- В България науката е на много високо теоретично ниво. В последно време се направи и значителен напредък в развойната дейност чрез внедряване на различни научни разработки. Основното схващане при нас е, че наука се прави единствено в БАН. Според мен чистата теоретична наука не бива да се разделя от преподаването, защото тогава тя се превръща в самоцел и губи достоянието си за широката аудитория. Мисля, че през последните години университетската наука постигна значителен напредък, за което говори и значително увеличеният брой научни конференции и симпозиуми. В другите балкански държави учените защитават своите разработки чрез европейски патенти, което за България е още трудно достижимо, защото изискват значително финансово обезпечаване. Разработките, които аз съм направил, също нямат патент, въпреки че са внедрени в различни заводи в страната - "Капрони" АД - Казанлък, "Импулс" ООД - Габрово, и др. Струва ми се за необходимо да се заделят повече финансови средства за научни иновации, за да се постигне конверсия на машиностроенето в България.

- Да, мисля, че има ясна държавна политика за науката в България, но няма достатъчно финансови средства, които да я обезпечат. Оттук следват и основните проблемите с кадровия потенциал на нацията и на младите учени, които предпочитат по-платена и не толкова престижна работа зад граница. Това според мен е личен избор на всеки един от нас какво ще оставим след себе си и когато се оплакваме от реалния живот, следва да се запитаме дали правим нещо да го променим, или предпочитаме да избягаме.

- Не мога конкретно да кажа, защото не съм икономист, но считам, че за образование и наука трябва да се отделят поне 10% от БВП. Това е една инвестиция в човешки потенциал и знания, която впоследствие се възвръща многократно. Без солидни специалисти в различни области на науката България е обречена да бъде зависима винаги от други, от техните инвестиции и опит, което предполага нисък икономически ръст на развитие.

- Патентът е авторско право, което защитава конкретна научна разработка и осигурява на автора в бъдеще финансови облаги от това. Не мисля, че е държавен приоритет да се финансират самите патенти, а тяхното внедряване и въвеждане в производството. Това може да е само от полза за иновативния бизнес и за развитието на конверсивни технологии.

- Най-вече като събудим техния интерес и им дадем възможност за свободно развитие в дадената научна област. Голяма част от научната общност е консервативна и не гледа с доверие към младите хора, което винаги обаче може да се промени. Трябва да се отделя все по-голямо внимание от всички към развитието на технологиите. За да бъде интересна науката, трябва да се развиват хибридни (интердисциплинарни) области като например мехатрониката. Те дават по-широк поглед на специалиста, като съчетават в себе си повече от една теоретична дисциплина и когато всичко това е подплатено с нужната практика, се създават предпоставки за получаване на нови изобретения. Държавата трябва да създава такива предпоставки, като стимулира разкриването на нови специалности в университетите. Мисля, че това е правилната посока към приобщаването на младите хора към науката.

- Да, това е честа практика в университетите. В ТУ - Габрово, има създаден кариерен център, който е своеобразен медиатор между студентите и работодателите. Всяка година при нас постъпват предложения за свободни места от заинтересуваните фирми в отделния отрасъл или подотрасъл и условията, които те предлагат.

- Мисля, че не. Преди съществуваха организации като Научно-техническия съюз (НТС), които спомагаха именно за тази рекламна дейност, но в голяма част от градовете тези организации не съществуват или ако ги има, те осъществяват друга приоритетна дейност.

- Моята сфера на развитие е в областта на точното уредостроене и на финомеханичната техника. В България този подотрасъл на машиностроенето е по-слабо развит в сравнение с другите европейски държави, където вече се говори за микро- и нанотехника. До настоящия момент в Габрово се намира единственият по рода си на Балканския полуостров завод - "Инструмент" (сега "Тератецит"), който има оборудване за производство на инструменти и изделия в уредостроенето. В него се произвеждат еволвентни цилиндрични зъбни колела с модул 0.3 мм, а в Германия и Швейцария имат технология за производство на зъбни предавки с 10 пъти по-малки размери.

Може да се каже, че за първи път признание за моите разработки получих в чужбина, където взех участие на международен симпозиум. Впоследствие такова получих и в България. Считам, че човек не трябва да се ограничава само до пределите на нашата страна, а трябва да види как работят и хората в чужбина.

- Аз считам, че е по-важно отношението на фирмите и частния бизнес, които да подкрепят финансово новаторите и изобретателите. Отношението на държавата ще дойде след това и то ще бъде съпътствано с признание. Университетската наука в момента частично тангира с проблемите на бизнеса в България, т.е. няма реални проблеми за решаване и това я прави теоретична и не толкова достъпна. За да станем една наистина техническа нация, трябва самите ние да го искаме и тогава специалистите, които се дипломират при нас, ще бъдат напълно равностойни на другите от по-развитите европейски държави.

- Не мисля, че е дълъг, защото самият аз изпитвам удовлетворение, когато видя реално произведено нещо, проектирано от мен, и знам, че си е заслужавало чакането. Например миналата година през септември докладвах нов модел зъбен съединител с асиметричен профил на зъбите на научна конференция, а чак сега успях да намеря спонсори и да направя реален макет, но съм много доволен, защото се получи пълно съвпадение между теорията и практиката.

- Разликата е огромна, но зависи от това какво търси конкретният изобретател. Комерсиализмът пречи на много учени да популяризират това, което са конструирали, защото считат, че заслужават голямо финансово обезпечаване за своята идея. Един изобретател в България може да има популярност, ако не иска средства за своето изобретение, но дори и тогава няма гаранция, че то ще бъде реализирано. За мен е удовлетворение да видя произведено това, което никой друг не е конструирал, да го демонстрирам пред студентите, на които преподавам, и да знам, че те ще ме запомнят с това.

- Във всяка една сфера, в която се прави нещо ново, има и непозволени неща. Вариантите за защита на едно изобретение се свеждат само до два. Единият е то да бъде представено в научни публикации по света и авторът да се надява, че другите учени ще бъдат коректни и ще го цитират, а другият е то да бъде защитено с европейски патент. Както и сами се досещате, гаранция за коректност и в двата случая няма. Мога да ви дам пример с Никола Тесла, който има над 500 изобретения и скоро Сръбската академия на науките издаде книга в негова памет с най-големите му открития. На него му открадват една идея и я патентоват други, след което на въпроса какво мислите за това той отговаря: "Съжалявам, че тези хора имат само тази възможност да постигнат определен етап в развитието си като учени."