вероятно някои от сегашните продукти ще отпаднат предвид малкото им търсене. Нормално е за производителите да сменят продуктите и да ги обновяват. Като пазар смятаме да пробием в зимните курорти. Нещо, което не сме правили до този момент.

- Варна, София, крайбрежието, Бургас и Велико Търново. В Пловдив все още ни няма.

- Всичко зависи от обемите, цените и начина на плащане. Мисля, че не е невъзможно. Особено за курорт като Боровец, който се състои от няколко много големи хотели. Убеден съм, че има бъдеще в търговията в зимните курорти.

- Над 300. От тях хлябовете са над 40, сладкарските са над 80, като говоря за разлини типове продукти от гледна точка на брашна, грамаж. Кроасаните са 8, но много от продуктите ги предлагаме и в замразен вид. Така че, когато говорим за хотели в зимните курорти, идеята ни е да направим това в собствени точки на продажба. Така те ще се изпичат пред туристите на момента и ще се предлагат. Това се приема много добре.

- Работим на непрекъснат режим, само на 1 януари спираме за една нощ. С постоянно присъствие на технолози, които всяка година ги преквалифицираме. В момента е в ход проект между федерацията на хлебопроизводителите в България и белгийското правителство. Той представлява следното - в база на фирма "Пуратос" в Перник се извърши обучение на 10 инструктора по 4 направления - хлебарство, шоколатиерство, мениджмънт, сладкарство. Идеята е от тези хора, които са обучени, всеки да обучи още 10 души на свой ред. И така още на два пъти. По този начин общият брой на обучените ще достигне 300. Отзивите от проекта и вече преминалите през него са много добри.

- Много френски брашна купуваме, защото последната година цените почти се изравниха. Около 30 процента от брашната ни в момента са френски. Но при очакванията за нискокачествени брашна тази година много е вероятно да купуваме и да ползваме основно френски брашна.

- Предпочита соления вкус. Българинът е склонен да опитва, но е традиционалист. Докато в Европа основните закуски са със сладък пълнеж. Тук баницата е основно ястие и е това, което се търси.