Инвестицията в човешки потенциал и знания се възвръща многократно

Инвестицията в човешки потенциал и знания се възвръща многократно

Инвестицията в човешки потенциал и знания се възвръща многократно
Генади Цветанов е най-младият български доцент. Роден е на 27 септември 1975 г. в Плевен. Завършва средно образование в Плевен, а висше през 1998 г. в Техническия университет - Габрово. На 28 години защитава образователна и научна степен "доктор" в Техническия университет в София, а на 32 години става доцент. От 2008 г. е зам.-декан по учебната дейност на факултета по "Машиностроене и уредостроене" на ТУ - Габрово.
 
Доколко има наука в България и на какво ниво е в сравнение с другите балкански държави?
- В България науката е на много високо теоретично ниво. В последно време се направи и значителен напредък в развойната дейност чрез внедряване на различни научни разработки. Основното схващане при нас е, че наука се прави единствено в БАН. Според мен чистата теоретична наука не бива да се разделя от преподаването, защото тогава тя се превръща в самоцел и губи достоянието си за широката аудитория. Мисля, че през последните години университетската наука постигна значителен напредък, за което говори и значително увеличеният брой научни конференции и симпозиуми. В другите балкански държави учените защитават своите разработки чрез европейски патенти, което за България е още трудно достижимо, защото изискват значително финансово обезпечаване. Разработките, които аз съм направил, също нямат патент, въпреки че са внедрени в различни заводи в страната - "Капрони" АД - Казанлък, "Импулс" ООД - Габрово, и др. Струва ми се за необходимо да се заделят повече финансови средства за научни иновации, за да се постигне конверсия на машиностроенето в България.
Има ли ясна държавна политика, която да е в помощ на учените?
- Да, мисля, че има ясна държавна политика за науката в България, но няма достатъчно финансови средства, които да я обезпечат. Оттук следват и основните проблемите с кадровия потенциал на нацията и на младите учени, които предпочитат по-платена и не толкова престижна работа зад граница. Това според мен е личен избор на всеки един от нас какво ще оставим след себе си и когато се оплакваме от реалния живот, следва да се запитаме дали правим нещо да го променим, или предпочитаме да избягаме.
Каква част от БВП трябва да отделя България за развитие на науката, за да могат талантливите изобретатели да не ходят в чужбина?
- Не мога конкретно да кажа, защото не съм икономист, но считам, че за образование и наука трябва да се отделят поне 10% от БВП. Това е една инвестиция в човешки потенциал и знания, която впоследствие се възвръща многократно. Без солидни специалисти в различни области на науката България е обречена да бъде зависима винаги от други, от техните инвестиции и опит, което предполага нисък икономически ръст на развитие.
Трябва ли държавата да помага финансово за получаване на патенти за български изобретения в чужбина?
- Патентът е авторско право, което защитава конкретна научна разработка и осигурява на автора в бъдеще финансови облаги от това. Не мисля, че е държавен приоритет да се финансират самите патенти, а тяхното внедряване и въвеждане в производството. Това може да е само от полза за иновативния бизнес и за развитието на конверсивни технологии.
Как могат младите хора да бъдат привлечени в науката?
- Най-вече като събудим техния интерес и им дадем възможност за свободно развитие в дадената научна област. Голяма част от научната общност е консервативна и не гледа с доверие към младите хора, което винаги обаче може да се промени. Трябва да се отделя все по-голямо внимание от всички към развитието на технологиите. За да бъде интересна науката, трябва да се развиват хибридни (интердисциплинарни) области като например мехатрониката. Те дават по-широк поглед на специалиста, като съчетават в себе си повече от една теоретична дисциплина и когато всичко това е подплатено с нужната практика, се създават предпоставки за получаване на нови изобретения. Държавата трябва да създава такива предпоставки, като стимулира разкриването на нови специалности в университетите. Мисля, че това е правилната посока към приобщаването на младите хора към науката.
Има ли случаи, когато български фирми спонсорират и впоследствие наемат на работа талантливи студенти след завършването им?
- Да, това е честа практика в университетите. В ТУ - Габрово, има създаден кариерен център, който е своеобразен медиатор между студентите и работодателите. Всяка година при нас постъпват предложения за свободни места от заинтересуваните фирми в отделния отрасъл или подотрасъл и условията, които те предлагат.
Достатъчно ли се рекламират българските изобретатели у нас, за да може изобретенията им веднага да бъдат вкарани в производство?
- Мисля, че не. Преди съществуваха организации като Научно-техническия съюз (НТС), които спомагаха именно за тази рекламна дейност, но в голяма част от градовете тези организации не съществуват или ако ги има, те осъществяват друга приоритетна дейност.
Коя е вашата сфера на развитие и какви постижения имате тук в България?
- Моята сфера на развитие е в областта на точното уредостроене и на финомеханичната техника. В България този подотрасъл на машиностроенето е по-слабо развит в сравнение с другите европейски държави, където вече се говори за микро- и нанотехника. До настоящия момент в Габрово се намира единственият по рода си на Балканския полуостров завод - "Инструмент" (сега "Тератецит"), който има оборудване за производство на инструменти и изделия в уредостроенето. В него се произвеждат еволвентни цилиндрични зъбни колела с модул 0.3 мм, а в Германия и Швейцария имат технология за производство на зъбни предавки с 10 пъти по-малки размери.
Може да се каже, че за първи път признание за моите разработки получих в чужбина, където взех участие на международен симпозиум. Впоследствие такова получих и в България. Считам, че човек не трябва да се ограничава само до пределите на нашата страна, а трябва да види как работят и хората в чужбина.
Как се отнася държавата у нас към новаторите и изобретателите? Закриля, не или е безразлична?
- Аз считам, че е по-важно отношението на фирмите и частния бизнес, които да подкрепят финансово новаторите и изобретателите. Отношението на държавата ще дойде след това и то ще бъде съпътствано с признание. Университетската наука в момента частично тангира с проблемите на бизнеса в България, т.е. няма реални проблеми за решаване и това я прави теоретична и не толкова достъпна. За да станем една наистина техническа нация, трябва самите ние да го искаме и тогава специалистите, които се дипломират при нас, ще бъдат напълно равностойни на другите от по-развитите европейски държави.
Дълъг ли е пътят на едно изобретение от чисто академичната мисъл до практиката?
- Не мисля, че е дълъг, защото самият аз изпитвам удовлетворение, когато видя реално произведено нещо, проектирано от мен, и знам, че си е заслужавало чакането. Например миналата година през септември докладвах нов модел зъбен съединител с асиметричен профил на зъбите на научна конференция, а чак сега успях да намеря спонсори и да направя реален макет, но съм много доволен, защото се получи пълно съвпадение между теорията и практиката.
Как се отнася към изобретенията бизнесът у нас и в чужбина?
- Разликата е огромна, но зависи от това какво търси конкретният изобретател. Комерсиализмът пречи на много учени да популяризират това, което са конструирали, защото считат, че заслужават голямо финансово обезпечаване за своята идея. Един изобретател в България може да има популярност, ако не иска средства за своето изобретение, но дори и тогава няма гаранция, че то ще бъде реализирано. За мен е удовлетворение да видя произведено това, което никой друг не е конструирал, да го демонстрирам пред студентите, на които преподавам, и да знам, че те ще ме запомнят с това.
Има ли кражби на изобретения и как може един изобретател да защити творението си?
- Във всяка една сфера, в която се прави нещо ново, има и непозволени неща. Вариантите за защита на едно изобретение се свеждат само до два. Единият е то да бъде представено в научни публикации по света и авторът да се надява, че другите учени ще бъдат коректни и ще го цитират, а другият е то да бъде защитено с европейски патент. Както и сами се досещате, гаранция за коректност и в двата случая няма. Мога да ви дам пример с Никола Тесла, който има над 500 изобретения и скоро Сръбската академия на науките издаде книга в негова памет с най-големите му открития. На него му открадват една идея и я патентоват други, след което на въпроса какво мислите за това той отговаря: "Съжалявам, че тези хора имат само тази възможност да постигнат определен етап в развитието си като учени."