- Полуфабрикатите от типа на сухи смески по принцип взимат някакъв пазарен дял, но в България има такъв голям недостиг на цимент, че те не представляват риск за нас. Иначе в Европейския съюз конкуренцията е свободна, нередно е да се притесняваме от когото и да е било. Въпрос на пазар и на цени.

- Аз лично не съм притеснен от турския внос. Турция би била рискова по-скоро в циментовата индустрия, тъй като в европейската част на страната се очаква през следващите две-три години да се появят няколко милиона тона нови мощности. Друг е въпросът доколко турският пазар ще успее да ги абсорбира. Държавата е традиционен износител за Русия. В момента цените на руския пазар са в пъти по-високи, отколкото в България. Страната ни е малка и "гладът" не е толкова голям. Над 80% от българския циментов пазар се дължи на реализацията на насипен цимент, който се купува от големите потребители. Те не биха рискували с доставчик от друга държава, тъй като имат нужда от периодична доставка в бетоновите възли, особено когато са поели ангажименти пред големи проекти. Преминаването на граници означава повече километри и по-тежка логистика, гранична обработка и във всеки случай не очакваме натиск оттам. Може би в зони около Бургас, Кърджали, Хасково и Стара Загора може да се формира определена зона. Загубата на пазарен дял ще възлиза на 7-8% в дългосрочен план за целия български пазар. От друга страна, рано или късно изискването за въглеродния двуокис и другите условия на ЕС няма как да подминат и Турция. Обсъждат се варианти за налагане на някакъв вид предпазни мита в рамките на Евросъюза. Те са свързани с това, че европейските потребители ще направят редица инвестиции, за да намалят вредните емисии, и ще бъдат рестриктирани, а, от друга страна, ще се появи внос от държави, които не са вложили никакви средства за екология.

- Българският пазар на цимент ще достигне до нива от 6.5 до 6.8 млн. тона до 2012 - 2014 г. Поне такива са статистическите прогнози. В момента консумацията на цимент на човек от населението е около 600 кг. Смятаме, че за южноевропейска страна като България нивата на потребление трябва да се движат около 900 кг. и 1 тон. Поне такова е минималното ниво в Гърция, Италия, Испания и Португалия. Предстоят и абсолютно задължителните инвестиции на държавата в инфраструктура - пътища, мостове, тунели, язовири и пристанища. Подобни обекти не са изграждани в страната през последните 20 години. Магистрали и пътища, които са строени през 10-12 години, са символични - не надхвърлят 100 км, което е страшно малко. Нов тласък на пазара ще дадат фондови програми на ЕС в различните отрасли. При това положение се налага да направим инвестиция в нова линия, тъй като сегашната няма да е достатъчна. Друга причина за вложението е, че старите технологични линии не дават възможност за оползотворяване на алтернативни горива и не са енергоспестяващи. Каквото сме могли, сме направили. Това е инвестиция, която би имала различна стойност в зависимост от преценката ни за пазара. Въпросът е вече дали ще правим една пещ, която да замени досегашните с капацитет 5000 т на ден или ще е по-малък вариант. От гледна точка на инвестициите те могат да бъдат и 150 и 120, и 200 млн. евро. По мои изчисления постигането на капацитет от около 1 - 1.2 млн. тона изисква вложения от около 200 млн. евро. В момента произвеждаме около 1 млн. тона клинкер, който дава около 1.5 млн. тона цимент годишно. Целта ни е да намалим фактора клинкер в съдържанието на цимент.

- Да. През 1989 г. в България имаше 6 циментови завода, оттогава един е изчезнал изцяло, а всички останали предприятия са с намалени мощности. Причина за това е ниското потребление на цимент, което през 1997 г. беше стигнало до рекордно ниски нива. Буквално бяха затворени и нарязани технологични линии в заводите. За сравнение, през 1994 - 1995 г. "Златна Панега" е имала пет технологични линии. Когато ние го взехме през 2004 г., имаше една. В Плевен например, който ние притежавахме, преди линиите бяха две, от които ние работихме с една. В абсолютни мощности, ако през 1989 г. секторът е произвеждал 6 млн. тона, то пазарът е потребявал 6 млн. тона. В момента по наши данни пазарът се колебае около 4.5 - 4.7 млн.

- По-скоро в случая може да говорим за препродажба на количества в района на Русе и другите дунавски градове. Факт е, че същите проблеми, които има България, ги има и Румъния. Там също има бум в строителството и много малко мощности, които да го поддържат. Според мен в момента се разкриват и възможности за внос на цимент от Турция, така че ако има износ за Румъния, той ще бъде компенсиран. Това зависи от пазара, нашата работа е да произведем и да продадем максимални количества на вътрешния пазар.

- Условието е секторът да получи съответен брой емисионни квоти от националния план за развитие, тъй като в момента ЕС намали чувствително българската квота. Въпрос на държавническо решение е как ще бъдат преразпределени дяловете по индустрии.

- До края на тази година не очаквам, но не може да не се съобразим с инфлацията. От гледна точка на това тази година официалната инфлация беше обявена за 12.5%, а със сигурност не сме увеличили цените на суровината с толкова. Имало е частични увеличения, от които сме приели само една част, всичко зависи от това какви ще бъдат скоковете на горивата и всякакъв друг вид разходи. Така че, преди да видим с каква картина ще завършим годината, е рано да се правят прогнози за 2009 г., но при всеки случай продукт като цимента всяка година повишава цената си.

- Като цяло мога да кажа, че сме направили един нов завод. Това е инвестиционна програма, която стартира буквално след като купихме от "Хайделберг цимент" завода в Златна Панега през 2004 г. Тогава финално влязохме в предприятието и започнахме подготвителен период - месеци на проектантска дейност и на анализи. Установихме какво трябва точно да се направи и започнахме рехабилитация на втора технологична линия. За съжаление направихме рехабилитация, казвам със съжаление, защото през 2004 г. пазарът беше относително малък и не виждахме чак такъв бърз темп на развитие. Следващата година ни изненада с много голям ръст на вътрешния пазар и сега дори имаме недостиг на мощности. Цялата програма включва изграждане на вертикална циментова мелница от последно поколение, която е енергоспестяваща. В Европа подобни съоръжения са много малко, а за България тя е единствена.

- Двойно от това, което заварихме. През 2004 г. заводът произвеждаше 0.5 млн. тона клинкер. Сега сме увеличили капацитета с повече от 50 на сто.

- Не забелязвам да има свиване на строителството. Може би има пренасочване на инвестициите от туристическия сектор на морето и Банско към други, по-малки населени места. Интересното е, че започват да се развиват градове от типа на Велико Търново, Стара Загора и Русе.

- От инфраструктурата. Очакваме държавата да инвестира, да бъде подпомогната с фондове в инфраструктурни проекти - пътища, тунели, мостове и язовири. Всичко, което представлява голям проект и не е свързано с жилищно строителство. За България това е нормално като страна - членка на Европейския съюз.

- Частично с увеличение на цените, като, разбира се, не сме прехвърлили цялата тежест върху потребителите. От друга страна, го преодоляваме успешно и заради това, че предварително сме взели мерки. Намалили сме съдържанието на клинкер за сметка на по-евтини добавки.

- Възникнаха екологични конфликти с обществото. Ние се отказахме, като дадохме знак на хората, че там, където има проблеми, сме склонни да направим компромис в интерес на екологията. Ние бяхме стигнали до получаване на концесия, имахме търговско откритие и от законова гледна точка нямаше проблем да продължим с концесията. Това обаче щеше да води до непрекъснати обществени напрежения, а на този етап не сме готови да действаме по този начин. Фирмата не е свързана с дейността ни за производството на цимент. Проявяваме интерес и към други кариери на инертни материали, като предпочитаме да купуваме работещи предприятия, с вече разработени концесии. За съжаление в България възлагането на концесия става много бавно.

- Пазарът беше такъв, че притежаването на двете предприятия щеше да осигури на компанията прекалено голям пазарен дял, което наложи да продадем едната фирма, но това не се отрази негативно на дружеството.

- Не мога да ви кажа, защото боравим само с официални статистически данни, които излизат на базата на годишни справочници на НСИ.