"Трансвагон" е единственият български производител на вагони, като по-голямата част от продукцията отива за износ. Дружеството е потребител на газ. За проблемите със спирането на синьото гориво разговаряме с изпълнителния му директор инж. Васил Данев.

- Компанията приключи 2008 г. сравнително добре, реализира 90% продукция за износ, основно за Германия. Финансовият резултат е положителен. Направени бяха доста инвестиции във всички цехове. Бяха закупени нови модерни машини и линии на обща стойност 2 млн. евро. По този начин се повишиха производителността на труда и качеството на продукцията. "Трансвагон" е единственият в страната строител на вагони. Досега въпреки липсата на държавни поръчки сами сме осигурявали договорите. Тази година започна с подписани договори за нови поръчки и очаквахме максимално натоварване на производствените мощности. Вместо това обаче изпитваме непреодолими трудности и те са свързани не с януарските студове или организацията на работа, а с липсата на газ.

- Още в началото на годината производството ни бе блокирано с липсата на газ. В предприятието използваме горивото по две направления - технологично и за отопление на основните цехове. Липсата на тази водеща за нас суровина породи спиране на някои основни производствени активи - цифрово-програмни машини и роботизирани комплекси. При минусови температури електрониката отказва да работи. В момента не можем да осигурим нормален производствен цикъл в ковашко-пресовия цех и да боядисваме вагони. Заварките стават при определени температури и там работата също е спряна.

В някои от пещите трябваше да преминем на алтернативно гориво, но пускането на централата на мазут на практика е невъзможно. Първо, тя не е работила от много години и проблем е самото пускане в експлоатация - тази организация сигурно ще отнеме време до лятото. Второ, това е недопустимо от екологична гледна точка - това са два котела КМ12, които харчат много голямо количество мазут. Заводът е в рамките на града и щяхме да създадем прецедент с едно ненормално замърсяване. Не на последно място преминаването на мазут за нас не е възможно, тъй като правим неколкократно по-големи разходи, което би оскъпило и продукцията. Ще трябва да харчим по 50 тона мазут на ден - разходът е огромен.

Така че "Трансвагон" претърпя загуби по две линии - едната е поради липса на отопление и спиране на определени машини и комплекси. Втората е поради невъзможност да се изпълняват някои технологични процеси. Загубите са доста сериозни. Само за седмица 7-8 вагона не са произведени. Средната цена на един вагон е 70 хиляди евро. Това прави половин милион евро загуби само за седмица.

Смятам, че газът е стратегическа суровина и за мен проблемът е в липсата на резерви. Оказва се, че България такива няма. Това, което го има в Чирен, е много съмнително, за икономиката оттам дават 30%. Всички други държави имат резерв да изкарат зимата с газ - и Румъния, и Гърция, и Унгария. Има диверсикация на доставките, а при нас за това не е помислено от управляващите. Има възможност от Комотини да се прокара 80 или 100 км тръба и да имаме доставки и от Гърция, както стана известно. Хранилищата в Румъния са на 20 км, съседната държава нямаше да откаже доставки от резервите. Оказа се, че дори мазут няма в България. Факт е, че няма стратегически резерв, това никой не може да го оспори и затова са виновни всички правителства досега.

- Трудно ми е да кажа какъв точно ще бъде механизмът за търсене на компенсации, но в крайна сметка рязкото спиране на газа е един много голям катаклизъм, който никой не е предвидил. При такива случаи се търсят неустойки. Ние при всички случаи трябва да ги търсим от нашия пряк доставчик на газ. А той как ще предявява своите неустойки - за нас не е ясно. Защото това, което стана, не е форсмажор - природно бедствие, земетресение, пожар, война. Но ако погледнем реално последиците за страната и индустрията ни, бихме могли да ги оприличим като при война. Защото да спре половината икономика - това е равносилно на обявяване на война. Защото в подобен случай без суровина за отопление и за производството изпадаме в нещо като военно положение. Много сериозно ще си направим сметката и с всички други пострадали фирми трябва да търсим общ механизъм за компенсиране. Може би чрез Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) в България, но след консултация с всички индустриалци, които търпят загуби - "Кремиковци", "Промет" и други.

- Плановете са много сериозни. Имаме сключени договори за плътно натоварване до края на годината, и то изключително за износ. Имаме две производствени линии и двете са натоварени изцяло за износ. През 2009 г. "Трансвагон" ще реализира 100% износ на продукция основно за водещи фирми в областта на металургията и транспорта в Германия. Имаме много голям договор с Люксембургските железници за "Арселор Митал". За тази голяма стоманодобивна компания ще работим през цялата година и ще продължим и през 2010 г. Така че натоварването е голямо и престоят се отрази много зле на ритъма на производство.