Има индикации, че някои лизингови компании спират финансирането
Пламен Минев е главен изпълнителен директор на "Уникредит лизинг" от ноември 2007 г. В групата работи от 1996 г., първоначално и в Булбанк, където ръководи цялата клонова мрежа. Занимава се с финанси от 1983 г., работил е в БНБ и Минералбанк. След свиването на кредитирането в банковия сектор стана ясно, че и лизинговите компанни през последните два месеца ограничават финансирането и въвеждат по-консервативни изисквания към клиентите си. По този повод разговаряме с Пламен Минев
Какво е състоянието на лизинговия пазар в България в условията на глобална финансова криза?
- Последните данни от официалната статистика на БНБ и на Българската асоциация за лизинг показват, че за третото тримесечие на тази година новият бизнес е с около 50 млн. лв. по-малко в сравнение с второто тримесечие на годината. Налице е известно забавяне в ръста спрямо предходното тримесечие. То е по-скоро резултат от сезонни фактори, тъй като третото тримесечие съвпада със сезона на отпуските. Но наистина през последните два месеца - октомври и ноември, може да се каже, че се усеща влиянието на финансовата криза върху лизинговите дружества. Първите симптоми за ефектите й вече се проявяват - някои лизингови компании ограничиха своята дейност, що се отнася до сключването на нови договори за финансиране, повечето от дружествата станаха максимално консервативни при оценката на клиентите си. Освен това реалният сектор в условията на финансова криза започна да преосмисля своята инвестиционна политика. Така в последните два месеца се забелязва охлаждане на лизинговия пазар на фона на темповете на растеж, с които бяхме свикнали през последните няколко години. Що се отнася до обслужването на съществуващите лизингови договори, компаниите предприемат необходимите мерки то да бъде успешно през следващите месеци, а и години.
Какви мерки се предприемат?
- Преминава се към преразглеждане и преструктуриране на съществуващите сделки, за да бъде по-малко натоварването на клиентите при обслужването на задълженията. Налице са първите искания и от клиентите за преструктуриране на стари сделки. Това означава, че явно финансовата криза се отразява върху реалния сектор. Исканията са за удължаване сроковете на договорите, като по този начин се намалява размерът на погасителните вноски. Това показва, че вече има разминаване между входящи и изходящи парични потоци при клиентите.
Има ли лизинговият сектор потенциал да посрещне тези искания за удължаване на срокове, намалени вноски?
- Не бих се ангажирал да отговоря от името на цялата лизингова индустрия в страната, но мисля, че ние като една от най-големите лизингови компании в страната сме готови за подобни искания.
Какво ще й се случи на реалната икономика при това свиване на източниците на финансиране за бизнеса?
- Не е тайна, че финансовата криза се отрази доста негативно на банковите и небанковите финансови институции по отношение на ликвидни затруднения и цена на ресурса. От тази гледна точка наистина банките и лизинговите компании станаха по-предпазливи и по-селективни при финансирането на нови сделки - кредитни или лизингови. От друга страна, вече са факт и първите симптоми на влияние на кризата върху реалния сектор. Кризата вече се отразява на химическата индустрия, металообработването, търговията със скрап, черни и цветни метали. Вероятно много скоро нейното влияние ще се прояви и в областта на туризма и в някои други сектори. От тази гледна точка и двете страни - финансовите институции и реалният сектор, проявяват известна предпазливост и консервативност. Дотолкова, доколкото на финансовите пазари има ликвидни затруднения и цената на ресурса е по-висока, към консервативното поведение на банковите и лизинговите компании може да са добави и повишаването на крайната цена на лихвените проценти по банковите кредити и по лизинговите сделки. В момента средно за пазара на лизинг нивата са между 9 и 11%, като спрямо предходното тримесечие покачването е с 1.5-2.5%. Всяка лизингова компания, съобразявайки се с пазарните условия, следва своя ценова политика.
Освен лихвите в какво друго се изразява предприетата по-консервативна политика по отношение на клиентите?
- Лизинговите компании, работещи в България, или поне тези, които формират над 85% от пазара, са част от международни банкови и финансови групи. Поради това те следват предприетата от централите си по-внимателна и консервативна политика в областта на финансирането, придържайки се към правилата, които се прилагат от съответната група. В момента банките например искат по-голямо обезпечение. При лизинговото финансиране обезпечение няма, тъй като самият актив е собственост на лизинговата компания. Затова се увеличава делът на самоучастие от страна на клиента. Доскоро този дял беше около 10-20%. Вече изискванията на лизинговите компании за самоучастие на клиента са от порядъка на 20-30%, а в някои случаи и повече в зависимост от финансирания актив.
Като превантивна мярка ли е преминаването към по-консервативни условия, или и лизинговите дружества у нас усещат недостиг на ресурс?
- Има индикации, че някои лизингови компании забавиха финансирането на нови сделки, а други спряха временно да финансират. Това обаче не се отнася за "Уникредит лизинг". Компанията ни успя да договори отпускането на свеж ресурс в размер на 80 млн. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Това е гаранция и признание за стабилните позиции както на групата, така и на самото дружество.
Как се привлича ресурс в тази обстановка, на каква цена го купихте?
- ЕИБ финансира банкови и небанкови финансови институции в Европа, като средствата са насочени предимно за проекти от съществено значение за европейската интеграция. Отпускането на такъв размер финансиране - 80 млн. евро, е сериозно признание от ЕИБ както към икономиката на България, така и към лизинговата индустрия като цяло, и най-вече проява на доверие към групата на "Уникредит". Преговорите продължиха около два-три месеца. Ценовите параметри на сделката са конфеднциална част от договора.
Като ефект от кризата и свързаните с нея последствия може ли да се наблюдава преструктуриране на лизинговия пазар у нас - сливания, поглъщания?
- Доколкото някои лизингови компании забавиха темповете или спряха финансирането за определен период от време, това в известна степен би повлияло върху разместване на пазарни позиции за някои от дружествата. Това със сигурност не се отнася за по-големите компании. По-скоро важи за по-малките. Трудно е да се каже, че в сега протичащите процеси има индикации за консолидации или сливания, тъй като по-големите лизингови компании са част от международни финансови групи. Ако на макрониво настъпят промени в тази посока, и лизинговите дружества като част от тези групи също ще бъдат обект на консолидации. На този етап не може да се каже, че има подобни индикации.
Имате ли опасения за затруднения при плащането от страна на клиентите?
- Както споменах, вече са факт първите официално отправени искания към лизинговите компании за преструктуриране на съществуващи сделки. Очакванията ми са, че в резултат на финансовата криза тези искания ще бъдат все по-често явление, защото все пак икономическият ръст в страната ще се забави в известна степен, както и растежът на бизнеса на отделните клиенти. По-важното на сегашния етап е лизинговите компании да бъдат подготвени и да посрещнат подобни искания. Такива искания се отправят не само към лизинговите компании, но и към банките за преструктуриране на кредити.
Какви са прогнозите ви за развитието на сектора оттук насетне?
- През следващите месеци, бих казал и година, темповете ще се забавят. Няма да се наблюдават ръстовете от порядъка на 50-60% годишно, които бяха типични доскоро. В лизинговия сектор ще има забавяне, тъй като в самата икономика ще има такъв процес. И ние като компания не предвиждаме в бюджета си за следващата година много високи ръстове.
Ще се преориентира ли политиката на финансиране на банки, на лизингови компании към сектори на икономиката, различни от тези, които досега бяха приоритетни?
- Не бих казал, че на сегашния етап трябва да се дискриминират едни икономически сектори за сметка на други. Просто лизинговите компании се насочват към онези клиенти, които имат добро финансово състояние, и към проекти, които са реалистични и осъществими през следващите няколко години. Случаят е не ограничаване на финансирането за сектори, а по-скоро за определени клиенти, които нямат добро финансово състояние.