Енергийните ресурси по границата с Румъния могат да се използват много по-ефективно
Константин Велев е роден през 1962 г. Възпитаник е на Киевския политехнически университет, където се дипломира като инженер-топлоенергетик през 1989 г. След това придобива следдипломна квалификация "Промяна на горивните бази в енергийните предприятия" в Техническия университет в чешкия град Нитра. Специализира в Центъра за обучение по енергийна ефективност в Хернинг, Дания. Велев е и мениджър по макроикономика, след като завършва Икономическия университет във Варна през 1999 г. Има над 20 години управленски опит. Бил е управител и изпълнителен директор на "Топлофикaция - Русе". Ръководил е и "Топлофикация - София".
Какви резултати очаквате от проекта, по който работи регионалният енергиен център за проучване възможностите за връзка на комуникациите между градовете между България и Румъния по Дунав?
- По горното течение на Дунав отдавна са решени въпросите за комуникациите от двете страни на реката. Даже има градове, които са на двата бряга, като Будапеща, Братислава, Виена. Целта на обследването ни е да проверим как и по какъв начин комуникациите, които се намират в двойките градове - от едната и другата страна на Дунав, могат да се използват по оптимален начин, защото, колкото по-окрупнено е производството на топлинна електроенергия и газ в общ мащаб, толкова по-евтина е продукцията.
В знаменателя на себестойността се намира производството и потреблението на енергия. Например при Видин е създадена централа на "Видахим", Калафат е малко градче и там може да се използва тази топлинна енергия. В Зимнич и Олтеница положението е обратно - те са големи градове и могат да подадат към Свищов и Тутракан енергия. В Силистра, въпреки че е по-голям град, няма газ. На отсрещния бряг - в Калъраш, има газ, който може да бъде подаден към българския град. Тези комуникации са скъпо струващи като доставки и в момента трудностите идват от необходимостта за преминаване през големи разстояния. Най-близкото разстояние до Видин на газ е около 60 км, до Свищов - също на толкова, за Силистра - около 40 км. Затова възможността да се ползва пренос през Дунав ще скъси разстоянието. Технически това се прави с инсталационни колектори под дъното на реката и се подават всички комуникации.
Целта на проучването е да се създаде обществена база данни, която да може да отвори използването на фондовете за трансгранично сътрудничество и да заинтересува частните инвеститори. Финансира се от европейски фондове и беше спечелено от колегите от румънската Национална асоциация за енергийни изследвания, която е неправителствена организация, а ние сме им партньори. Още сега има интерес на големи частни инвеститори, които искат да получат предварителни данни по въпроса за взаимното използване на енергийни и топлоизточници от двете страни на реката.
Тоест проучва се какво се произвежда като енергия и какво е потенциалното потребление от двете страни на реката?
- Да, за да може от другата страна да се получат лицензите за топлоснабдяване.
Самото прокарване на комуникациите под реката техническа новост ли ще е за нас?
- Технически не е новост, тъй като има на много места по света прокарани комуникации през реките. При Русе има мост, ще има и при Видин, като целта е да се използват възможностите и на надземните комуникации за връзка между двойките градове. Смятам, че подземен колектор би бил най-подходящ, защото може да се избере точката на най-пряко свързване. За Русе например това е при улица "Боримечка", откъдето е най-близкото разстояние до румънския бряг. Един такъв колектор с радиоуправляемо торпедо на диаметър 1 метър не струва повече от хиляда евро на метър. Например за милион евро могат да се направят колектори, които да се изплатят бързо заради иначе скъпоструващите топлоизточници и трасета.
Тези колектори могат да се ползват на практика за всичко - включително за оптични кабели, информационни канали, интернет и т.н. Този колектор е инсталационен и дава възможност градовете да свържат комуникациите си. Истината за XXI век, както ни учат западните експерти, е, че Location, Location, Location вече не е актуална формула, а такава става Communication & location. Финландия - една крайна земя, студена, сега е по-ценна от България, защото има комуникации. Нашата страна е на далеч по-добро място, слънчево, на кръстопът и т.н. Всичко е въпрос на комуникация. Изпитвам донякъде колегиална ревност поради това, че румънците първи са се сетили за подобна идея, а тя не идва от наша страна.
Колко време ще продължи проучването?
- Нашите материали трябва да бъдат предадени до средата на февруари, като до края на месеца трябва документите да бъдат сглобени. Румънските партньори са по-напред от нас в проучванията си.
Какъв тип компании проявават интерес към проекта?
- От българска страна това са енергомонтажни компании. Интерес има, тъй като ставаме една държава, защо да не обединяваме и комуникациите си, а освен това е и енергийно изгодно и икономически целесъобразно.
Търси ли вече бизнесът решения за снижаване на разходите на енергия?
- Разбира се, че бизнесът търси алтернатива. Лошото е, че няма заложена енергийна стратегия за диверсификация на горивната база в България. Държавата с нейните лостове не прави нищо за използване на биомаса, построяването на терминали за газ, от една страна, от друга - не се вкарват технологии за газификации на въглища.
Ние донякъде имаме даденост - комплексът "Марица-изток", който използва национални ресурси, ТЕЦ - Сливен, Перник - частично и с това приключва използването на националния ресурс в енергетиката. Не е по силите на една организация като Регионалния енергиен център да създава национална концепция за алтернатива, но можем да сме едни от инициаторите или партньорите в това отношение, за което протягаме ръка на всички подобни структури, които не са част от икономически лобита, а търсят оптималното решение за българското население, тъй като освен него никой друг не е заинтересуван от евтини енергийни ресурси.
Как оценявате новия закон за енергийната ефективност, който породи вълнение сред бизнеса и обществото?
- Идеята е добра, но това е поредният закон, който няма механизми за приложение. Отдавна съм мислил за възможните решения на проблемите в енергийната ефективност. Видял съм такива решения в скандинавските държави, даже и в съседна Румъния, където бях през последните две години. В България и след приемането на новия Закон за енергийната ефективност, и след поправките в Закона за етажната собственост няма да могат да се решат въпросите за намаляване на енергийното потребление от гражданите заради това, че не са създадени условия за решаването на проблема. Нашата икономика е възможно най-енергоемка. За Русе например средният месечен разход за отопление на кубичен метър е от порядъка на 14 мегакалории - това е почти три пъти повече, отколкото във Финладния при по-добри външни условия у нас. Причината е в лошото строителство. В "Дунавска коприна" например за 1 кв.м плат се изразходват около 14 киловатчаса енергия - електро- и топло-, докато в Дубай този показател е 4.
Какви са решенията на проблема?
- Не мога да кажа нищо добро за експертите, които искат да решат въпроса на парче. Решението е със създаването на жилищни асоциации от типа на тези в Румъния да им се дадат възможности за различни преференции - данъчни и други. Въпросът не е само в енергийната ефективност, но и в управлението на цялата етажна собственост. В Русе жилищата потъват, но кой следи за това? В България започваме да работим върху нещо, когато мениджмънтът стане критичен.
Аз съм убеден, че животът ще ни накара да решим всички проблеми, свързани с енергийната ефективност. Но не е добре, когато тези решения са изстрадани от обществото. Мога да ви уверя, че най-добрите екологични и националноотговорни програми са с енергоефективен сценарий.