- Спираме мощностите. Започнахме на 15 ноември (миналия петък - бел. авт.), а цялостното спиране на дейността ще бъде факт до 21 ноември (този петък). За това има два основни фактора. Първият е финансовата криза в световен мащаб, която доведе до липса на финансиране за покупка на зърно. Няма такива сделки. Фермерите не успяха да реализират продукцията си, тя стои на склад, няма пари нито за семена, нито за торове. Вторият фактор е пазарът на зърно. Той се срина до една трета от стойността си преди няколко месеца. Това усложни ситуацията още повече, защото, когато не могат да получат средства от реализацията на зърното си, фермерите не могат да покрият и нито един от разходите си - торове, семена, гориво.

- Не. Спираме целия завод, защото при фосфатните торове зависим много повече от международнaта конюнктура. В момента няма никакво търсене на фосфатни, каквито ние произвеждаме, и калиеви торове. Успяхме с много трудности да сключим договор за продажба с индийска компания, но и там има проблеми и има забавяне от тяхна страна. Затова корабът, който трябва да дойде и да натовари стоката, ще се забави с три седмици. Веднага щом това стане, ще възстановим производството на фосфатни торове.

- За азотните торове е около 2 хил.т., за фосфатните - 1100 т.

Замразихте ли проекта си за производствена линия за комбинирани торове, който започнахте преди време?

- Отдавна. Имахме и друг проект за общо 25 млн. евро, който планирахме през следващата година и който също ще замразим.

- Отпреди няколко месеца говорихме помежду си, че може да има затруднения специално във фосфатния бизнес. Цената на тора достигна много високи стойности и беше нужна корекция. В същото време върху високата цена повлия фактът, че в Индия, която е сред големите потребители, субсидиите за фермерите бяха много високи. И когато цената на зърното падна три пъти, беше логично и цената на тора да се срине.

Само преди месец предупредих, че кризата няма да ни подмине като страна, не сме остров и трябва да бъдат взети мерки. Вече е много късно. Едва сега правителството реши да отпусне пари за фермерите, само че влакът вече тръгна. Сезонът за наторяване свърши. Край. Сега трябва да чакаме януари - февруари като месеци, за да видим дали ще има някакво раздвижване.

- Не, изобщо не е подготвена. Никой не е подготвен, нито бизнесът, нито българската администрация. Ако те не са готови да усвояват парите, които дава Европейският съюз, кажете ми как ще може да се справи с криза от световен мащаб? Факт е, че проблемите в селското стопанство тук бяха очевидни - ЕС спря средствата, имаше криза, зърнопроизводителите реализираха свръхпроизводство, но мерки не бяха взети. И едва сега бяха предприети някакви мерки. Няма логика. В условията на криза трябва да се действа веднага. "Агрополихим" обаче е само едната страна от проявленията на кризата. Ще видим какво предстои в стоманения сектор, където също има съкращения. Това ще рефлектира и в машиностроенето и вече се чувства. Затова не може да се мисли, че в България не ни чакат проблеми. Съжалявам, но ще има доста съкращения. Това е домино. Спре ли нашият завод, това дава отражение по веригата. Веднага ще се отрази и на пристанището във Варна, в "Кумерио"... Конкретно за "Кумерио", които ни доставят сярна киселина като суровина, се опитваме за възможно най-кратко време да спрем фосфатното производство. Така, въпреки че няма пазар за подобни торове, ние ще произвеждаме. Ако ние спрем дългосрочно, ефектът ще е пагубен. Спре ли "Агрополихим", спира "Кумерио", "Елаците мед", "Асарел"..., говорим за мащабна катастрофа.

- Искахме прозрачен разговор, а не диктат от "Булгаргаз". През миналата седмица разбрахме, че цената ще скочи още 25 процента. Проблемът е, че ние, които сме в торовия и в стоманения бизнес, сме зависими много от нея. И докато нашите конкуренти имат по-директен достъп до газа като суровина в сравнение с нас, тук договорът за доставка на природен газ беше сключен, без да бъде направен консулт с бизнеса. На практика заради клаузите по договора нашата индустрия се движи десет месеца назад. Толкова ще трябва да чакаме, за да могат цените на газа у нас да бъдат конкурентни на тези в чужбина. Време е администрацията да научи, че не сме от друг отбор. Ние сме в една лодка и е по-добре да контактува с нас, преди да тръгне да сключва подобни договори. Защото сега ние трябва да правим съкращения, оптимизация на щата. А какво прави "Булгаргаз"? Нищо!

Един пример във връзка с кризата. Преди пет години започнахме реализацията на проект за изграждане на терминал за амоняк, който да позволи да изключим природния газ като суровина и да работим с готов амоняк при производството на азотни торове. Това щеше да ни направи изключително конкурентоспособни. Тогава ни беше обяснено, че не можем да реализираме проекта, защото влизаме в ЕС и законодателството (наредбата за пожарната дейност) не позволява изграждането на подобни съоръжения, въпреки че в цяла Европа има поне 50 подобни. Четири години след това влязохме в Европейския съюз, обновихме проекта и решихме да видим дали не можем да го реализираме. Започнахме дискусия с пожарникарите, пристанищната администрация и пр. Показахме дори и какви терминали има в Белгия и Франция. Обещано беше законодателството да се промени и нищо. Пет години ние не можем да реализираме един проект, въпреки че в цял свят това не е проблем. Ако имахме съоръжение, нямаше да зависим от дискусията с "Булгаргаз". Заводът щеше да работи и тогава ефектът би бил друг. Това е доказателство, че вместо да се правят планове как да привлечем чужди инвеститори в страната, трябва да се помогне и за реализацията на вече готови проекти тук, на място, които може би ще са по-важни за икономиката.

- Дружеството няма да фалира. Това не е първата криза, през която минаваме, а и не е само при нас. Ние оперираме в бизнес, който не е изолиран. Въпросът е, че когато бизнесът върви много добре, трябва внимателно да се инвестира и да се правят резерви за времето, когато има спад. Ние следвахме правилата. Не става и дума за това, че "Агрополихим" пак ще се ликвидира. Естествено, колкото по-бързо тръгне производството отново, толкова по-добре. Мисля, че в момента позицията ни е малко по-добра от колегите ни в "Неохим", защото половината завод ще тръгне пак след три седмици.

- Около 400 хил. лв. Фосфатната линия не е толкова скъпа. Големият въпрос е кога ще заработи отново азотната линия. Хубавото е, че ние работим в сфера, която е свързана с изхранването на населението на Земята, което е 6 млрд. души.

Мисля, че до два месеца пазарът на торове ще започне да се раздвижва. Нормално е и цената на зърното да се увеличи малко и тогава вече ще се стигне и до сделки. Това е нашата надежда. Февруари - март би следвало фермерите, които искат нормални добиви, да използват торове. Затова очаквам да се появи търсене в края на януари догодина. Проблем е, че има свръхпредлагане и на торове в резултат на свръхпроизводството през последните години. Няма пазар, но в същото време се предлага много евтин тор от Русия на дъмпингови цени, поне така е по документи.

Все още е рано да кажем дали ще има пазар след два-три месеца, но така смятам.

Проблемът е не само тук, а в цяла Европа.

- Да. Предпочитаме да наричаме тази мярка оптимизация. За жалост не можем да си позволим лукса да задържим всички 1100 души. Сега е момент с по-малко служители да работим по-ефективно. Броят на хората, които ще бъдат съкратени, ще бъде уточнен след дискусии със синдикатите. На 14 ноември късно следобед ги уведомихме за съкращения до 200 души. Предстои да уведомим и Бюрото по труда на 17 ноември.