От юни 2008 г. Александър Владимирович Тараканов е изпълнителен директор на проектна компания "Трансбалкански тръбопровод", оператор на проекта за строителство на петролопровода Бургас - Александруполис. Той е роден през1962 г. През 1984 г. се дипломира като юрист от Московския държавен университет. След това последователно заема висши мениджърски позиции в Държавния комитет на СССР по външноикономическите връзки, Външноикономическата асоциация "Интерконтакт", "Зарубежнефт" и "Каспийският тръбопроводен консорциум".

Преди седмица представянето на проекта в Бургас беше осуетено от акция на природозащитници. За предизвикателствата пред "Бургас - Александруполис", породени и от глобалната финансова криза, разговаряме с изпълнителния директор на проектната компания.

- "Бургас - Александруполис" е един доста сериозен и интересен проект. Както знаете, преди седмица направихме презентация на проекта в Александруполис, а в Бургас бяхме посрещнати с протести на екологични организации. Искам да подчертая, че "Бургас - Александруполис" не е чисто руски, нито пък руско-българско-гръцко начинание. Той е европейски проект. Компанията за неговото строителство и управление е регистрирана в Холандия и нейната структура, механизмът на вземането на решения са абсолютно прозрачни. Това значително намалява страховете, че политически решения могат да влияят на проекта.

Още при подписването през март на документите за създаване на компанията бяха ясно определени нейните етапи на развитие. В момента ние работим върху проучване на техническите, икономическите, маркетинговите аспекти на проекта. Разглеждаме и не на последно място финансирането на изграждането на тръбопровода. Тези въпроси трябва да бъдат разгледани и представени на акционерите, които да вземат решение за развитието на проекта. Няма окончателно решение, а в момента подготвяме всички необходими документи - технически анализ, екологичен анализ, тарифен план и финансов анализ.

- Днес проектът не е застрашен от глобалната финансова криза и предизвиканите от нея негативни последици на световните стокови пазари. Догодина може би евентуално ще се появят някакви негативни тенденции. Не трябва да разглеждаме сегашната глобална финансова криза едностранно. От една страна, финансовият ресурс поскъпва, но, от друга страна, тенденцията към поевтиняване на стоманата и строителните материали прави изгоден проекта. Ако 2001 г. проектът се оценяваше за 700-800 млн. долара, малко преди кризата по наши сметки той вече поскъпна до 1.2-1.3 млрд. долара. Днес основните компоненти в строителството на проекта като оборудване и работна сила вече започват да поевтиняват. Все още е рано да се правят сметки с колко ще поевтинее проектът, но при всяко положение ще е привлекателен за чуждестранните инвестиции.

- Въпросът за финансирането на проекта ще е актуален догодина. Според мен, а вече и авторитетни западни издания смятат, че догодина ситуацията ще се подобри. Искам да отбележа, че още когато провеждахме търг за избор на финансов консултант, редица водещи европейски и световни банки ясно показаха, че са заинтересувани, въпреки че и тогава имаше опасения, че реализирането на тръбопровода може да се очаква да стане по време на финансова криза. Не трябва да се отхвърлят някои вероятни пречки пред реализацията на проекта, като утежняване на финансовата криза или главоломното поевтиняване на нефта. Въпросът за евентуален интерес на руските банки към "Бургас - Александруполис" или за евентуалната възможност за 100% руско финансиране е рано да се задава и обсъжда.

Във всички документи, подписани от Русия, България и Гърция, ясно е посочено, че финансирането ще се осъществява от банков пул. С оглед на сегашната криза е реалистично да не се изключва и възможността за търсене на други начини на финансиране. Всичко ще зависи от това доколко състоянието на банковия сектор ще е спокойно. В уставните документи за "Бургас - Александруполис" сме поставили търговото начало при избор на строител или банки за финансиране. Руските банки трябва да решат доколко е интересен проектът за тях, а акционерите в "Транс Болкан пайплан" да решат дали тяхното включване е изгодно.

Винаги във време на криза банките се интересуват от финансиране на големи транспортни или енергийни проекти, които са ясни, печеливши и са държавно гарантирани. Зад "Бургас - Александруполис" ясно застанаха три държави - Русия, България и Гърция. Това е достатъчна гаранция за перспективността на проекта и за неговата привлекателност за банките. Преди да се говори за финансиране, трябва да имаме яснота колко реално ще струва проектът, как технологично да се изгради и други оценки, които ще дадат яснота от кои големи международни банки може да се очаква финансиране.

- От всички параметри на проекта най-важен бе този за съобразяването му с екологичните норми. Ние ясно разбираме, че ще работим не само в Черно море, но и на Средиземно - места, където действат регламентите на ЕС за опазване на околната среда. По тази причина една от основните ни задачи е да започнем да работим активно с местното население, за да разясняваме нашите намерения и как по най-безопасния за тях начин ще ги реализираме. За съжаление около този проект има прекалено много слухове, които се използват за чисто лични цели. Затова ние активно ще работим за разясняване на екологичната страна на проекта. Ние не искаме да нарушаваме природния баланс. Когато говорим за финансирането на проекта, трябва да отбележа, че не можеш да привлечеш интереса на сериозни световни банки, ако не спазваш стриктно екологичните норми. Те са много внимателни в това отношение. С природозащитните организации трябва да се води диалог.

Например в Бургас въпреки демонстрациите седнахме и поговорихме с местното дружество за защита на птиците. Основната ни цел сега е преодоляването на създадения информационен вакуум около трасето.

- Вече посочих, че има и рискове пред проекта. Част от нашата работа е маркетинговото изследване на пазара на горива. Поевтиняването на цената на петрола по принцип се дължи на цикличността на потреблението. В сегашната подготвителна фаза на проекта няма да има сериозно влияние, но все пак трябва да признаем, че може да има ефект.

- Русия вече пое отговорността да гарантира доставките на нефт по трасето. Намаляването на добива няма да засегне вече сключени договори. Смятам, че няма реална опасност от неизпълнение на поетите ангажименти. "Транснефт" е компания със солидно реноме.

- Казахстан дали ще се включи като доставчик или под някаква друга форма, зависи от решението на акционерите. По принцип не трябва да се изключва възможността за доставки на каспийски нефт, добиван от работещите там западноевропейски компании. Преди година работих за Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) и смятам, че по Бургас - Александруполис може да се транспортират 30 млн. т каспийски нефт. Още един път искам да подчертая, че това е въпрос на преговори. Евентуалното участие на Казахстан в проекта ще го направи още по-привлекателен за западни инвеститори.

- Да имаше такива идеи. Но това е много трудно за реализиране. Ефективният метод е "Транснефт" да отговаря за пазара в Русия, а икономическата активност на Бургас - Александруполис да се определя от неговата работа и транспортираните количества нефт. Една от пречката за връзването на двете тарифи е превозът на нефта по море.

- Това е един от въпросите, по които активно работим. Ние внимателно изучаваме трасето и мога да кажа, че в желанието си да опазим екомрежата "Натура" българската част на тръбопровода ще претърпи големи корекции. Има още един проблем, с който можем да се сблъскаме, това е случайното откриване на археологически паметници. България е страна с древна история и тя трябва да се пази. Не трябва да забравяме, че в Черно море има много потопени кораби, мини и муниции от Втората световна война. При изграждането на новата инфраструктура ще бъде отчетена и тази опасност. Едновременно с това ще работим и по компенсирането на собствениците, откъдето ще мине трасето.

- Да. Нефтеният буй гарантира сигурността и екологичността на доставките. В същото време той се изгражда на места, където няма мини или паметници на подводната археология, и позволява пристанището и брегът да запазят своя облик. Работещите в Новоросийск нефтени буйове на КТК за последните седем години няма аварии или проблеми.

- Според мен няма нужда да се наема специална фирма за физическа охрана на тръбата. Първо, защото смятам, че българите нямат манталитет към кражби. Второ, в България за разлика от Русия няма малки рафинерии, които могат да преработят нефта. И не на последно място, защото в света има модерни системи за контрол, които изключват подаването на петрол и при най-малката опасност.