Валентин Захариев: В екоминистерството не се съобразяват със законите

В края на миналата седмица собственикът на "Интертръст холдинг" Валентин Захариев обяви, че подготвя дело срещу България заради блокирана инвестиция. Става въпрос за разширяването на "Оловно-цинковия комплекс" (ОЦК) край Кърджали. Същевременно от общинският съвет в Кърджали решиха да се обявят за закриването на завода заради периодичното замърсяване. За инвестиционната програма на "Интертръст холдинг", проблемите с финансовата криза и възможностите за "Кремиковци" разговаряме с Валентин Захариев.
Г-н Захариев, в какво се състои проблемът с Оловно-цинковия комплекс?
- В ОЦК сме предвидили използването на съвършено нова технология и въвеждането в експлоатация на съвременно оборудване за производство на цинк и на олово. Всички съоръжения вече са закупени и са пристигнали в България. Инвестицията ни в тях възлиза на 40 млн. евро. Същевременно обаче имаме проблеми с Министерството на околната среда и водите, които не знам защо спират един такъв проект. Може би им харесва повече старото оборудване, което е с технология от 60-70 години. Предполагам, че предпочитат комбинатът да опушва и да замърсява, вместо да се приложи съвременна техника, която да прекрати това. Малко предприятия в света имат технология, която искаме да въведем, и дори ние сме първата компания, която я е закупила. Затова съм много учуден от позицията на правителството.
Каква е целта на инвестиционния ви проект?
- С тази инвестиция ние ще увеличим двойно производството на цинк и олово в ОЦК. Самият проект представлява разширяване на сегашното предприятие. Предвиждаме да изградим абсолютно нов завод, който ще има нова технология и ново оборудване. Чрез тях не само ще покрием екологични норми на Европейския съюз, но ще бъдем и многократно под тях. В същото време ще намалим енергоемкостта, трудоемкостта и ще намалим разходите за материали, тъй като ще повишим извличането на цинка. Също така ще повишим и марката на произведения цинк, така че ефективността на този завод е много голяма.
Как си обяснявате забавянето на проекта?
- Може би причините са политически, поне доколкото съм запознат. Запознал съм със случая лично премиера Станишев и президента Първанов, но отговор от тях няма вече втора година. Към момента изпълняваме строително-монтажните работи в ОЦК, но нямаме приета оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Интересното в случая е, че имаме и сертификат за инвеститор І клас за обекта, но кой гледа срокове и закони в България? Поне в екоминистерството не се съобразяват със законодателството и с ролята на Агенцията за инвестиции, която обещава много неща, но на практика се получава съвсем друго. За нас е много важно, ако правителството има волята, разбира се, да се оценят достойнствата на този проект и да се вземе решение час по-скоро, защото на нас абсолютно всичко ни е готово, дори сме изградили фундамента. Остава да построим сградата, тъй като към момента няма право да вдигаме постройка над кота нула. Затова ни е необходимо строително разрешително, което се дава на базата на ОВОС. Освен това имаме и втори проект за модернизация и разширяване на тръбопрокатния ни завод край София. За там също сме закупили най-новото оборудване и смятаме да въведем технология от последно поколение. Новата ни технология предвижда производствен капацитет от 300 хил. тона и по същия начин оборудването е дошло и проектът върви. Тук за радост имаме и ОВОС, а сега очакваме да вземем и разрешение за строителство, за да почнем да го изграждаме. Смятам, че в момент на криза е хубаво да се инвестира, защото, когато тя свърши, ние ще бъдем готови с двата обекта.
Кога очаквате да стане това?
- Най-късно до две години-две години и половина в зависимост от решението на еконимистерството за ОЦК. При положение обаче, че такова не бъде взето, ще трябва да чакаме изборите и идването на нови хора. Надявам се те да бъдат по-прогресивни и да гледат на нещата по-прагматично, а не толкова политически. Така смятам, че до две години и половина ще успеем да пуснем и двата завода. Като тръбопрокатният ще бъде пуснат още през 2010 г., както и част от цинковото производство, но оловното производство ще бъде завършено през 2011-2012 г.
Името ви напоследък беше спрягано като евентуален купувач на "Кремиковци", какво решение взехте по този въпрос?
- Това е една сага, която става вече безкрайна и се превръща в тегоба за всички. Мнозинството гледа с голяма отегченост на тази тема. В началото наистина имахме идея да купим "Кремиковци" отново, но според мен заводът няма кой знае какво бъдеще. При положение че толкова месеци не работи основното оборудване, много трудно ще бъде пуснато отново. Затова ще са необходими много средства и едва ли ще има някой, който да се захване с него. Освен това върху комбината голямо отражение имаше и газовата криза. Освен това "Кремиковци" има много лош имидж и име, което с години не би могло да се изчисти. Вярно, за операторска дейност не е толкова важно името, но все пак банките са много консервативни към комбината. Въпреки всичко искрено желая на този, който вземе "Кремиковци", да го възстанови и да нормализира дейността му.
Споменахте двете кризи - икономическата и газовата, как се отразиха те на вашия бизнес?
- В България според мен много по-голямо влияние оказа икономическата кризата, отколкото липсата на газ. Много предприятия губят от това, че нямат поръчки и че доста от договорените им вече доставки са отказани. Така че това е много по-тревожно и има много по-голямо отражение върху икономиката, отколкото спирането на газа за 16 дни. Предполагам, че и за в бъдеще ще продължат търканията между Русия и Украйна и отново ще има проблеми със снабдяването със суровината. Затова се надявам, че управляващите ще намерят друг алтернативен вариант, за да минимизират бъдещо спиране на доставките. В момента вече има газ, но предприятията няма да работят, защото пазарите са силно свити, поне с около 25 на сто. При слабата конкурентност на голяма част от българската продукция това означава още по-тежко положение за нас. Освен това чуждестранните ни партньори ще загубят доверие в българския бизнес заради спирането на газа и евентуалната заплаха това пак да се повтори. Много от тях ще се въздържат да градят отношенията си с предприятията у нас на дългосрочна основа. Именно това е по-лошото отражение на газовата криза, отколкото преките загуби.
Намалили ли сте производството в ОЦК и какви решения търсите за излизане от кризата?
- Периодът не е приятен, кризата се задълбочава и обхваща все повече и повече сектори на икономиката и по-всяка вероятност ще продължи дълго време. Засега не сме намалявали производството си, но имаме около 600 тона на склад олово и цинк. Обмисляме възможността да продаваме директно на Лондонската метална борса, за да компенсираме намаленото търсене от страна на постоянните ни партньори. Досега сме продавали на големи международни компании главно от Европа. В България основните ни клиенти са "Енергия", "Монбат" - от време на време, "София мед" и "Идеал Стандарт". Търсенето и от тяхна страна е намаляло.